Повишаването на лихвите в еврозоната до поне 0% до септември изглежда като взето решение на фона на ускоряващата се инфлация. Централните банкери и икономисти в различните държави на 19-членния блок не са така единни обаче за това колко далеч трябва да стигне ръстът на лихвените проценти, пише Reuters.
В рамките на последното си заседание ЕЦБ обяви първото от почти единадесет години насам увеличение на лихвения процент през юли. Лихвеният процент по депозитите ще бъде увеличен с 0,25 процентни пункта.
Подобно на останалите централни банки, фокусът на институцията се измести към установяването на неутрални лихвени равнища: високи достатъчно, за да забавят инфлацията, но не толкова, че да убият растежа.
Трудностите са в установяването на конкретното ниво на тези проценти.
Темата е обект на горещи дебати навсякъде по света. Например, много икономисти не са съгласни с очакванията на Федералния резерв за дългосрочно ниво на лихвите в САЩ от 2,4%. Задачата на ЕЦБ е дори по-коварна, имайки се предвид, че нейното решение обхваща страни като Италия - с ниво на дълга на 150% от брутния вътрешен продукт, до Германия – с ниво на дълга на по-малко от половината.
Не е изненадващо, че прогнозите сред централните банкери и инвестиционната банкова общност се различават съществено.
Някои от членовете на ЕЦБ, включително гуверньорът на Френската централна банка Франсоа Вилерой дьо Гало, смятат, че неутралните равнища са от между 1 и 2%. Управителят на Словашката централна банка Петер Казимир вижда това ниво на около 2%, докато испанският му колега Пабло Ернандес де Кос смята, че неутралната лихва е малко над един процент.
Въпреки това централните банкери, изправени пред нарастващата инфлация, все повече разчитат на неутралните нива като критерий за измерване на това колко високи трябва да станат лихвите.
Гуверньорът на ЕЦБ Кристин Лагард смята, че цените по заемите трябва да бъдат нормализирани „чрез неутралните лихвени нива“, ако инфлацията се стабилизира на ниво от около 2% в средносрочен план. Тя обаче не посочва къде се намират тези неутрални равнища и колко бързо трябва да действа банката за достигането им.
На пазарите прогнозите са лихвите да се покачат до над 1,8% през 2024 г. Трейдърите рязко увеличиха залозите си след данните за много по-висока от очакваното инфлация за май в еврозоната.
Един размер не пасва на никого
Дебатът е показателен за предизвикателствата пред ЕЦБ, която се опитва да загърби годините на стимули, докато ограничава рисковете от разделение между най-бедните и най-богатите държави в блока, отразено в различните разходи по заемите.
Виалерой и Казимир вече призоваха за достигане на неутрална територия следващата година.
Според Казимир 1,5% ниво на лихвите ще е достатъчно, за да охлади цените, но италианецът Фабио Панета – член на борда на ЕЦБ, предупреди, че „нормалното не значи неутрално“ по отношение на политиките.
Въпреки че инфлацията е основният мандат на ЕЦБ, постигането на неутрални лихвени равнища няма да облекчи проблемите по веригата на доставки или по отношение на енергийните разходи, но пък може да влоши икономическите перспективи, смята Луис Харо, Credit Agricole.
„Не само че страните имат различни неутрални лихви, но на всичкото отгоре пренасянето на паричната политика не е еднакво във всички страни, което предимно се дължи на суверенните спредове“, коментира той.
Разликата отразява потенциално по-слабия ръст на брутния вътрешен продукт, по-ниската продуктивност и по-високите нива на дълга в страните от Южна Европа. Нивата на безработица и инфлация в страните членки също се различават значително – инфлацията в еврозоната е 8,1% през май, но 20,1% в Естония и 5,6% в Малта.
„Има ли един размер, който да пасва на всички? Като цяло не - вероятно един размер няма да пасне наистина на никого“, заяви Пит Кристиансен, главен стратег в Danske Bank, по повод на неутралните лихвени нива в еврозоната.
Опасност?
Панета предупреди относно предизвикателствата от разчитането на неутрален лихвен процент за насочване на политиката, като призова за постепенно премахване на стимулите във времена на висока икономическа несигурност.
Според Ерик Нилсън, главен икономически съветник в UniCredit, ЕЦБ рискува да изгуби контрол върху ситуацията чрез изоставянето на по-ранните си ангажименти за разглеждане на „финансовите условия“ в полза на нетралните лихви.
Провеждането на парична политика с насока към неутралните нива „е подобно на шофиране с кола през пустиня в търсене на оазис на хоризонта, който вие знаете, че не е нищо повече от мираж“, заяви той в скорошна бележка.