Въпреки че в навечерието на заседанието за лихвените проценти на Федералния резерв в сряда пазарите се фокусираха върху въпроса дали показателят трябва да се повиши с 50 или със 75 базисни пункта, предизвикателството се простира отвъд това. Централната банка трябва да си върне контрола върху инфлацията заради собствената си репутация, американската и глобалната икономика, пише Мохамед А. Ел-Ериан за Bloomberg.
Постоянният неуспех да направи това през последните 12 месеца изменя възприятието за Фед като най-могъщата централна банка в света, способна да гарантира глобалната финансова стабилност, към институция, която твърде много наподобява банка на развиващите се пазари, към която липсва доверие и по невнимание допринася за финансовите предизвикателства.
Възвръщането на контрола върху инфлацията е от решаващо значение за ефективността на политиката на Фед, репутацията и политическата му независимост. Колкото по-дълго време отнеме това, толкова по-големи са отрицателните икономически ефекти в САЩ и по целия свят.
Сигналите, че Фед е изгубил контрола се множат през последните седмици.
Например, прогнозите за инфлацията – част от мандата на централната банка, се оказаха погрешни. Междувременно дългосрочните инфлационни очаквания се отдалечават от целта на Фед за 2%, като показателят на Университета в Мичиган за следващите пет до десет години достига няколкодесетилетен връх от 3,3%. На фона на това дори части от пазара, на които Фед има най-голямо влияние – включително при 2-годишните държавни ценни книжа, са обект на привличащи вниманието резки и непредвидени движения, които са тревожни за един от най-критичните сегменти от глобалните финансови пазари.
Също толкова тревожни са и опитите на Фед за прецизност. Сигналите на централната банка за две увеличения на лихвите с 50 базисни пункта преди няколко седмици накараха пазарите да претеглят възможността за пауза в цикъла след септември. Това мислене обаче беше бързо изместено от спекулациите за незабавно увеличение със 75 базисни пункта до ниво, което е далеч над всичко, споменато от Фед.
Идеята за централна банка, която непрестанно следва инфлационното развитие, изчерпвайки се откъм добри възможности за политика в процеса и увеличавайки икономическата и финансовата волатилност, не би била необичайна в развиваща се страна, на която липсва институционална надеждност и зрялост. Това обаче е изключително необичайно и особено тревожно за централна банка, която е в центъра на международната парична система.
Спешността от възвръщане на контрола изяснява незабавните стъпки, които Фед трябва да направи.
Първо – той трябва да сподели защо многократно е разчитал погрешно инфлацията за толкова продължителен период и как сега е подобрил възможностите си за прогнозиране. Без това Фед ще се затрудни да убеди пазарите, че управлява инфлацията, което ще доведе до по-нататъшното обезсмисляне на инфлационните очаквания.
Второ – Фед трябва да покаже, че е подхожда сериозно към справянето с инфлацията, не само на думи, но и с действия. След предизвикателствата преди заседанието на Федералния комитет за отворения пазар тази седмица, централната банка няма друг избор, освен да повиши целта за лихвите по федералните фондове със 75 базисни пункта, подкопавайки собствените си насоки за увеличение от 50 базисни пункта от миналия месец и преминавайки към действия, които гуверньорът Джером Пауъл беше изключил.
Трето – при повишаване на лихвите със 75 базисни пункта, Фед трябва да внуши увереност, че това е част от мерките и трябва да избягва повторение на подвеждащи сигнали – непринудена грешка, която допусна няколко пъти през последните месеци.
Независимо от факта, че функционира в по-трудна обстановка заради по-слабата регионална икономика и риска от „разпространена фрагментация“, Европейската централна банка предприе наскоро някои важни стъпки в това отношение. Колкото по-дълго Фед отлага да направи същото, толкова повече пазарите ще преразглеждат нарастващите инфлационни очаквания и скоростта на цикъла на лихвени повишения.
Резултатът от това, ако стане факт, ще бъде текущ основен сценарий на стагфлация в САЩ, който отстъпва мястото на рецесия. Когато икономическата несигурност се увеличава заради по-високите цени и поради по-неясните перспективи за доходите, най-уязвимите слоеве от населението ще се окажат най-тежко засегнати.