Пазарите не са убедени, че Европейската централна банка може да вдигне лихвените проценти и едновременно с това да задържи доходността на облигациите на най-задлъжнелите членки на еврозоната, пише Bloomberg.
Италия, една от страните, които са най-уязвими от нарастващите разходи по заемите, отбеляза най-големия спад на 10-годишния си дълг от пандемията насам, докато президентът на ЕЦБ Кристин Лагард очерта в четвъртък плановете си за първото повишение на лихвите от повече от десетилетие.
Междувременно спредът спрямо германските облигации се доближи до нивата, които за последен път накараха ЕЦБ да започне да изкупува държавен дълг в опит да стабилизира валутния блок, когато през март 2020 г. Covid-19 обхвана целия континент.
Инвеститорите се притесняват от липсата на надежден план за справяне с т.нар. фрагментация - необосновани скокове в разходите по заемите на по-слабите държави от еврозоната спрямо икономически по-силните. Според някои само нов инструмент, отделен от предишните програми за изкупуване на облигации, може да овладее спредовете.
"Това е моментът "на-всяка-цена" за Лагард", каза Никола Форест, ръководител на глобалния отдел за фиксирана доходност в Candriam, мениджър на активи със 180 млрд. долара под наблюдение. Той има предвид речта на бившия президент на ЕЦБ Марио Драги, който обеща да гарантира целостта на еврозоната на всяка цена, докато през 2012 г. бушуваше кризата с държавния дълг.
Форест е особено предпазлив по отношение на италианския и испанския дълг предвид нестабилността и вероятността от увеличаване на емисиите на облигации от тези държави. "ЕЦБ ще трябва да избегне грешка в политиката си", каза той.
Централните банки по света са изправени пред несигурен баланс, тъй като се стремят да се борят с покачващите се цени, без да сриват бизнес активността. Но ситуацията в еврозоната е уникална - тя включва 19 различни икономики, чиито фискални политики не са съгласувани.
Опасенията са, че без план прекомерното разширяване на спредовете може да отклони ЕЦБ от мисията ѝ за борба с инфлацията, принуждавайки я да спре - или дори да започне да обръща - цикъла си на повишаване на лихвените проценти.
Това, което досега беше отделено за справяне с фрагментацията - реинвестиции от падежиращия дълг, натрупан по пандемичната програма на ЕЦБ за изкупуване на активи - се смята за недостатъчно. Програми като директните парични трансакции, създадени от Драги по време на последната криза, все още съществуват, но се смятат за недотам гъвкави, за да бъдат подходящи сега.
Нов инструмент?
Работи се по нов инструмент - както за първи път съобщи Bloomberg през април. Но подробностите остават оскъдни. Някои стратези смятат, че достигането на спредове от около 250 базисни пункта би могло да накара ЕЦБ да се намеси, дори и само чрез разкриването на инструмента.
Все още не сме достигнали тези нива. Спредът в доходността на италианско-германските облигации е 225 базисни пункта - далеч от разликата от 500 базисни пункта, наблюдавана в най-тежките дни на кризата с държавния дълг в Европа.
Но несигурността подкопава еврото, което изтри печалбите си, след като Лагард предложи само неясни уверения, че "ако е необходимо в бъдеще, можем да разработим и да приложим подходящ инструмент".
Дори не е ясно дали Съветът е съгласен с необходимостта от създаване на нов инструмент, каза Майкъл Михаелидес, анализатор на страните от Г-10 с фиксиран доход в Carmignac, който вижда, че пазарите тестват допълнително периферните спредове. "Очевидно няма съгласие."
Въпросът, който мнозина си задават, е: Кога политиците ще преценят, че пазарните движения се дължат по-скоро на спекуланти, отколкото на фундаментални фактори? Понякога обаче намесата може да се окаже неизбежна.
"По-ястребово настроените членове на ЕЦБ не искат да обсъждат предпазен механизъм, тъй като искат да окажат натиск върху Италия да ограничи дълга си", каза Саид Хайдар, основател на хедж фонда Haidar Capital Management, чийто фонд според Bloomberg е спечелил над 10% през април. "Но Италия е твърде голяма, за да фалира."
Според него ЕЦБ вероятно ще предложи предпазен механизъм или ще се наложи да преустанови цикъла си на повишаване на лихвените проценти, за да запази членството на Италия в еврозоната. Това би трябвало да позволи на длъжностните лица "може би" да повишат лихвите до 2% до края на 2023 г. от сегашните минус 0,5%, каза той.
Въпреки това инвеститорите признават, че комуникацията и доверието в ЕЦБ са поне толкова важни, колкото и инструментът, който тя предлага. Те ще търсят улики за бъдещите планове, когато следващата седмица ще говорят вицепрезидентът Луис де Гиндос, членът на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел и самата Лагард.
"Когато Драги направи "каквото е необходимо", когато ЕЦБ най-накрая се намеси и подкрепи периферията, всъщност в рамките на обявената от тях програма банката не купи нито една облигация", каза Хайдар. "Но това проработи. Беше като магически трик."