Юпитер загуби гръмотевицата си.
Еманюел Макрон, който беше сравняван с всемогъщия римски бог заради стила си на управление в първия си президентски мандат, ще трябва да се научи на изкуството на изграждане на консенсус във втория, пише Reuters.
Лишен от абсолютното мнозинство след изборите в неделя, френският президент вече няма да може да разчита на парламента, както правеше до момента. Вместо това той ще трябва да преговаря с взискателни съюзници и нови партньори.
Прогнози сочат, че коалиционният блок на Макрон не успява да спечели мнозинство от между 40 до 60 депутати, като загубата е много по-голяма от очакваната.
Това означава, че той вероятно ще трябва да търси подкрепата на консерваторите от Les Republicains, чиито членове биха се насладили на новата си позиция. Те вероятно биха имали високи изисквания в замяна на подкрепата си за прокарване на закони, включително дори смяна на премиера.
„Ще трябва да възприемем културата на компромиси, но трябва да я изградим около ясни ценности, идеи и политически проекти за Франция“, коментира Бруно льо Мер, финансов министър на страната и бивш консерватор, в ясен опит да достигне до бившето си политическо семейство.
Въпреки това за Макрон и неговите потенциални партньори ще бъде трудно да научат северноевропейския начин за изграждане на консенсус и коалиционна работа.
Представители на републиканците отказаха възможността за широка коалиционна сделка в неделя и вероятно ще останат опозиция, но ще бъдат „конструктивни“, заявиха те, давайки възможност за евентуални споразумения.
„Опасявам се, че политическата ситуация ще е повече в италиански стил, където управлението е трудно, отколкото като германската ситуация, в която има възможност за изграждането на консенсус“, коментира Кристофър Дембик, анализатор в SaxoBank.
„Това не е задължително трагедия според мен. Това може да е възможност за съживяване на френската демокрация и завръщане към истинското значение на парламента“.
Макрон често беше критикуван в рамките на първия си мандат за прокарването на реформи, облагодетелстващи бизнеса, които бяха създавани от неговите съюзници, без да са проведени необходимите консултации с депутати или заинтересовани страни.
Противниците обвиняваха президента заради липсата на комуникация и арогантността му. Вероятно точно това искат да накажат избирателите, коментира правителствен източник.
„Това е съобщение за липсата на комуникация с обикновените хора и арогантността, която той (Макрон) понякога показва“.
По време на кампанията си Макрон потърси начин да се справи с това предизвикателство, като обеща „нов метод“ на управление, създавайки организация извън парламента, в която участие да вземат гражданите и с която той да се консултира при бъдещи реформи.
В крайна сметка обаче изглежда, че президентът не успя да убеди френските гласоподаватели.
Макрон вероятно ще се сблъска с предизвикателства от двете страни на парламента. Левият алианс Nupes, който превърна вече противопоставящата се група депутати в най-голямата опозиционна сила в парламента, ще бъде безмилостен.
Правилата на парламента предвиждат опозиционен депутат да оглави мощната финансова комисия, която може да изисква достъп до поверителна данъчна информация от правителството и може временно да блокира бюджетни сметки.
Това би било особено болезнено за Макрон.
От другата страна са десноцентристите на Марин льо Пен - Rassemblement National, които вероятно също ще възползват от новопридобитите си правомощия като парламентарна група за провеждането на разследвания и оспорването на закони пред конституционния съд.
Подобни разследвания могат да накарат министри или дори сътрудници на президента да бъдат публично изслушани в парламента.
Разбира се, търсенето на компромиси не означава непременно парализа.
Новите дясноцентристики партньори на Макрон ще открият, че е трудно да не подкрепят най-консервативните му планове за реформи, включително връщането на пенсионната възраст на 65 години или предоставянето на социални помощи в зависимост от обучението или работната позиция.
Някои от законите биха могли да бъдат приети с известни усилия.
Колко дълго обаче Макрон ще се опита да споделя властта предстои да видим. Президентът може да свика предсрочни парламентарни избори по всяко време, а политически източници очакват това да се случи на даден етап.
„Очаквам разпускане на парламента след около година“, коментира пред Reuters дясноцентристки депутат, чиято партия може да се опита да постигне сделка с партията на Макрон.