Осман Али е израснал близо до река Шабел в южната част на Сомалия, която някога е била достатъчно дълбока, за да се гмурне в нея и да поплува. Но през последните три години сушата я превърна в мръсен поток и унищожи реколтата му от царевица и сусам, овцете и козите му станаха кожа и кости. 29-годишният мъж продаде земята на семейството си и си купи билет за Бразилия. Двумесечно препускане през джунгли, реки и градове го отвеждат до Тапачула в Мексико с надеждата да се отправи към южната граница на САЩ.
Подобно на него, Ибрахим Кулибали чака в жегата на тротоара пред имиграционния офис в Тапачула, облечен в жълта баскетболна фланелка на Лейкърс. Той е напуснал дома си близо до Тамбакунда в Източен Сенегал, след като поредица от суши е унищожила реколтата му от просо, фъстъци и боб, оставяйки семейството му без храна. Продава 32 глави добитък и се отправя на дълго пътешествие към Америка. Пристигнал в Бразилия по-рано тази година и ограбен гъстата джунгла между Колумбия и Панама, пълна с отровни змии и бандити, Кулибали отчаяно се нуждае от разрешително, за да може да прекоси Мексико и да стигне до границата със САЩ, пише Bloomberg.
"В един момент е по-добре да си тръгнеш, отколкото да останеш, казва 37-годишният мъж. "Всяка година е по-лоша от предишната".
Броят на африканците, които се опитват да стигнат до южната граница на САЩ, е на път да достигне потенциален рекорд през тази година. Мнозина от тях, идващи от Демократична република Конго, Мали, Сенегал, Гана, Сомалия и други страни, бягат от климатичните събития, които унищожават поминъка им. Континентът, от който бягат, се сблъсква с природни бедствия по-бързо от останалата част на планетата и до голяма степен не е подготвен да се справи с тях. Африка, която е допринесла най-малко за глобалната климатична криза - произвежда само 4 % от световните емисии на парникови газове - е засегната от рекордни бури, наводнения и суши, тъй като земята се нагрява.
По оценки на Световната банка до 2050 г. 86 милиона африканци, или около 6,6 % от 1,3 милиарда души в региона, ще бъдат принудени да мигрират поради изменението на климата. Това е в допълнение към бягащите от конфликти. И тъй като населението на Африка се очаква да се удвои до 2050 г., този брой може само да нарасне.
По-голямата част от жертвите на климатичните промени мигрират в други части на собствената си страна - най-вече в градски бедняшки квартали - или се преселват в съседна държава, но тези, които могат да съберат средства, се отправят на по-далечни пътувания. По данни на Международната организация по миграция над 4500 африканци са преминали границата между Колумбия и Панама между януари и април тази година и са се превърнали във втората по големина група - след латиноамериканците - която се опитва да стигне до границата със САЩ. И въпреки че Европа затегна контрола, през първите два месеца на тази година над 89 000 души са преминали през пустинята Сахара в северната част на Нигер, по данни на МОМ. Повечето от тях са били на път за Алжир и Либия или на връщане от тях - добре познатият път към Европа, като девет от всеки десет души, с които МОМ е разговаряла, са посочили изменението на климата като една от причините за напускането си.
Помагането на африканците да си останат у дома, като направят континента устойчив, е свързано с висока цена - 1 трилион долара за "климатична устойчивост" на необходимата инфраструктура, която сама по себе си ще струва 2,3 трилиона долара, изчисляват анализатори. Китай, САЩ и Европа, които заедно произвеждат над 50 % от световните емисии, трябва да помогнат за финансирането на тези усилия, казват африканските лидери.
"Това не е дарение, това е такса за почистване", заяви президентът на Малави.
По-богатите държави могат да ограничат бежанците по границите си, като помогнат на континента да се адаптира към изменението на климата, каза Лиза Лим Ах Кен, специалист по миграция и изменение на климата за Източна Африка в МОМ.
"Развитите страни харчат огромни национални бюджети за изграждане на стени и създаване на имиграционни политики, които предотвратяват миграцията, но ако тези бюджети се инвестират в нациите и общностите, които страдат от последиците от изменението на климата, и се подкрепи тяхното устойчиво развитие, тогава може би принудителната миграция ще намалее", казва Лим Ах Кен.
Измина повече от десетилетие, откакто богатите страни се ангажираха да помогнат на по-бедните държави в света да намалят емисиите и да се адаптират към изменението на климата с до 100 млрд. долара годишно. Те все още не са изпълнили тази цел.
Африканските лидери смятат, че за адаптиране към изменението на климата - чрез укрепване на крайбрежията срещу покачване на морското равнище, борба с превръщането на земите в пустиня и изграждане на устойчиви на климатичните промени пътища и мостове - ще са необходими 33 млрд. долара годишно, каза в интервю от Ротердам Патрик Веркойен, главен изпълнителен директор на Глобалния център за адаптация (GCA). Макар че страните могат сами да съберат 6 млрд. долара, те получават само още 6 млрд. долара под формата на помощ, каза той.
"Това е задължително, а не хубаво нещо за Африка", каза Веркойен и добави, че финансирането на адаптацията ще бъде ключов акцент на срещата на върха за климата COP27 през ноември в Шарм ел-Шейх, Египет.
Притокът на средства за адаптиране към климата в момента е твърде незначителен, за да доведе до промяна. Африканската банка за развитие разполага с фонд с вноски от Европа и Канада, но е отпуснала само 8 млн. долара за малки операции в 16 държави. Един амбициозен проект - инициативата "Великата зелена стена", целяща да спре превръщането на земите в пустиня чрез засаждане на дървета по цялата ширина на Африка - е получил обещания за над 19 млрд. долара от организации от целия свят. Но напредъкът е бавен.
Екстремните метеорологични явления в Африка се увеличиха. Понастоящем Африканският рог се сблъсква с най-тежката суша от поне четири десетилетия насам, което излага на риск 16 милиона души в Кения, Етиопия и Сомалия и поражда опасност от глад. През май най-смъртоносните наводнения в Южна Африка от почти три десетилетия насам предизвикаха свлачища, които убиха 435 души и разрушиха хиляди жилища.
Според GCA броят на наводненията в Африка е нараснал пет пъти от 90-те години на миналия век. През 2020 г. най-тежкото наводнение в Судан от 60 години насам разсели повече от 500 000 души. През 2019 г. два от най-силните циклони, регистрирани някога, удариха Източна Африка. Циклонът Идай разруши 90% от домовете в град Бейра в Мозамбик и нанесе щети на 1,4 милиона хектара обработваема земя в Зимбабве. След него последва циклонът Кенет. Заедно те убиха 1300 души и засегнаха живота на още 3,5 милиона души.
Наводненията, последвали циклоните, предизвикаха най-тежкото нашествие на скакалци от четвърт век насам, което остави 9,6 милиона души в Судан без достатъчно храна и накара хиляди фермери в Сомалия да мигрират. Африка губи 4 милиона хектара гори всяка година заради деградация на земята, езерото Чад се е свило с 90 % през последните 40 години, а ледниците на планината Килиманджаро се топят.
"Въздействието на изменението на климата струва на африканските икономики между 3 и 5% от техния БВП", заяви южноафриканският президент Рамафоса. "Въпреки че не са отговорни за причиняването на изменението на климата, африканците са тези, които понасят както основната тежест, така и разходите. Необходимите финансови потоци, които да позволят на страните с развиваща се икономика, по-специално, да смекчат и да се адаптират към последиците от изменението на климата, остават крайно недостатъчни."
В индекса на 182 държави, оценени от Глобалната инициатива за адаптация по отношение на уязвимостта към изменението на климата, седемте държави на дъното са африкански. Това се дължи на преобладаващата зависимост на континента от натуралното земеделие. Около половината от населението на Африка разчита на селското стопанство. В източните части на континента този дял достига 70%. Там напояването е слабо, което оставя земеделските стопани на милостта на дъжда.
За много потенциални климатични бежанци бедните посеви са мястото, откъдето започва миграционното им пътуване. Мухумудан Мохамед, на 34 г., от село в региона Агадес в Нигер, заминава за Алжир през 2019 г. с надеждата да стигне до Европа.
"Една лоша реколта следваше друга; оскъдната реколта, която можеше да се изтръгне от почвата, не беше достатъчна", казва Мохамед. "Проблемът в Агадес е липсата на вода. Когато вали, тя никога не е достатъчна. Или пък е прекалено проливна и унищожава реколтата."
Той не успява и се връща в Агадес, като засега не иска да опитва отново.
По оценки на GCA през 2020 г. само в Африка на юг от Сахара рекордните 4,3 млн. души са били разселени поради метеорологични явления и конфликти. Миграцията в рамките на континента създава свои собствени проблеми. Отчаяните фермери, които се придвижват към по-зелени пасища, предизвикват конфликти с общностите, които вече са там. Освен това, поради малкото възможности, младежите се присъединяват към ислямистките бойци - осигурявайки храна за групировките, с които Европа и САЩ се опитват да се борят.
Бързо развиващите се градове в Африка, към които се насочват много от бедните жители на континента, също се сблъскват с проблеми, свързани с климата. Около половината от африканците понастоящем живеят в градове, а до 2050 г. се очаква градското население да се утрои, според GCA. Седемдесет и девет африкански града, включително 15 национални столици, са изложени на екстремен риск от изменението на климата, според Катлийн Хадауи, мениджър глобална политика и изследвания в базираната във Вашингтон Коалиция за градски преходи.
"Повишаването на средната световна температура с 2 градуса по Целзий няма същия ефект в Нигерия, както в САЩ, където имате климатик от колата до офиса, от къщата до всяко място", казва Хадауи. "В Африка ще бъде много по-трудно да се справим с това и ще бъде много по-смъртоносно."
Тъй като екстремните климатични условия вероятно само ще се засилват и ще принуждават все повече хора да мигрират, "развитите страни имат както отговорност, така и интерес да помагат на някои от най-уязвимите страни", каза Тейлър Димсдейл, директор "Риск и устойчивост" в E3G, мозъчен тръст за климата.
Това може да спре мигранти като Али да почукат на вратите им. Сомалийският фермер чакаше в Тапачула, на около 900 мили от най-близката граница със САЩ, за да направи последния етап от пътуването си до Америка. Тъй като изменението на климата унищожава поминъка му, той иска да започне отначало другаде.
"Зависим от дъжда и реката, но нямаше вода", казва Али. "Загубихме всичко".