“Това не е нещо, но не е и нищо“ – така философът Лудвиг Витгенщайн описва невъзможността да се обсъждат лични усещания като болката. Това обаче може да послужи за описание и на изявлението на Европейската централна банка след извънредното ѝ заседание тази седмица, което отне над три часа за произвеждането на по-малко от 150 думи, пише Маркъс Ашуърт за Bloomberg.
Трейдърите на облигации в Европа очакваха изненадващото заседание на Управителния съвет в сряда да успокои пазарите, където доходността по 10-годишните държавни ценни книжа на Италия надвиши 4% за пръв път от 2014 г. насам, а разходите по дълговете на Гърция, Испания и Португалия също нарастват. Доходността се понижи на фона на надеждите за по-съществен план за защита на по-слабите членове на еврозоната след коментари на гуверньора на централната банка Кристин Лагард за гъвкаво реинвестиране на пазара. Вместо това обаче на пазарите беше поднесено разочарования от очакванията за управленските и комуникационни възможности на централната банка.
През тази седмица Федералният резерв премина към поредното си значително повишение на лихвите; Английската централна банка предприе най-дългата серия лихвени повишения от четвърт век насам; очакват се и мерки на Японската централна банка. Контрастът с все още отрицателните лихви по депозитите в еврозоната – на ниво от -0,5%, става все по-голям.
Трусовете на облигационните пазари в Европа се преустановиха за момент след обещанието за „ускоряване на завършването на дизайна на нов инструмент срещу фрагментацията“, с което ЕЦБ има предвид спредовете в доходността по облигациите на страни като Германия спрямо Италия и Гърция. Защо този ангажимент не беше част от планираната за миналата седмица по график среща на централните банкери остава неясно.
Обичайният начин, по който действа ЕЦБ, включва разкриване чрез източници на по-късен етап на това какво наистина е било обсъждано и планирано. Ако еврозоната наистина трябва да направи „каквото е необходимо“, това ще изисква сериозни мерки към италианските облигации, по-специално към графика им на емитиране. Гърция в добра финансова позиция за следващите години и може да си позволи на издържи срив на пазара, при който цената по дълговете ѝ за 10 години се повишава от 1,5% в началото на годината до 4,25%.
Италия обаче вече изостава от планирания график за емитиране на облигации през тази година. Друг фактор са суверенните кредитни рейтинги, като S&P Global Ratings постави на Италия рейтинг BBB с положителна перспектива през миналата година. Това до голяма степен се основаваше на евтиното финансиране тогава. Ерата на отрицателните лихвени проценти обаче отдавна отмина, което значи, че скоро ще се заличи и положителната кредитна перспектива за Италия.
Централните банкери ще трябва да направят много повече от това, което се случи в сряда, в случай, че са сериозни към ангажимента си да намалят спредовете в доходността по облигациите. Доходността по италианските ДКЦ продължава да се повишава над четирикратно спрямо нивото си в началото на годината. Рискът от трусове на пазара, ако инвеститорите не са доволни от мерките на ЕЦБ, е голям и продължава да нараства.