Подхранваният от войната в Украйна и коронавирусната пандемия недостиг на суровини може да увеличи допълнително най-големия ценови скок при суровините от десетилетия насам, сочи проучване на Bloomberg, проведено в периода 6-10 юни. В същото време се очаква търсенето на изкопаеми горива единствено да нараства, тъй като Европа се стреми да загърби руската енергия, разбивайки всички непосредствени надежди, че високите цени ще насърчат преминаването към по-чисти възобновяеми енергийни източници.
Продължаващото покачване на цените би допринесло за допълнителното ускоряване на инфлацията в глобален мащаб, което заплашва да засили продоволствената криза и политическите кризи в някои части, като същевременно забави икономическия растеж навсякъде, тъй като централните банки вече повишават агресивно своите лихвени проценти.
Ценовият натиск се засили рязко след руската инвазия в Украйна, която застрашава износа на зърно и накара голяма част от света да прекъсне икономическите си връзки с Москва, контролираща някои от най-големите петролни компании. Това допълнително влоши проблемите при глобалните вериги на доставка и предлагането като цяло.
Индексът на Bloomberg за борсово търгуваните суровини нараства от началото на годината с 35%, отчитайки най-бързия си темп на растеж от 1979 г. насам. Цената на пшеницата ще продължи да нараства през останалата част на годината, задълбочавайки продоволствената криза по света, дори когато суровият петрол се отдръпва от най-високите си ценови нива през последните години според изследването на Bloomberg, обхващащо 805 респонденти.
Междувременно въглищата се очертават като основното гориво за Европа, която трябва да запълни празнината, очертаваща се от прекратяването на доставките на руски енергийни ресурси преди следващата зима.
Индексът на Bloomberg за борсово търгуваните суровини продължава да се покачва. Графика: Bloomberg
„Комбинацията от войната и дисбаланса при търсенето и предлагането, който вече беше факт още преди инвазията на Русия, особено в енергетиката, наистина ще доведе до общото поскъпване на среброто, неблагородните метали, благородните метали и енергията“, коментира Пол Кристофър от Wells Fargo.
Решението на Европа да намали употребата и покупката на руски горива се разглежда като потенциална възможност за преминаване към по-чисти източници на енергия, но читателите на Bloomberg изглежда се съмняват, че това ще се случи в краткосрочен план. Въглищата вероятно ще играят по-голяма роля в запълването на празнината в енергийния микс на Европа през следващата зима според 68% от респондентите в проучването, докато само 32% смятат, че възобновяемите източници ще бъдат водещи.
Въпреки че Европа е лидер в прехода към възобновяеми източници, трудно ще успее да инсталира достатъчно вятърни и соларни мощности, за да може да компенсира в толкова кратки срокове изоставените руски енергийни доставки. Енергийната криза в региона е допълнително влошена заради проблеми с производството на ядрена енергия във Франция, европейски пионери по отношение на този тип енергия.
„Истината е, че европейските страни ще трябва да намерят енергия от друго място и въглищата ще продължат да играят важна роля при запълването на празнината за определени държави“, коментира Матю Шерууд, суровинен анализатор в Economist Intelligence Unit. „Преходът към зелена енергия вероятно ще бъде по-бавен от този, който очакваме да се случи в развиващия се свят“, добавя той.
Респондентите очакват Европа да зависи повече от въглищата, за да запълни липсите от Русия. Графика: Bloomberg
В проучването се забелязва известен скептицизъм относно това колко съгласувано светът се насочва към по-чиста енергия, като три четвърти от респондентите смятат, че в глобален план още не е достигнат пикът в търсенето на петрол. Междувременно 57% от анкетираните вярват, че производителите на въглеводороди трябва да отговарят на условията за включване в т.нар. ESG фондове, които се фокусират върху устойчивите инвестиции.
Увеличеното търсене на петрол би заздравило позициите на най-големите износители на тази суровина в света, като Саудитска Арабия например. Около четирима от всеки петима респонденти в проучването вярват, че широкият алианс ОПЕК+ вероятно ще остане доминираща сила при ценообразуването на петрола до края на тази година.
Тази промяна във вижданията се подчертава от прекалибрирането на позицията на американската президентска администрация към саудитския режим. Целите за намаляване на емисиите на парникови газове и намирането на енергийни източници за поддържане икономиката „сега очевидно са в конфликт“, смята Андрю Блуменфелд, директор по анализ на данни в компанията за пазарни проучвания McCloskey.
Големите победители и губещи. Графика: Bloomberg
Проучването на Bloomberg показва, че 64% от респондентите очакват индексът Bloomberg Commodity да завърши годината на още по-високо равнище. Сред четирите ключови суровини основна част от анкетираните, 34%, смятат, че пшеницата ще има най-голям принос. Близо 27% дават подобна тежест за петрола, а 13% за златото.
Войната в Украйна наруши търговията с редица зърнени храни, готварско масло и торове, което предизвика рекорден скок в цените на тези суровини и накара десетки държави, включително Индия, да отговорят с ограничения за износ на храни. Това може да доведе до т.нар. ефект на доминото, който ще влоши недостига за нетните вносители на храни, което от своя страна може да се превърне в катализатор за различни граждански вълнения, като тези, предизвикани от глобалната продоволствена криза през 2007-2008 г.
Петролът и пшеницата са сред най-големите печеливши за 2022 г. Графика: Bloomberg
Ценовият натиск при храните „едва ли ще отшуми в краткосрочен план“ и това вероятно ще има социални последици по целия свят, изтъква Масимилиано Бондури, главен изпълнителен директор на SGMC Capital, пред Bloomberg.
Въпреки че ценовите скокове при суровините изглежда са в застой, повечето респонденти очакват инфлацията да остане над целите на централните банки. Това предполага, че читателите прогнозират, че спираловидно покачване на цените придобива все по-устойчиви очертания в други части на икономиката. Това е очевидно в американската икономика, като последните данни от миналата седмица показват, че инфлацията при потребителските стоки неочаквано се ускорява до 8,6%.
„Очакваме продължителна (висока) инфлацията в обозримо бъдеще“, споделя пред Bloomberg Ник Хамптън, главен изпълнителен директор на базирания в Лондон производител на хранителни продукти Tate & Lyle Plc. „Управляваме бизнеса си, като предполагаме, че ускорената инфлацията ще се задържи и е много трудно да се предвиди точно колко време ще трае това, защото нещата се развиват толкова бързо в момента“, признава той.