На конференция на професионалисти в областта на инвестициите, на която присъствах наскоро, няколко фонда за дялово инвестиране твърдяха с голяма сила, че големите загуби на публичните пазари тази година ще насочат още повече инвеститори към тях.
Те бяха уверени, че техният клас активи ще избегне изпитанията, на които бяха подложени акциите и облигациите през тази година, тъй като са структурно имунизирани срещу разрушителни промени в инвестиционния пейзаж.
Опасявам се, че това може да се окаже твърде голяма смелост и неуместна самоувереност. Както реалната икономика, така и финансовата система навлязоха във фаза, която е несигурна и дестабилизираща както за частните, така и за публичните пазарни инвеститори, пише за Financial Times Мохамед Ел-Ерян.
Както неотдавна отбеляза Кейти Мартин във Financial Times, "привържениците на класическото разпределение на портфейла - 60% акции и 40% облигации - не са били толкова зле от половин век насам". Както акциите, които обикновено се наричат рискови активи, така и "безрисковите" алтернативи на държавните облигации претърпяха големи загуби тази година.
При традиционната корелация между тези активи, ако акциите се продават, държавните облигации поскъпват. Тази корелация се разпадна, тъй като всички тези активи (разбираемо) пострадаха от опасенията за по-високи лихвени проценти и затягане на финансовите условия.
Въпреки че през последните няколко седмици се наблюдава известно връщане към по-традиционната корелация, това не е лишено от собствени проблеми. Причината е в нарастващите притеснения относно глобалния растеж и корпоративните печалби. Те сочат към по-нататъшна волатилност за акциите, които представляват най-голямата част от портфейлите на повечето публични пазари.
За разлика от тазгодишната брутална разпродажба на акции и облигации, оценките на частния капитал останаха стабилни. Както често се посочва от техните търговци, традиционно по-дългият период на държане намалява разрушителното влияние на спекулативните пари, които искат да се измъкнат бързо. Както и фактът, че инвестициите в частни капиталови инструменти обикновено са насочени към отделни активи, а не към индекси, което ограничава възможностите за разпространение на заразата.
Тези фактори подхранват очакванията за ускоряване на това, което вече е значително многогодишно увеличение на стратегическото разпределение на инвестиционните потоци и то не само от публични пенсионни фондове, фондации, дарения и държавни инвестиционни институции. Почитателите на частния капитал също така очакват класът активи да получи тласък от продължаващите усилия да се направи частният капитал по-достъпен за инвеститорите на дребно.
Подобен оптимизъм за стабилността на класа активи обаче може да се окаже прекален. Оценките на частния капитал се актуализират много по-рядко, отколкото при публичните инвестиции. Всъщност в исторически план преоценките обикновено са изоставали от публичните пазари с минимум шест до девет месеца. Освен това някои от факторите, които наскоро подкопаха публичните пазари, са обезпокоителни и за частния капитал.
По-високите лихвени проценти и затягането на финансовите условия ще усложнят рефинансирането на транзакциите за придобиване на собственост чрез ливъридж. Те правят пътищата за връщане на публичните пазари по-малко сигурни, а оценката на изхода - по-малко сигурна. Освен това те намаляват ентусиазма на новите инвеститори да купуват дялове от частни капиталови инструменти на вторичния пазар, като оказват натиск както върху цените, така и върху обемите.
Проблем е и влошаването на глобалните икономически перспективи. Спадът лишава компаниите от действителни и бъдещи приходи, което води до по-бързо изгаряне на паричните резерви, увеличаване на дълговото бреме спрямо собствения капитал и ерозия на капитала.
Съществуват два допълнителни риска, които са специфични за частния капитал през предстоящия период. Първо, едно от често посочваните му структурни предимства - неликвидността, която намалява неблагоприятните колебания на цените - да се превърне в слабост; и второ, финансовите регулатори и надзорни органи да обърнат много по-голямо внимание на поведението на частните пазари.
През тази година частният капитал е също толкова вероятно да преживее промяна в парадигмата на работа, каквато се наблюдава на публичните пазари - от пазар на продавача към пазар на купувача. Всъщност и двата пазара са в процес на излизане от света на масивни и предсказуеми инжекции на ликвидност от централните банки, които прекомерно улесняваха привидно безкрайния поток от пари към по-малък набор от инвестиционни възможности. Това, което предстои, е свят, в който цената на парите ще бъде по-висока, а финансовите потоци - по-селективни, тъй като те стават все по-малко.
С течение на времето на частните и публичните пазари ще бъде възстановена истински привлекателната стойност. Процесът на това обаче вероятно ще бъде все така неравен.
*Авторът е президент на Queens' College, Кеймбридж, и съветник на Allianz и Gramercy