Италианската икономика страда заради 2,6 милиона души, които не търсят работа

Сред редицата проблеми, изредени от управителят на италианската централна банка Игнацио Виско тази седмица, изпъкваше големият брой негови съграждани, които са се отказали да си търсят работа, пише Bloomberg.

Делът на хората, които са активни на пазара на труда е един от най-ниските в Европа. Виско говори за това пред икономическия елит на страната, събрал се в боядисаната в злато зала на акционерите на Палацо Кох, домът на неговата институция в Рим. Най-тежко засегната е по-бедната южна част на Италия, откъдето е и самият Виско.

Пазарът на труда беше една от многото слабости, които Виско подчерта в ежегодната си реч. Това може да се окаже един от най-трудните проблеми за разрешаване за Европейския съюз при опита му да възроди Италия с 200 милиарда евро от фонда за възстановяване.

Отключването на потенциала за работни места, хванат в инерцията на третата по големина икономика в еврозоната, е една от малкото налични възможности за борба с последиците от демографския спад, който е толкова остър, че най-богатият човек в света Илон Мъск предупреди, че страната рискува да остане без хора.

„Преодоляването на факторите, които възпрепятстват растежа на производителността, стана още по-необходимо предвид перспективите за населението", каза Виско. Това „не може да бъде изцяло преодоляно само чрез миграция, трябва да има увеличаване на участието на пазара на труда".

Цифрите са много сериозни – 2.6 милиона души могат да работят, но не си търсят активно работа. Освен тях има още 872 000 души, които работят на половин работен ден и биха искали да работят повече часове, както и 90 000 души, които искат да работят, но не са на разположение в момента според данни на Евростат.

„Тъжно ми е, когато виждам тези статистики“, казва Андреа Пренсипе, професор по мениджмънт на иновациите и ректор на университета Луис в Рим. „Това показва, че проблемът не се състои само в обичайното разминаване между търсене и предлагане, или умения. Има проблем с манталитета“.

Както и с много други икономически проблеми в Италия, южната част на страната е по-засегната. Миналата година безработицата за цялата страна беше 9.5%, но в района на Неапол, тя е била почти 24%. Третият най-голям град в Италия често е разглеждан като символ на разрушението и организираната престъпност, свързани с южната част на полуострова.

На изток в Изерния, регион без излаз на море, безработицата е над 12%.

Виско подчертава и ниския дял на жени сред работещите. Това е проблем, който се задълбочава, тъй като за тях е трудно да си намерят отново работа след раждането на деца.

Но в основата на проблема стои образованието. Ниските нива на участие в пазара на труда са „свързани с придобитата образователна степен“, заяви гуверньорът. Това е често срещана гледна точка.

„Работната ни ръка е нискоквалифицирана“, оплаква се заместник финансовия министър Мария Сесилия Гера пред Rainews24. „Това оказва влияние на нашия икономически растеж“.

Този проблем не е лесен за разрешаване. Професор Пренсипе смята, че хвърлянето на пари по проблема няма да го разреши, макар че фондът за възстановяване на ЕС има редица инициативи за подобряване на уменията и образованието.

Той казва, че за младите хора е трудно да навлязат на пазара на труда след като са учили в Италия и имат нужда от по-специализирано обучение, което да ги направи по-конкурентни в бързо променящите се критерии за назначаване на работа и по-дългата продължителност на живота.

Адаптирането към променящия се пазар на труда не е лесно за Беатриче Тарантино. Откакто е била съкратена от работата си в застрахователна компания през 2018, тя не може да си намери друга работа. В момента тя помага на приятелка с отглеждането на малкото й дете и планира да започне да търси отново работа по-късно тази година.

„След началото на пандемията намирането на работа стана по-трудно“, казва 49-годишната жена. „Вече се чувствам твърде стара, за да успея да си намеря работа“.

Насърчаването на хората да влязат или да се върнат на пазара на труда е от огромно значение. В противен случай най-добрите и най-умните работници в страната ще емигрират, както вече са направили почти 1 милион души, докато други не правят нищо. Подобно предизвикателство означава, че Италия трябва да гарантира, че огромната инжекция с пари от ЕС не само ще бъде изразходвана, но и добре изразходвана.

„Въпросът не е в това колко е финансирането – което като цяло е значително – а в това как ще го използваме“, каза Пренсипе. "Нуждаем се от него, за да се справим с проблемите, свързани с труда и ученето."