Глобалният мечи пазар при финансовите активи бушува от месеци и не показва признаци на затихване. Глобалният индекс на MSCI губи 22% спрямо пика, който достигна миналата есен. Индексът за акциите на развиващите се пазари изтри около 30% от най-високото ниво, което достигна в началото на миналата година. Но най-поразително е колко слабо се представят и други активи в същото време, особено държавните и корпоративни облигации. Индексите на 7 до 10-годишните американски държавни ценни книжа и на корпоративен дълг от инвестиционен клас са загубили по съответно около 10 и 13% през годината. Това все пак е по-добро представяне спрямо показателите в Европа. Необичайно е обаче активите с фиксирана доходност и акциите да се представят едновременно толкова слабо, пише за Bloomberg Ричард Куксън, инвестиционен професионалист, работил за Rubicon Fund Management, Citi Private Bank и HSBC. От края на 90-те години на миналия век акциите и облигациите са в отрицателна корелация – когато акциите поевтиняват, облигациите поскъпват. Какво обаче се случва?
Федералният резерв създаде най-големият балон в историята, защото той обхвана всичко, пише Куксън и прави препратка към свой материал от февруари 2021 г. Нарастващият инфлационен натиск спука този балон и Фед и други централни банки се оказаха принудени да действат – както прогнозира Куксън. Междувременно оценките на повечето традиционни портфейли, включващи облигации и акции, преминаха далеч над историческите си най-високи нива. Тези оценки се подхранваха все повече от реакцията на централните банки към предишните две десетилетия на липсваща инфлация и изключителните им и ненавременни мерки към коронавирусната пандемия.
През последните няколко месеца инфлацията се ускорява повече, отколкото мнозина очакваха, особено централните банкери. Тя вече „изяде“ реалния растеж и тъй като централните банкери осъзнават, че трябва да направят повече, за да я овладеят, Фед повиши лихвите със 75 базисни пункта през миналата седмица, а Швейцарската централна банка изненада всички с увеличаване на лихвите от 50 базисни пункта. Вероятно е увеличенията да продължат. Високата и ускоряваща се допълнително инфлация и ниският и понижаващ се растеж са токсична комбинация както за облигациите, така и за акциите, още повече, че цените им бяха толкова високи.
Вероятно обаче влияние оказват и други по-мощни сили, чието въздействие може да трае години. Преди края на 90-те години корелацията между акциите и облигациите беше като цяло положителна – цените им се повишаваха и понижаваха в тандем, тъй като инвеститорите се тревожеха за инфлацията. Около началото на новия век те станаха по-разтревожени за липсата на инфлация и по отношение на растежа и корелацията се преобърна. Тъй като инфлационните тревоги се завръщат през последните няколко години, корелацията отново става положителна.
Това може да има значително отражение, дори в краткосрочен план. Въпреки че по-умните инвеститори ще се опитат да хеджират извънредните събития чрез купуването на опции с много ниска вероятност, за да предпазят портфейлите си в екстремни сценарии, всяка банка, хедж фонд и инвестиционна фирма разчитат силно на система за управление на риска, в която корелацията е ключов компонент. Този модел за управление на риска се нарича стойност в риск (Value-at-Risk). С риск от прекалено опростяване, ако има два актива в портфейл, моделът ще разгледа волатилността и ценовото представяне на активите и корелацията между тях. Ако единият актив поскъпва, когато другият поевтинява, налице са ползи от диверсификацията.
Когато обаче цените се понижават, волатилността се ускорява и тези корелации се променят, причинявайки големи загуби и за двата актива. Така инвеститорът се оказва принуден да намали експозицията си и към двата актива. Това се нарича VaR шок и инвеститорите го наблюдават през последните няколко седмици – текат разпродажби, докато трейдърите осъзнават, че са надвишили лимитите за риска. Този шок ще отмине, когато цените на активите се понижат достатъчно, така че дългосрочните инвеститори да навлязат. Какви са тези нива е отворен въпрос – всеки има различни начини за измерване на стойността или нужди.
Все пак остават два дългосрочни въпроса. Първият е по отношение на цената на хеджиране на рискови позиции като акциите с правителствени облигации. Корелацията не казва нищо за това какви ще са нивата на двата актива в крайна сметка, а само как се стигна до тази ситуация. През последните няколко десетилетия притежанието на ДКЦ беше най-добрият хедж. Инвеститорите направиха пари от двата класа активи. След средата на 2020 г. инфлационният натиск в много страни доведе до резки загуби. Докато инфлацията не започне да се забавя над очакванията на пазарите, повечето ДКЦ ще продължават да изглеждат скъпи и зрели за бъдещи загуби. В крайна сметка – колко биха платили инвеститорите за хедж, който не работи?
Вторият въпрос е вероятно дори от по-голямо значение. Когато акциите са добре диверсифицирани с облигации, търсенето и на двете нараства, което повишава оценките им. За да ограничат наистина инфлацията, централните банки ще трябва да вдигнат лихвите много повече, отколкото пазарите очакват сега, като тласкат страните към тежка рецесия. Тъй като инфлацията вероятно ще остане проблем за известно време, това значи, че корелацията вероятно ще продължава да бъде положителна, а оценките ще се понижат допълнително.