Руската военна инвазия в Украйна може да е спряла в Донбас, но успехът на Москва в предотвратяването на износа на милиони тонове зърно от черноморските пристанища ще има сериозни негативни последици за Киев и задълбочава глобалната продоволствена криза, пише Financial Times.
С тази морска блокада Украйна, един от най-големите производители на селскостопански култури в света, от месеци не е в състояние да изнася голяма част от зърното, което съхранява в силозите си. Това допринесе за покачването на цените на пшеницата до рекордно високи стойности и остави над 100 млн. души без възможност да задоволят нуждата си от храна според Международния валутен фонд (МВФ).
Тъй като силозите в Украйна са запълнени до краен предел, това означава, че в момента страната няма място за съхранение на новата реколта, като отпадат стимулите на фермерите да засяват за следващата година.
Едуард Лукас, експерт по въпросите, свързани с Русия, в Центъра за анализ на европейската политика, казва, че Москва „използва глада като оръжие“, като поддържа блокадата на Черно море въпреки огромния международен натиск, в сценарий, който той нарича „Игри на глада“.
„Най-мощното оръжие на Владимир Путин не е във военния му арсенал. Това е заплахата от миграция и вълнения, провокирани от прекъсване на доставките на храна в Африка и Близкия изток“, предупреждава Лукас.
Един вариант е да бъде тествана блокадата от западните военноморски сили чрез патрули, възползващи се от правото за „свобода на навигацията“ и ескортирани търговски конвои през Черно море – подобно на това, което Великобритания направи миналата година, когато изпрати разрушител в спорните води край Крим. Но подобно действие ще изисква съгласие от Турция, която контролира морския достъп до Черно море през Босфора. Съществува и риск от ескалация - Русия твърди, че нейните самолети са бомбардирали пътя на британския разрушител, въпреки че Обединеното кралство отхвърли тази информация и отрече всякакви изстрели.
„Никой не иска война, но се страхувам, че Путин може и да иска“, споделя служител от западното разузнаване за перспективата за по-широка конфронтация.
Дипломацията затъна, като официални лица твърдят, че преговорите между Украйна и Москва, с посредничеството на ООН и Турция, за повторно отваряне на черноморските търговски пътища, не постигат особен напредък.
„Черно море често присъства в нашите разговори“, заяви пред журналисти Джулиан Смит, постоянен представител на САЩ в НАТО. Руската блокада „създава проблеми с продоволствената сигурност в световен мащаб. Разговорите продължават не само в НАТО, но и в ООН и ние ще продължим да се борим с това предизвикателство“, допълва тя.
На карта са заложени доставките от „житницата на света“, като Украйна е ограничена да може да изпрати около една трета от обичайните си месечни доставки на пшеница за износ в размер на 5 милиона тона по железопътен или шосеен транспорт. Киев също обвини Русия в кражба на 500 000 тона зърно. Русия отрече да използва храната като оръжие, противопоставяйки на това, изтъквайки, че западните санкции ѝ пречат да продава зърното си. В резултат на това няма да позволи на Украйна да доставя зърно, докато западните санкции не бъдат премахнати.
Съществуват и оперативни пречки.
Стандартната позиция на Русия в ООН е, че тя ще осигури „безопасно преминаване“ за украински пратки на зърно, ако Украйна първо премахне мините от своите пристанища. Русия заяви, че ще трябва да инспектира тези кораби, за да се увери, че не пренасят въоръжение или контрабанда, но Украйна е против подобни руски проверки.
„Лесно е да си представим Русия да открие нередност в документите и да конфискува кораба и да го изпрати в Севастопол“, коментира Маркъс Фокнър, военноморски експерт в катедрата по военни изследвания в Кралския колеж в Лондон. „Един от начините за това е корабите да бъдат инспектирани съвместно от неутрални служители на ООН. Но няма прецедент за това и ще отнеме много време, за да се приложи", добавя той.
По-фундаментален проблем е, че търговските кораби ще изискват преминаване през забранена за полети зона, за да се предотвратят случайни ракетни или въздушни удари от двете страни. „Но това ще изисква Русия да отстъпи военния си контрол над северозападната част на Черно море и тя няма да се съгласи с това“, посочва Фокнър.
Съществува и въпросът с мините, които Украйна е поставила около пристанищата си, за да възпира руски десантни атака. Увеличаването на доставките на западни противокорабни ракети за Украйна прави подобна руска атака малко вероятна, смятат анализатори.
Министърът на външните работи на Турция предположи миналата седмица, че премахването на мините може да е ненужно, тъй като повечето от местоположенията на мините вече са известни, за да може Украйна бързо да прокара безопасни морски маршрути около тях. Това обаче не важи за плаващите мини, за които са нужни „миночистачи“, с каквито Украйна не разполага. И тук се появява необходимостта от военноморски ескорт за търговските кораби.
Сидхарт Каушал, научен сътрудник в мозъчния тръст Royal United Services Institute, казва, че „настояването на Русия за премахването на мините по същество прехвърля топката в полето на Украйна и позволява на Русия да обвинява Запада за недостига на храна“. Резултатът е задънена улица, изградена върху взаимно недоверие, водещо до продължаване на блокадата, за която Русия няма стимул да премахне, смятат експерти.
Външните министри на ЕС ще обсъдят усилията за отключване на износа на зърно от Украйна на среща в Люксембург тази седмица. Длъжностни лица казват, че решението на проблема не търпи отлагане, тъй като времето за жътва наближава, а обсъжданите сухопътни маршрути през Полша или дори през Беларус се считат за недостатъчни или геополитически несъстоятелни.
„Говорим за огромно количество зърно, което може рационално да се изнася само с огромни кораби по море“, споделя високопоставен европейски служител. „Русия поиска отмяна на санкциите, за което не може да става и дума“, добавя той.