Инвеститорите отново започват да се тревожат за високите нива на държавния дълг в еврозоната, тъй като перспективата за покачване на лихвените проценти съживява опасенията, които до голяма степен бяха причината за латентното състояние през последните години, пише Financial Times.
Заемите от натоварени с дългове държави, включително Италия, Гърция и Испания, се увеличиха през десетилетието след кризата с държавния дълг в региона - отчасти поради източването на държавните финанси заради пандемията от коронавирус.
Пазарите бяха по-склонни да финансират тези големи купчини дългове, докато разходите по заеми бяха изключително ниски и Европейската централна банка продължаваше с мащабната си програма за изкупуване на облигации. Но плановете на ЕЦБ да оттегли подобни стимули – с прекратяване на покупките на активи и планово увеличение на лихвите с четвърт пункт за юли, означават, че облигациите на тези южноевропейски държави отново са под натиск.
Разходите по заеми за Италия и Гърция се покачиха рязко, като 10-годишната доходност на Италия достигна най-високото си ниво от 2014 г. в петък — въпреки че остават далеч под пиковете през 2012 г. Все пак много инвеститори се притесняват, че трайното покачване може да възобнови опасенията относно това колко управляеми са дълговете на Рим или Атина.
„Мисля, че ситуацията е тревожна, но не е критична“, каза Антоан Буве, старши стратег по лихвите в ING. „Понякога пазарите могат да се вбесят и да загубят увереност“, каза той, добавяйки, че това се превръща в „самоизпълняващо се пророчество“.
Той каза, че ако разликата между еталонната доходност на Италия и Германия достигне 2,5%, тогава „някои аларми ще започнат да звънят в ЕЦБ“. Спредът се повиши до около 2,25% в петък.
„Досега [спредът] не се е повишил рязко, но това може да създаде фалшиво чувство за сигурност за ЕЦБ“, добави Буве.
В политическо изявление тази седмица ЕЦБ заяви, че планира да повиши лихвените проценти с 25 базисни пункта през юли и че „ако средносрочната перспектива за инфлация се запази или се влоши, ще бъде обсъдено по-голямо увеличение на срещата през септември“.
За последно банката повишава лихвите през 2011 г., а лихвите по депозитите й в момента са минус 0,5%.
Относно опасенията от фрагментация – идеята, че затягането на паричните условия може да повлияе по различен начин на страните от еврозоната – президентът на ЕЦБ Кристин Лагард каза в четвъртък, че ако е необходимо, „ще използваме съществуващи инструменти или ще предоставим изцяло нови инструменти“.
„Разбира се, ние няма да допуснем фрагментация, която да попречи на адекватното предаване на паричната политика“, добави тя.