Икономиката на САЩ ще изпадне в рецесия през следващата година, според близо 70% от водещите икономисти, анкетирани от Financial Times.
Последното проучване, проведено в партньорство с Инициативата за глобалните пазари в Бизнес училището Booth на Университета в Чикаго, предполага засилване на проблемите за най-голямата икономика в света, тъй като Федералният резерв предприема по-строги мерки за ограничаване най-високата инфлация от около 40 години.
Централната банка на САЩ вече се впусна в един от най-бързите цикли на затягане от десетилетия. От март насам тя повиши своя базов лихвен процент с 0,75 процентни пункта от почти нулевите предишни нива.
Федералната комисия по отворени пазари се събира отново във вторник за двудневна среща, на която се очаква официалните лица да пристъпят към първото последователно повишаване на лихвите от 1994 г. насам и да сигнализират продължаването на това затягане най-малко до септември.
Почти 40% от 49-те респонденти прогнозират, че Националното бюро за икономически изследвания – арбитърът, който посочва началото и края на рецесиите - ще обяви такава през първото или второто тримесечие на 2023 г. Една трета смятат, че това ще се случи през втората половина на следващата година.
Националното бюро за икономически проучвания характеризира рецесията като „значителен спад в икономическата активност, който се разпространява в цялата икономика и продължава повече от няколко месеца“.
Само един икономист е прогнозирал рецесия още през 2022 г., като мнозинството прогнозира месечен растеж на работните места средно между 200 000 и 300 000 за останалата част от годината. Равнището на безработица се смята за стабилно при 3,7 на сто, според средната оценка за декември.
Резултатите от проучването, които бяха събрани между 6 юни и 9 юни, противоречат на позицията на Фед, че търсенето може да се намали без да се причиняват значителни щети на икономиката. Централната банка прогнозира, че след повишаването на лихвените проценти, работодателите на нажежения пазар на труда в САЩ ще изберат да намалят вече големия брой незаети работни места, вместо да съкращават персонал, което на свой ред ще намали растежа на заплатите.
Джей Пауъл, председател на Фед, призна, че усилията на централната банка да ограничи инфлацията могат да причинят „известни щети“, което ще доведе до „не толкова меко“ приземяване и „леко“ повишаване на безработицата.
Но много от анкетираните икономисти са загрижени, че ефектите ще са по-неблагоприятни предвид сериозността на инфлационната ситуация и факта, че паричната политика ще трябва да се измести към много по-строги настройки в най-кратък срок, за да се справи с нея.
„Това не е кацане на самолет на обикновена писта. Това е кацане на самолет на стегнато въже, а ветровете духат“, каза Тара Синклер, икономист от университета Джордж Вашингтон. „Идеята, че ще намалим достатъчно доходите, а разходите само толкова, за да върнем цените до целта на Фед от 2 процента, е нереалистична“.
В сравнение с проучването от февруари, повече икономисти вече са на мнение, че основната инфлация, измерена чрез индекса на цените на разходите за лично потребление, ще надхвърли 3% до края на 2023 г. От анкетираните през юни 12% смятат, че такъв резултат е „ много вероятен”, в сравнение с едва 4% по-рано тази година. Делът на анкетираните икономисти, които смятат, че това ниво е „малко вероятно“ за същия период от време, оттогава е намалял почти наполовина.
Геополитическото напрежение и увеличаването на енергийните разходи бяха цитирани като преобладаващия фактор, който ще поддържа възходящия натиск върху инфлацията през следващите 12 месеца, последван от продължителните прекъсвания на веригите за доставки. До края на годината средната оценка за базисната инфлация е 4,3%.
Джонатан Райт, икономист от университета Джон Хопкинс, който помогна за изготвянето на проучването, каза, че забележителният песимизъм около инфлацията и растежа има стагфлационен оттенък, въпреки че обстоятелствата са далеч по-различни от 70-те години, когато терминът въплъщава „много по-неприятна смес от висока инфлация и рецесия“.
Близо 40% от икономистите предупредиха, че Фед няма да успее да овладее инфлацията, ако повиши лихвения процент на федералните фондове само до 2,8% до края на годината. Такъв сценарий ще изисква повишаване на лихвения процент с половин пункт на всяко от следващите три заседания на централната банка през юни, юли и септември, преди да се намали до по-типичния си ритъм от четвърт пункт за последните две срещи през 2022 г.
Малка част от респондентите очакват Фед да прибегне до увеличение от 0,75 процентни пункта.
По-нататъшно повишение на лихвите също е вероятно през следващата година, каза Кристиан Баумейстер, професор в университета Нотр Дам, която смята, че Фед може да вдигне референтната си лихва до 4% през 2023 г. Това е малко над нивото, което мнозинството от анкетираните икономисти смятат, че ще бъде пикът на този цикъл на затягане.
Дийн Крушор, който работи като икономист в клона на Фед във Филаделфия в продължение на 14 години, предупреди, че може да се наложи централната банка в крайна сметка да повиши лихвите до приблизително 5%, за да овладее проблема, който той смята, че е до голяма степен причинен от „прекаленото забавяне ” на Федералния резерв, за да предприеме действия.
„Винаги е трудно да намалиш инфлацията, след като я изпуснеш от бутилката“, каза Крушор, който сега преподава в университета в Ричмънд. „Ако просто ускорят още малко увеличаването на процентите, това може да доведе до финансова нестабилност в краткосрочен план, но това може да е по-добрия вариант, за да не им се налага да правят толкова много на по-късен етап.“