Руските сили бомбардираха силози за зърно и ферми и ограбиха украинска пшеница, която, по думите на американски дипломати, сега Москва се опитва да продаде. Пристанищата на Украйна в Черно море са блокирани от мини за защита на бреговата линия при атака от руските военни. Все пак, ако се вярва на президента Владимир Путин, западният егоизъм и санкциите са виновниците за настоящата продоволствена криза, която повишава цените, а не руската инвазия в един от най-големите износители на пшеница, царевица и слънчогледово олио в света, пише Клара Ферейра Маркес за Bloomberg.
Путин се опитва да принуди Запада да отмени наказателните мерки, което можеше да се очаква. По-притеснително е разпространението на лъжата на Кремъл, че богатите нации се намесват и наказват, без да се грижат за най-бедните. В развиващия се свят населението вече е скептично към западните мотиви и силно чувствително към растящите цени на хранителните продукти. Правителствата се опасяват, че комбинацията от последиците от пандемията и повишаването на цените в магазините ще доведе до протести.
„Конфликтът е в Европа, но последиците и щетите са глобални“, заяви министърът на отбраната на Малайзия Хишамудин Хюсеин този уикенд.
Забелязвайки възможността за разделение, Кремъл разпространява недоверие в момент, в който Украйна отчаяно се нуждае от подкрепа, а по-широкото обединение е от съществено значение за икономическата дипломация на Русия. Дипломацията в случая е закъсняла.
Богатите нации, които санкционират Русия, трябва ясно да признаят, че загрижеността за глобалния глад не е неоснователна – свободата не е безплатна, и да се изправят пред въпроса за цените, заедно с причините за увеличаването им. Русия води война срещу страна, на която гледа като на своя колония – позната ситуация на мнозина в развиващия се свят.
Богатите страни обаче могат и да разсеят част от паниката – проблемът тук не е с недостига, а с възможността за достъп и цените. Те трябва да подкрепят Украйна в нейните спешни усилия за пренос на зърно и други натрупани продукти извън страната, независимо дали по суша или море, като същевременно се подготвят да подкрепят фермерите и купувачите, ако процесът стане твърде скъп, за да се осъществи. Международната общност трябва да премахне бариерите за хранителните продукти и някои суровини, като се увери, че цялостното придържане към санкциите не влошава допълнително ситуацията.
Проблемът, разбира се, е, че тази война е между две държави, които са сред най-големите износители на храни в света. Русия и Украйна доставят предимно на по-бедните страни по света. Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие двете страни са генерирали близо една трета от световния износ на пшеница през миналата година. Еритрея е купила цялата внесена пшеница от Русия и Украйна през 2021 г., а Египет – най-големият вносител на пшеница в света, също задоволява по-голяма част от нуждите си от двете страни.
Русия (заедно със съюзника си Беларус) също е основен производител на торове, което означава, че други износители на храни са засегнати от трусовете. Страната е и основен износител на петрол и природен газ, което тласка цените на всичко нагоре – от транспорта до азотните торове.
Най-лошото е, че инвазията стана факт в момент, в който цените на храните вече се повишаваха през по-голямата част от последните две години заради коронавирусната пандемия, високите разходи на енергията, логистиката и торовете, както и климатичните предизвикателства. Индексът за цените на храните на Организацията по прехрана и земеделие, който следи най-активно търгуваните в глобален мащаб борсови стоки, достигна рекорд през май. Това остава по-бедните страни дори по-уязвими.
Цените на хранителните продукти се повишаваха преди войната. Графика: Bloomberg
Путин знае, че може да използва доставките на хранителни продукти като оръжие, за да причини болка на Украйна. Той вече порази селскостопански цели и неговите военни направиха невъзможни доставките до градове като Мариупол. Действията на Москва сега връщат спомените за бруталния глад в Украйна от времето на съветския лидер Йосиф Сталин заради усилията му да потуши национализма и културната автономия.
Позицията на Русия е още по-силна като средство за принуждаване на украинските съюзници за сключването на Фаустов пакт, в рамките на който да бъдат разменени земеделски продукти за отстъпки от санкциите. На Путин не може да се даде подобна възможност.
Съюзническите нации трябва да се противопоставят на Путин и на глада със значителна финансова подкрепа. Инициативи като Механизма за финансиране на вноса на храни ще допринесат за понижаване на глобалните разходи за внос на хранителни продукти, които ще се увеличат с 51 милиарда долара през тази година. Подкрепата на финансите на държавите също е от значение, както и мрежата за социална сигурност и хуманитарната помощ. Това неравностойно бреме трябва да бъде споделено.
След това идва ред на необходимостта за Украйна и за глобалните пазари да се освободят милионите метрични тонове зърно, задържани в страната.
Жизненоважно е и пазарите да са отворени. Това означава страните да се насърчат да не поставят бариери и да облекчат мерките за внос на биогорива, като същевременно се гарантира, че санкциите няма да нанасят удари там, където не би трябвало. Допълнителна правна и техническа подкрепа може да помогне на дружествата от логистичния, банковия и застрахователния сектор да се ориентират в настоящите изключения.
Комбинация от фактори движи нагоре и цените на торовете. Графика: Bloomberg
Други решения ще послужат на света много след тази и следващата година, включително за предоставяне на по-добра информация на земеделците и по-ефективна употреба на използваните вещества в земеделието, насърчаване на местното производство на торове и диверсификация на културите и потреблението за гарантирани доставки. Войната в Украйна задълбочи продоволствената криза, а климатичните промени имат потенциала да я влошат дори допълнително.
Путин може и да започна войната при хранителните продукти, но останалият свят все още може да я спечели.