Световната търговия с най-евтините храни спира.
През април Индонезия временно забрани износа на палмово масло, отрязвайки Индия от един от най-големите й източници на вносни хранителни вещества. Индия на свой ред миналия месец определи таван на износа на захар, което помага да се запазят повече калории на вътрешния пазар. Захарта сега се движи около най-високата си цена от пет години, докато палмовото и соевото масло са на рекордни нива, пише в свой коментар за Bloomberg Дейвид Фиклинг.
Изненадващо е, че един-единствен фактор свързва всички тези различни събития: биогоривата.
Преди две десетилетия никой не би могъл да предвиди, че производител на електрически превозни средства може да се окаже най-богатият човек в света. Без автомобили, задвижвани от батерии, замяната на бензина и дизела с алтернативи, получени от растения, изглеждаше като най-добрият начин за справяне с емисиите от автомобилния транспорт. Оттогава технологичната революция отмени това, което смятахме, че знаем за енергийно ефективните превозни средства - но мандатите за смесване, които гарантират нарастващ дял на биоенергията в двигателите по света, останаха на мястото си и дори бяха подобрени.
В резултат на това индустрия, която винаги е имала съмнителни предимства, сега започва да бъде пречка за по-чистите видове транспорт. По-лошото е, че натискът, който оказва върху ограничените земеделски земи на планетата, пречи на способността ни да изхранваме най-бедните в света. Време е да започнем да демонтираме тръбопровода, свързващ фермите с резервоарите ни, преди да нанесе повече вреда.
Разгледайте най-големите пазари на превозни средства и квотите за смесване на биогорива са навсякъде. В САЩ, с втория по големина национален автопарк, етанолът, извлечен предимно от царевица, съставлява повече от 10% от целия продаден бензин. Индия, следващият по големина пазар, смесва 7,5%, предимно от захарна тръстика. Индонезия и Бразилия, които са следващите, сега изискват смеси от 30% и 27% съответно. Само Китай, най-големият национален пазар от всички, има по-нисък процент от около 2,1%. Европейският съюз, по-голям дори от Китай, изисква 10% мандат за смесване в целия блок.
Има проблем с такива мандати. Ако дисбалансът между търсенето и предлагането повиши цената на царевица, захар или растителни масла твърде много, повечето промишлени и домакински потребители ще работят усилено, за да намерят алтернативи, които по-добре отговарят на техните бюджети. Това унищожаване на търсенето помага за възстановяване на баланса на пазара и връщане на разходите до достъпни нива. Горивните смесители рядко имат толкова много свобода на преценка: ако са под задължителната цел, те трябва да купуват допълнителна биоенергия на всяка цена, за да компенсират недостига.
Това води до ситуация, при която земеделските земи в света все повече се използват за производство на гориво. Приблизително две пети от реколтата от царевица и соя в САЩ сега в крайна сметка изгарят в двигатели. Дори Бразилия, чийто етанол на базата на захарна тръстика се смята за един от най-благоприятните в света от гледна точка на климата, е все по-зависима от вноса на по-мръсен етанол на базата на царевица от САЩ, тъй като търсенето надвишава производствения капацитет на собствените й ферми. Междувременно 10-те милиарда литра биодизел, които Индонезия очаква да консумира тази година, ще изразходват близо една четвърт от реколтата от палмово масло и приблизително една седма от общото количество в света.
Компромисите, свързани с биогоривата, са сложни и често по-малко полезни, отколкото изглеждат на пръв поглед. След като се вземат предвид промените в земеползването, етанолът на основата на царевица има около две трети от въздействието на бензина върху климата, като при етанола от захарна тръстика пада около половината. Когато се смесват със скорост от 10% или по-малко, тези числа изглеждат още по-малко значими, което води до намалени емисии с няколко процента или около това. Междувременно палмовият биодизел може да доведе до два пъти по-високи емисии, отколкото от изкопаеми горива, благодарение на унищожаването на тропическите гори, което е необходимо за всяка нова плантация.
Когато електрическите автомобили бяха невероятна мечта, дори дребните подобрения в емисиите на целия национален автомобилен парк си заслужаваха. Но до края на тази година ще има около 25 милиона автомобили на батерии сред милиарден глобален автопарк. Отсега нататък нарастващият дял на автомобилите, захранвани с батерии, по пътищата ще върши тежката работа за намаляване на емисиите. Лобито за биогорива, което понякога се обединява с Big Oil, за да се противопостави на правителствените стимули за електрифициран транспорт, изглежда все повече като пречка, отколкото помощ.
Светът ще продължи да се нуждае от биогорива в обозримо бъдеще. В тежкотоварните автомобили и авиацията, където все още има малка перспектива за електрификация, това може да е единствената алтернатива, която имаме на традиционните изкопаеми горива. Но ефективното използване на ограничена земеделска земя, като същевременно минимизираме натиска, който се оказва върху цената на храната за най-бедните в света, ще изисква от нас да премахнем мандатите, които направиха биоенергията централна за захранването на леки автомобили по целия свят.
Тази промяна ще придизвика вой на опозиция от онези, които са печелили добре от бума на биогоривата. Битката с тях вече закъснява.