Валутните войни вече са част от реалността

Паралелният свят на „валутните войни“ започва да се промъква в реалния, пише Reuters.

Феновете на “Stranger Tings” – хитовия сериал на Netflix, добре знаят как хаосът и чудовищата от една паралелна реалност могат да се превърнат в част от ежедневието, носейки опустошителни последствия.

Нещо подобно се случва в икономиката през последното десетилетие.

Финансови компании, включително Goldman Sachs, от месеци предупреждават за „валутни войни“ – в които страните, които се борят отслабващия щатстки долар и местните силни валути да попречат на износа, могат да бъдат разменени – със страшни последици.

В десетилетието, след като Федералният резерв пръв предприе количествено облекчаване в борбата с дефлацията, много страни се оплакаха, че слабостта на долара в резултат на действията на централната банка ще навреди на търговията им в свят с нисък растеж и ще ги накара да „прегреят“, опитвайки се да се пригодят към лесните пари на Фед.

Всичко това обаче се промени след агресивната промяна в политиката на централната банка на САЩ, която беше предизвикана от ускорението на инфлацията до 40-годишен връх, и доведе до повишаване на лихвените проценти, замразяване на покупките на облигации и планирано съкращаване на раздутия баланс в размер на над осем трилиона долара.

Резултатът беше поскъпване на долара, като доларовият индекс се покачва с почти 20% през последната година, поставяйки търговските партньори на САЩ пред обратния проблем – опитвайки се да подкрепят, а не да подкопаят силата на собствените си валути, тъй като това би увеличило допълнително цените на вносните стоки.

През последните няколко седмици валутните войни се превръщат все повече в част от реалността.

Това беше видно в изненадващото решение на Швейцарската централна банка да повиши основните лихви миналата седмица – промяна в политиката ѝ за поддържане на ниска цена на франка по време на борбата с дефлацията, към поскъпване на валутата като част от инструментариума на институцията за борба с ускоряващата се инфлация. Имайки предвид, че политиката на централната банка доведе до натрупването на над един трилион долара резерви в чуждестранна валута, промяната може да има потенциален сеизмичен ефект.

„Ходът потвърждава нашите мечи нагласи за франка и е най-силното доказателство до момента на тезата за „преобръщане на валутните войни“ – ерата на търсените ниски обменни курсове приключи“, посочи екип стратези на Goldman в бележка до клиентите.

И това не е единственото. Тази седмица членовете на Английската централна банка показаха, че те също обсъждат този променящ се свят, докато нервно наблюдават 14-процентното обезценяване на паунда спрямо долара само в рамките на 12 месеца. Британският паунд поевтинява спрямо долара с 5% от началото на годината.

В понеделник Катрин Ман от АЦБ заяви, че една от причините, поради които миналата седмица е подкрепила повишаване на лихвите с половин процентен пункт, а не с 0,25%, е, за да се предотврати допълнителното ускорение на „инфлацията, внасяна чрез обезценяването на паунда“.

Междувременно Европейската централна банка също се бори с рекордно висока инфлация в еврозоната, ускорявана от повишаващите се цени на енергията и почти 15-процентното обезценяване на еврото спрямо долара през последната година.

Миналия месец гуверньорът на Френската централна банка Франсоа Вилерой дьо Гало също преудпреди за слабостта на еврото спрямо долара. „Евро, което е твърде слабо, ще е против нашата цел за ценова стабилност“, коментира той.

Предизвикателствата за Япония са дори по-големи. Почти всеки ден се водят разговори за прекомерната слабост на йената – която удари 24-годишно дъно спрямо долара, въпреки че Японската централна банка продължава да изкупува облигации за милиарди долари на фона на ускоряващата се инфлация и растящата доходност в целия свят.

Развиващите се икономики – много от които са изправени пред дестабилизираща инфлация при хранителните и енергийните продукти, вече се опитаха да изпреварят затягането на Фед през последната година. По-голяма сила на долара обаче може да ги принуди да затегнат допълнително политиките си в опасни времена.

Големият риск за мнозина е, че ангажиментът на Фед за „безусловна“ война с инфлацията може да доведе до по-голям ръст в цената на долара в свят, където ценообразуваните в долари борсово търгувани стоки ускоряват инфлационните очаквания и да накара други да последват централната банка на САЩ за добро или лошо.

Стратегът на Citi Ебрахим Рахбари смята, че всичко това сочи към „прекомерно затягане“ по целия свят – перспектива, „дълбоко обезпокоителна“ за глобалните пазари, която би ударила акциите и облигациите и би оказала сериозен натиск върху финансовите условия.

„Валутните войни имат мечи ефект върху рисковите активи“, посочва той.

Ако подобна криза ускори спада на глобалната икономика, може да има голям натиск върху Фед да преустанови затягането. Но предизвиканите от войната енергийни проблеми, затегнатите пазари на труда след пандемията и политическият натиск преди междинните избори в САЩ през ноември са аргументи срещу всякакво разхлабване през тази година.

Паралелният свят изглежда ще остане част от реалността.

Още по темата

Rabobank очаква силен долар през 2023

Търсенето в страните-вносителки на петрол е засегнато от поскъпването на долара, част 2

Търсенето в страните-вносителки на петрол е засегнато от поскъпването на долара, част 1

Червена вълна на глобалните пазари: трейдърите разпродават всичко освен долара