Австралия гласува за рязка промяна на политиката и повече климатични действия

Изборите в Австралия доведоха до вълна от подкрепа за Зелените и независимите кандидати, настояващи за агресивни цели за намаляване на въглеродните емисии, които ще притиснат идващото лейбъристко правителство да засили своите планове за климата, ако иска да приеме някакво законодателство, пише "Ройтерс".

Най-големите замърсители в страната в добивната, нефтена и газова индустрия и производителите на строителни материали са изправени пред постепенно затягане на разрешените въглеродни емисии, докато лейбъристите имат за цел да повишат търсенето на електрически превозни средства и да ускорят развитието на възобновяемата енергия.

Резултатът от изборите, с основната роля, изиграна от изменението на климата, представлява забележителна промяна за Австралия, един от най-големите в света замърсители с емисии на въглерод на глава от населението и водещ износител на въглища и газ. Страната беше порицана на миналогодишната среща на върха за климата в Глазгоу, тъй като не успя да отговори на амбициозните цели на други богати нации.

„Заедно можем да сложим край на климатичните войни“, каза новият премиер Антъни Албанезе в победната си реч. „Заедно можем да се възползваме от възможността Австралия да бъде суперсила във възобновяемата енергия."

Албанезе заяви, че лейбъристите ще поддържат целта си за намаляване на въглеродните емисии с 43% спрямо нивата от 2005 г. до 2030 г., което вече е много по-трудно от целта на напускащото консервативно правителство от Парижкото споразумение за намаляване с до 28%.

Гласовете все още се преброяват, но изглежда лейбъристите няма да имат пълно мнозинство в долната камара на парламента, така че може да се нуждаят от подкрепата на разширена коалиция. Дори и с пълно мнозинство, левицата може да се сблъска с битка в Сената, където вероятно ще трябва да работи със Зелените, за да приема законодателства, включително целта за емисиите до 2030 г.

„Сега битката ще бъде над амбицията в краткосрочни цели, поставянето на законодателен план, така че да е извън ръцете на всяко едно правителство, и спирането на нови мини за изкопаеми горива“, каза Ричи Мерзиан, ръководител на климата и енергетиката в мозъчния тръст "Австралийски институт".

Зелените искат да постигнат нетна нула до 2035 г., а не до 2050 г., да спрат изграждането на нова въглищна и газова инфраструктура и да прекратят производството на въглища до 2030 г.

Лейбъристите също ще бъдат изправени пред натиск от шепа независими депутати, фокусирани върху климата, които настояват за намаляване на емисиите с поне 50% до 2030 г.

Изкопаеми работни места

Победеният премиер Скот Морисън веднъж се подигра на лейбъристите, размахвайки буца въглища в парламента, казвайки: „Не се страхувайте“.

Оттогава лейбъристите – съзнаващи поражението си през 2019 г., когато загубиха места в региони, разчитащи на работни места от въглищната и газовата индустрия – се отказаха или размиха политики, които биха могли да им навредят.

Два дни преди изборите високопоставен политик от лейбъристите похвали газовата индустрия за изграждането на мегапроекти, които генерират огромен износ, като се прогнозира, че той ще привлече 70 милиарда австралийски долара (50 милиарда долара) тази година.

„Искам е ясно колко съм ентусиазиран, но също и колко ентусиазирани са лейбъристите за тази индустрия, защото знаем, че тя създава работни места и поминък“, каза министърът на ресурсите в сянка на лейбъристите Мадлен Кинг на петролна конференция.

Основните климатични политики на лейбъристите са да стимулират търсенето на електрически превозни средства чрез данъчни облекчения, да осигурят евтино финансиране от 20 милиарда австралийски долара за изграждане на нови проекти за възобновяема енергия и да затегнат „предпазния механизъм за емисии“ на страната.

Този механизъм определя базова линия за допустими емисии на 215 големи компании за добив, енергия и материали, които отделят повече от 100 000 тона годишно еквивалент на въглероден диоксид.

Компаниите очакват подробности за плана, който предвижда намаляване на базовите линии, за да достигнат до нула до 2050 г., но до голяма степен не са обезпокоени от предложението.

„На ниво мащабна картина вероятно няма да се почувства много по-различно от ангажиментите, които вече сме поели“, каза Мег О'Нийл, главен изпълнителен директор на производителя на газ Woodside Petroleum, пред репортери преди изборите този уикенд.

Предизвикателствата с разходите могат да попречат на усилията на лейбъристите да постигнат 82% възобновяема енергия до 2030 г., с нарастващите разходи за материали, използвани в електропроводи, слънчеви и вятърни паркове. В същото време цените на електроенергията ще скочат, най-вече поради високите глобални цени на въглищата и газа. 

„Следващите няколко години изглеждат ужасно за потребителите на енергия и всеки, който е в правителството, ще бъде подложен на натиск заради това“, каза Тенант Рийд, ръководител на политиката за климата и енергетиката в Australian Industry Group.