Инфлацията е единственият съперник на Ердоган преди изборите

Бизнесменът Тахир Гулчимен разказа пред Bloomberg, че излязлата от контрол инфлация заплашва бизнеса му, тъй като вече става трудно да държи ресторанта си отворен и рентабилен.

„Не мога да складирам големи количества месо“, оплаква се 59-годишния човек. Цените се вдигат почти ежедневно при месото, зеленчуците и почти всички останали продукти, от които се нуждае ресторанта. „Не мога да вдигам цените на дюнерите всеки ден, не е поносимо“.

Гулчимен се опасява, че бизнесът му няма да оцелее до края на годината, ако икономиката не се стабилизира. Но той възлага надежди на президента Реджеп Ердоган да се справи с инфлацията.

„Не съм доволен от Ердоган, но пак ще гласувам за него“, казва Гулчимен, който е гласувал за Ердоган и за основаните от него партии през последните три избори. „Не виждам кой друг може да ни извади от тази каша“.

При изборите, насрочени за следващия юни, Ердоган няма ясен съперник. Коалиция от шест опозиционни партии се съгласи да върне Турция към парламентарна система на управление след по-големите правомощия на президентството, въведени през 2018 г.. Но те не са се договорили за кандидат, който да предизвика Ердоган.

Това оставя инфлацията като най-неотложната заплаха за почти 20-годишната власт на Ердоган и тя е огромна. Проучване през май на социологическата компания MetroPoll показва, че обществената подкрепа за Партията на справедливостта и развитието на Ердоган, или ПСР, е паднала до 26,5%, близо до най-ниското ниво от създаването на партията. Подкрепата за Ердоган е 44,4%.

Докато голяма част от света се сблъсква със скокове в цените, свързани с пандемията и веригата на доставки, проблемът с инфлацията в Турция е най-вече резултат от влиянието на Ердоган върху политиката на централната банка и пренебрежението му към по-високите лихвени проценти.

Обикновено, когато инфлацията започне да се превръща в проблем в икономиката, централната банка на нацията повишава разходите по заемите, забавяйки икономиката и намалявайки търсенето, за да се опита да овладее покачването на цените. Турция прави обратното.

Откакто централната банка намали базовия си лихвен процент до 14%, инфлацията в Турция почти се удвои до около 70% през април, което е най-високото ниво от финансова криза, довела Ердоган на власт преди две десетилетия.

Още по темата

Инвеститорите са притеснени заради развихрилата се инфлация в Турция

Повтарящият се валутен кошмар на Турция удари отново

Заканата на Ердоган за нови операции в Сирия повишава залога между Турция и НАТО

Туризмът в Турция записва над 200% ръст въпреки войната

Повишаването на цените вероятно се е ускорило до 74,7% миналия месец, според проучване на Bloomberg сред икономисти преди обявяването на официалните данни за инфлацията в петък.

Отдавна отдаден на евтините пари, за да продължи да управлява своя модел на икономически растеж, воден от строителството, Ердоган призова за търпение, заявявайки, че повишената инфлация е глобален проблем и спадът в покупателната способност на страната е временен. И все пак, по-голямото увеличение на лихвите от централните банки на САЩ и други държави може допълнително да отслаби лирата и да отприщи нов скок на вътрешните цени.

Фабричната инфлация в Турция се ускори до годишни 122% през април на фона на глобалното нарастване на цените на суровините, което вероятно подтикна компаниите да прехвърлят по-високите разходи на потребителите и сигнализира, че най-лошото тепърва предстои.

Ердоган не показва признаци на отстъпление в големия си икономически експеримент, който се основава на убеждението, че по-високите лихвени проценти причиняват инфлация, обратното на това, което бихте прочели във всеки основен икономически учебник. Опозиционните партии обещаха да възстановят политическата независимост и доверието към централната банка, ако дойдат на власт. Ако успеят да избегнат затвора, разбира се.

В Истанбул кметът Екрем Имамоглу, потенциален кандидат за президент на опозицията, е изправен пред присъда от цели четири години затвор по обвинения в обида на длъжностни лица от избирателните комисии.

Делото идва след присъдата миналия месец на Джанан Кафтанджиоглу, висш служител в Истанбул за основната опозиционна партия, на близо пет години затвор по обвинения в обида на Ердоган. Филантропът Осман Кавала, критик на автократичните тенденции на Ердоган, беше осъден на доживотен затвор през април за предполагаем опит да свали правителството.

Селахатин Демирташ, бившият ръководител на турската прокюрдска партия HDP, който се кандидатира срещу Ердоган на изборите през 2014 и 2018 г., е в затвора по обвинения в тероризъм от близо шест години.

Това е процес, който социологът Озер Сенчар нарича „почистване на зоната“, което означава освобождаване на полето от потенциални заплахи преди избори.

„Рисковите фактори се изтеглят от сцената“, написа Сенкар, ръководител на MetroPoll, в Twitter миналия месец. „Ако смятате, че не можете да спечелите изборите, като угодите на обществото, можете да спечелите изборите, като изберете своя опонент“.