Откровеността на централните банкери за лихвите е нож с две остриета

Ръководителят на централната банка на Индия е толкова сигурен в повишаването на лихвените проценти, че определи процеса като „очевиден“. Единственото нещо, което липсваше в прогнозата му, бяха датите и размера на увеличението. Изказването му е отражение на това колко конкретни са станали сигналите на централните банкери по света. Дълго обвинявани за укриването на следващите си ходове, централните банки сега откриха силата на подобни изявления. Те обаче ще трябва да претеглят и предизвикателствата, пише Даниел Мос за Bloomberg.

Неотложността на борбата с инфлацията доведе до необичайна откровеност от досега потайните централни банкери. Въпреки че повечето информация обикновено се приветства, това крие и някои рискове. Ако се наложи корекция на курса – например заради нарастващи сигнали за рецесия, това ще направи промяната много предизвикателна за някои. Колкото повече намерения са обявени предварително, толкова по-трудни и резки ще са обратите.

Повечето централни банки са задължени да взимат решения чрез редовни срещи на комитетите по паричната политика. Когато залозите са толкова високи, индивидуалните изявления могат да създадат проблеми. Преди ускоряването на инфлацията банките бяха критикувани заради изолираността си и липсата на яснота относно моделите и бъдещите им ходове. Длъжностните лица признаха, че са изненадани от силата и устойчивостта на инфлацията. Как обаче предварителните публикации, изслушвания пред законодатели и интервюта насърчават здравословния дебат?

Изглежда централните банкери смятат, че това не е належащ проблем. Само няколко дни, след като гуверньорът на Индийската централна банка Шактиканта Дас направи коментара си относно лихвите пред CNBC TV18, неговият колега начело на Европейската централна банка Кристин Лагард изненада с публикация. ЕЦБ ще започне да повишава лихвите през юли и ще сложи край на отрицателните лихви до края на септември, написа тя. Нейната прибързаност подразни някои от колегите ѝ, които настояваха за по-стабилни първи стъпки. Инфлацията в еврозоната достигна ниво от 7,4% - далеч над целта от 2%.

Към подобна откровеност премина по-рано и гуверньорът на Федералния резерв Джером Пауъл. В рамките на дискусия във Вашингтон миналия месец управителят на централната банка заяви, че „50 базисни пункта са на масата за заседанието през май“.

Федералният комитет за отворен пазар наистина премина към такова увеличение на 4 май. В същия ден Пауъл заяви, че се подготвят подобни ходове и за срещите през юни и юли. Той повтори тази заявка и в интервю за Marketplace следващата седмица. Какво ще се случи обаче, ако перспективите се променят значително?

Напълно очаквано е някой да демонстрира лидерство в трудни времена. Последното нещо, от което обществото има нужда, е хаос. Говорителите на Фед споделят приблизително едни и същи възгледи, но не всички те са изразени последователно. 

Новото ниво на комуникация, което беше постигнато след катастрофата от 2008 г., целеше да се увери обществото относно пътя на разходите и заемите за месеци или години напред. Това беше възможно само защото хоризонтът изглеждаше ясен: предстоеше ера на ниска инфлация. Увеличението на цените не стана факт въпреки огромните улеснения по време на глобалната финансова криза.

Първоначално Covid доведе до шок в търсенето. Това даде увереност на централните банкери, че трябва да наблегнат на възможността за увеличаване на възнагражденията, а не върху борбата с инфлацията. „Насоките като цяло забавиха борбата на Фед с инфлацията“, коментира Бен Бернанке, бивш председател на централната банка пред CNBC. „В ретроспекция това беше грешка и смятам, че те са съгласни“, добави той.

В настоящите времена централните банкери трябва да са гъвкави и дори смирени. Това е добре. Последните грешки изискват доза смирение. Трудно е обаче това са се съчетае с предварително обявяване на решения чак до септември. „Чувам, но не слушам“, заяви през 2001 г. първият председател на ЕЦБ Вим Дуйзенберг. Ситуацията е подобна и днес.