Централните банки направиха грешка и световните икономики плащат цената

Дори след като централните банки разбраха, че са сбъркали със своите прогнози за инфлацията миналата година, те продължиха да налагат ненавременните си политики и това може да нанесе големи щети на репутацията им, разтърсвайки пазарите и подкопавайки възстановяването от пандемията, пише Bloomberg.

Сега се очаква Федералният резерв да повиши лихвените проценти със 75 базисни пункта, само седмици след като председателят Джером Пауъл и неговият екип многократно заявиха, че повишението ще бъде само с 50 базисни пункта. Това е поредната грешка, като се започне от окачествяването на високата инфлация като „преходна“ миналата година, ускоряването на края на програмата за изкупуване на облигации и  ускоряването на разпродажбата на портфейла от облигации.

Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард напоследък също стана по-настъпателна, а централната банка на Австралия е сред тези, които повишават лихвите по-бързо, отколкото служителите й бяха обявили.

Инвеститорите не са доволни, тъй като се притесняват, че надпреварата за компенсиране на грешките при прогнозирането в миналото повишава риска от рецесии. Глобалните акции навлязоха в мечи пазар, доходността на американските облигации в понеделник отбеляза най-големия си двудневен скок от 80-те години на миналия век, а кредитните пазари показват признаци на нарастващ стрес.

Още по темата

Съветът на ЕЦБ ще проведе извънредно заседание заради разпродажбата на пазарите

Страхът от Фед предизвиква разпродажби, част 1

Покачването на лихвите на ЕЦБ застрашава задлъжнелите икономики в ЕС

Управителният съвет на ЕЦБ ще проведе импровизирана среща в сряда, за да обсъди текущите пазарни условия. Междувременно конфронтацията между търговците на облигации и Централната банка на Япония бързо ескалира, тъй като централната банка се бори да убеди пазарите, че нейната изключително разхлабена парична политика е устойчива, след като десетгодишните фючърси на облигации паднаха до най-ниското си ниво от 2013 г.

Грешките на монетарните експерти опетняват репутацията им на осигуряващи стабилност на цените и способни да предотвратят инфлационната спирала, която удари доходите на средната класа през 70-те години на миналия век. Загубата на доверие означава, че може да са необходими още по-сериозни действия, за да се намали ценовия натиск.

„Централните банки са в дилема“, каза Саюри Шираи, бивш член на борда на централната банка на Япония, която сега е професор в университета Кейо. „За да възстановят доверието, централните банки трябва да повишат лихвите достатъчно, за да намалят инфлацията, а това може да доведе до допълнително забавяне на икономическото възстановяване“, каза тя.

Когато домакинствата и компаниите вярват, че централните банки ще успеят да постигнат целите си за намаляване инфлацията, това помага за смекчаване на ценовия натиск. Домакинствата може да изчакат с някои покупки, уверени, че цените ще паднат с времето. Освен това работниците не са толкова склонни да предявяват искания за компенсация на разходите за живот при преговорите за заплатите.

Доскоро служителите на банките подчертаваха, че дългосрочните инфлационни очаквания са били ограничени, което е доказателство за тяхната добра репутация. Президентът на Федералната резервна банка на Чикаго Чарлз Евънс обясни през март, че днешната инфлация не е като през 80-те години на миналия век, защото „прекалено гъвкавата парична политика“ през 60-те и 70-те години на миналия век е допринесла за натрупването на дългосрочни инфлационни очаквания.

Измерването на дългосрочните ценови очаквания от Университета в Мичиган в петък обаче показа голяма пукнатина в доверието към банките, скачайки до най-високото си равнище от скока на цените на петрола през 2008 г. насам.

Фед, ЕЦБ другите централни банки не могат да бъдат обвинявани, че не са предвидили скоковете на цените, произтичащи от нахлуването на Русия в Украйна или продължителността на глобалните проблеми във веригата на доставки.

Въпреки това разширяването на балансите през 2021 г. и запазването на лихвите близо до нулата, дори когато инфлацията се покачваше и икономиките се възстановяваха от кризата с Covid-19, изглежда е помогнало да посеят семената на сегашните сътресения, казват критиците.

„Смятам, че това ще нанесе опустошителен удар върху доверието в централните банки – когато инвеститорите разберат, че инфлацията, пред която сме изправени, е „изкуствено създадена“ и централните банки са изиграли инструментална роля за това“, каза Стивън Джен, който управлява Eurizon SLJ Capital, хедж фонд и консултантска фирма в Лондон.

Пауъл „оттегли“ описанието на инфлацията като „преходна“ чак през ноември и миналия месец призна, че в „ретроспекция вероятно щеше да бъде по-добре ако лихвите бяха повишени по-рано“.

Бившият министър на финансите Лорънс Съмърс, постоянен критик на Фед от началото на 2021 г., разкритикува прогнозите на централната банка на САЩ за инфлацията като „заблуждаващи”, когато бяха публикувани.

САЩ не са единствените, изправени пред репутационно предизвикателство.

Лагард и нейните колеги сега са на път да повишат лихвите с четвърт пункт през юли и 50 базисни пункта през септември. Този ход идва след като Лагард каза през декември, че е малко вероятно да има някакво затягане тази година.

„Всички международни институции, всички прогнозисти с репутация всъщност са направили една и съща грешка“ подценявайки кризата, каза Лагард миналата седмица.

Управителят на RBA Филип Лоу призна, че е „срамно“, че предишните му прогнози, че лихвите ще останат на рекордно ниски нива до 2024 г., се оказаха толкова погрешни.

Проучванията показват голяма загуба на общественото доверие.

Проучване на Галъп, публикувано през май, показа, че само 43% от анкетираните са имали "голяма" или "умерена доза" увереност, че Пауъл ще вземе правилните решения за американската икономика. Макар и да не е най-ниската оценка сред последните шефове на Фед, тя е доста под 74% доверие за Алън Грийнспан в началото на 2000-те.

За първи път в историята повече хора бяха недоволни, отколкото доволни от представянето на Английската централна банка, когато става въпрос за контролиране на цените, показа тримесечно проучване на самата банка.

Популярността на Губернаторът на Банката на Япония Харухико Курода спадна, след като той каза, че потребителите стават по-толерантни към нарастващите цени. Проучване на Kyodo News, публикувано в понеделник, установи, че 59% го смятат за негоден за работата.

Стенли Дракенмилър, който управлява Duquesne Family office, предупреди, че напълно неподходящата политика на централната банка преди година означава, че инвеститорите непременно ще изгубят пари.

„Прогнозите за „меко кацане” противоречат на десетилетия исторически опит“, каза 68-годишният Дракенмилър, който управляваше парите на милиардера Джордж Сорос повече от десетилетие.