Двигателят на растежа на петролния пазар се задъхва въпреки високите цени

В свят, който търси повече петрол, участък от Западен Тексас и югоизточната част от Ню Мексико се оказва единственото място, което може да го предостави. Дори при цените от над 100 долара за барел обаче производителите в Пермския и други шистови басейни в САЩ натискат спирачките, пише Bloomberg.

През по-голямата част от последното десетилетие дейността в Пермския басейн беше неспирна. Неговите огромни резерви, които позволяват добив на ниска цена, превърнаха САЩ в световен доставчик на петрол, способен да увеличи производството веднага при ръст на цените или да го замрази, когато те се сриват. Рали на пазара на суров петрол със сигурност би се отразило на фракинга, насърчавайки ръст на глобалните запаси и охлаждане на цените.

Но не и този път.

След като Русия навлезе в Украйна в края на февруари, цените на суровия петрол се повишиха до 13-годишен връх. Самолетните горива поскъпнаха до  рекордни нива миналия месец в Ню Йорк. Цената на бензина надхвърли четири долара за галон във всеки американски щат за пръв път. И все пак шистовите производители не показват никакви признаци, че ще се притекат на помощ. Техният бизнес модел се промени фундаментално на фона на натиска от по-слабия растеж и насочването на кеш към инвеститори с дивиденти и обратни изкупувания. Инфлацията също дава отражение. Производството на петрол в САЩ се очаква да нарасне с по-малко от половината на нивото от 2018 г., когато суровият петрол се продаваше за 65 долара за барел. Това значи повече болка за потребителите, като JPMorgan очаква цената на бензина в САЩ да нарасне до 6,20 долара за галон през август.

САЩ ще достигнат предкризисните нива на производство на суров петрол до средата на 2023 г. Графика: Bloomberg 

Публично търгуваните независими петролни компании, които произвеждат повече от половината от суровия петрол в САЩ, сега връщат около една трета от паричния си поток обратно на инвеститорите. Това означава, че шистовите производители се нуждаят от цена от около 60-70 долара за барел, спрямо 40-50 долара за барел по-рано, за да могат да сондират на големите петролни находища в САЩ, посочват от S&P Global. Натискът да се даде приоритет на акционерите за сметка на производството е пряк резултат от модела на индустрията преди пандемията, в който беше заложен растеж на всяка цена, според Deloitte, довел до изгарянето на почти 300 милиарда долара кеш през предходното десетилетие. Шистовото производство ще се увеличи през тази година, но прогнозите са за минимален ръст в резултат на войната в Украйна въпреки поскъпването на суровия петрол.

САЩ ще увеличат добива си с около 900 хиляди барела на ден през тази година, показват осреднените очаквания на S&P Global, Rystad Energy, BloombergNEF, Enverus и Администрацията за енергийна информация. За сравнение – това число беше 1,9 милиона барела на ден през 2018 г. Растежът от тази година беше заложен преди инвазията на Русия в Украйна, така че анализаторите очакват само скромен ръст от около 800 хиляди барела на ден през следващата година, което би значело завръщане към предпандемичните нива. Според някои обаче настоящите очаквания на анализаторите може да се окажат твърде оптимистични. Няколко членки на Организацията на страните износителки на петрол се борят да изпълнят производствените си квоти, оставяйки глобалния пазар на петрол все по-затегнат.

Новият инвестиционен модел на пазара на шистов петрол изисква по-високи продажни цени. Графика: Bloomberg 

Wall Street не е единственият източник на нарастващи предизвикателства за шистовите производители. Глобалната криза във веригите на доставкаи е особено остра в Пермския басейн, който ще генерира около 80-процентен дял от растежа на американското производство през тази година, сочат данни на Enverus.

Прекъсванията на доставките на оборудване означават, че ако компания иска да увеличи производството си, ще ѝ отнеме година или повече между сондирането и изпомпването на петрол – доста над необходимите три до четири месеца преди пандемията, коментира Линхуа Гуан, главен изпълнителен директор на пермския сондаж Surge Energy. Той планира 16% инфлация при разходите през тази година и твърди, че ще има допълнителен ръст през следващата. В резултат на това Surge очаква 12-процентен производствен ръст за годината спрямо по-ранните прогнози за растеж от 29%.

„Просто е по-трудно да получим някои ключови продукти, от които се нуждаем“, коментира Травис Томпсън, главен изпълнителен директор на FireBird Energy.

„Ако искаме да увеличим активността, да речем три до четири или пет пъти, ние наистина ще трябва да планираме това много по-рано, отколкото се налагаше преди година или две“.

Американското производство на петрол се повиши със 7,05 милиона барела на ден от 2012 г. до 2019 г., добавяйки нови количества, еквиваленти на общите на Иран и Ирак, само за осем години. ОПЕК се провали в многобройните си опити да отстрани шистовите производители, като позволи на цените да се понижат. Сега американските производители се надяват да заменят очакваните два до три милиона барела на ден от Русия, които попадат под удара на санкциите.

„Недостигът на руските доставки е твърде голям, за да може шистовите производители да го запълнят сами“, коментира Ал Салазар, Enverus.

Повишаването на цените на петрола и бензина помогна за ускоряването на инфлацията до най-високото ниво от десетилетия и става все по-ясно, че шистовите производители са светлина в тунела за противодействие на резкия ръст на цените на суровия петрол. Президентът Джо Байдън изглежда изостави публичните призиви за насърчаване на американските шистови производители да увеличат производството – ключов фокус на администрацията му по-рано тази година. Сега той обмисля среща с престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман, твърдят запознати източници.

„Пермският басейн ще помогне“, заяви главният изпълнителен директор на Pioneer Natural Resources Скот Шефилд миналата седмица. „Ще спаси ли света това? Не и на фона на случващото се в Украйна", добави той.