Централните банки и пазарите се пробуждат за новата реалност

След години на масивни ликвидни инжекции и минимални лихви, светът се намира в плен на затягане на финансовите условия

09:30 | 26 юни 2022

Автор: Николета Рилска

Снимка: Michael Nagle/Bloomberg

За глобалната икономика и пазарите миналата седмица беше на окончателно „пробуждане“, пише Мохамед Ел-Ериан за Financial Times.

След като обещанията на централните банки за борба с инфлацията отстъпиха място на по-смислените политически действия, икономиката и пазарите се пробудиха и осъзнаха, че несъмнено се случва преход към нови и по-предизвикателни финансови условия.

И тъй като този преход става факт толкова късно, той дойде с осъзнаването, че няма убежище от трудностите, които новият модел създава за централните банкери, домакинствата, компаниите и пазарите.

Само какво се случи миналата седмица. В САЩ Федералният резерв повиши лихвените проценти с 0,75 процентни пункта в сряда. Това е не само над собствената насока на банката за повишение от 0,50 пункта, но и нещо, което гуверньорът Джером Пауъл заяви, че не е предмет на обсъждане няколко седмици по-рано.

Вече не може да се отрече, че след продължителен период на съпротива най-мощната централна банка в света признава, че няма друг избор да се справи с инфлацията, освен да приложи по-тежки мерки, независимо от въздействието им на пазарите.

На следващия ден в Европа централната банка на Швейцария увеличи лихвите с 0,50 пункта, изненадващо в несъответствие с Европейската централна банка. Шведската централна банка отдавна се противопоставя на поскъпването на франка. След като наблюдава случващото се в Япония и Великобритания обаче, тя се присъедини към нарастващия брой централни банки, които желаят да предотвратят обезценяването на валутата, което би затруднило допълнително борбата с инфлацията.

Безспорно е, че след години на масивни ликвидни инжекции и минимални лихви, светът се намира в плен на всеобщо затягане на финансовите условия. Това не е циклично явление.

Това е промяна на режима, наложена с неохота от централните банки заради инфлацията, която продължава да се ускорява, заплашвайки начина на живот на домакинствата, с влошаване на неравенството и подкопаване на финансовата стабилност.

И тъй като е закъсняла, тази промяна идва с повишен риск от странични ефекти и непредвидени последици. Това беше очевидно миналата седмица, когато страховете за растежа натежаха на пазарите, като все повече анализатори вече очакват скорошна рецесия.

Осъзнаването на ситуацията е важно за преминаването през рисковете, пред които е изправена световната икономика. Но процесът не може и не трябва да спира тук. Има още какво да се направи, ако намерението е – каквото би трябвало да бъде, да се ограничат щетите от историческата грешка от миналата година, която инициира Фед, придържайки се към погрешната си оценка за ускорението на инфлацията като временно явление.

За да продължи да възвръща доверието в политиката си, Фед трябва да последва примера на ЕЦБ и да обясни защо толкова дълго греши в прогнозите си за инфлацията и какво е направил, за да подобри възможностите си за изготвяне на оценки.

И за да изпълни ролята си на надежден съветник, Фед трябва да следва примера на Английската централна банка, като бъде откровен и открит за това, което предстои за икономиката. Тъй като продължава да се проваля и в двете, не е изненада, че толкова много икономисти, включително бивши служители на Фед, заявиха миналата седмица, че ревизираните икономически прогнози на централната банка остават нереалистични.

През 2016 г. Ел-Ериан публикува материала „Единствената игра в града: Централни банки, нестабилност и избягване на следващия колапс“ (The Only Game in Town: Central Banks, Instability, and Avoiding the Next Collapse). В него той подробно обяснява защо в рамките на следващите пет години глобалната икономика и пазарите вероятно ще се изправят пред Т-образно кръстовище, където все по-неустойчивият път ще отстъпи място на една от двете противоположни посоки.

Единият е пътят към растежа, а другият към рецесията, увеличаващото се неравенство и финансова нестабилност, обяснява той. Колкото по-скоро централните банкери припознаят разделението и предприемат необходимите мерки, толкова по-вероятно е икономиката да тръгне в по-добра насока.

За съжаление, това не се случи, отбелязва Ел-Ериан. Глобалната икономика сега е изправена пред предизвикателства по отношение на растежа, болезнена инфлация, по-голямо неравенство и тревожна нестабилност на финансовите пазари. След като не успяха да предприемат действия, за да предотвратят този нещастен обрат, централните банкери сега трябва да се насочат към по-твърди мерки, за да ограничат щетите и да защитят най-уязвимите сегменти от обществото.