Вълна от рискове и напрежение залива развиващите се пазари

Силният долар, последиците от пандемията и високите нива на дълга са само част от предизвикателствата

17:30 | 20 май 2022
Обновен: 21:35 | 20 май 2022

Автор: Николета Рилска

Снимка: Miguel Yovera/Bloomberg

Токсичен коктейл от рискове и потенциална поредица от бедствия надвисват над развиващите се пазари в наши дни, смятат експерти. Това е резултат от външните сътресения и нарастващите финансови проблеми, които натежават на страните с ниски и средни доходи. Ситуацията е сред най-големите предизвикателства от 90-те години на миналия век насам, когато поредица от непрекъснати кризи удари икономиките и доведе до сваляне на правителства. Сътресенията, подхранвани от нарастващите цени на храните и енергията, вече завладяват места като Шри Ланка, Египет и Перу, пише Bloomberg.

1. Какво предизвиква тревогите?

Постпандемичният ръст на инфлацията е рецепта за напрежение в страните, които се нуждаят до долари за внос на енергия, медикаменти и хранителни продукти. Делът на разходите за храна е около 40% от общите разходи в места като Субсахарска Африка – над двойно по-високо ниво спрямо развитите икономики. За да забави ръста на цените, Федералният резерв предприе най-агресивната серия на повишаване на лихвите от две десетилетия насам, което доведе до поскъпване на долара и натиск върху другите валути. Разходите за обслужване на дълга се повишават, точно когато развиващите се страни заеха милиарди долари, за да се справят с Covid-19.

2. Пандемията ли доведе до това?

Здравната криза определено доведе до социално напрежение, което е една от причините икономистите да прогнозират по-широка тенденция за трусове в някои от най-бедните страни. Перу, която има едно от най-високите нива на смъртност от Covid-19 в света, беше разтърсена от седмици на насилие през март и април, докато фермери и шофьори протестираха срещу нарастващите цени на горивата и торовете.

3. Какви са рисковете?

Настоящата динамика може да доведе до паника сред международните инвеститори и внезапни отливи на капитал от най-засегнатите страни. Това са места като Египет, най-големият вносител на пшеница в света и един от най-големите кредитополучатели на Международния валутен фонд през последните години. След като руската инвазия в Украйна доведе до повишаване на цените на борсово търгуваните стоки, централната банка на страната позволи на египетския паунд да отслабне с над 15% за броени часове и повиши основните лихви за пръв път от пет години.

4. Къде другаде възникват проблеми?

Шри Ланка е пример за това как недостигът на храна и гориво може да прерасне в насилствени улични протести и да дестабилизира едно непопулярно правителство. Южноазиатската нация изпадна в неизпълнение по външния си дълг през май за първи път от постигането на независимост от Великобритания през 1948 г. Шепа други нации, включително Пакистан, Тунис, Етиопия, Гана и Салвадор, бяха в опасност да последват примера според Bloomberg Economics.

Към средата на май държавните ценни книжа на около дузина развиващи се икономики се търгуваха с доходност с поне десет процентни пункта или повече от тази на американските облигации – показател за задаващо се бедствие. Въпреки че директният ефект от поредица неизпълнения по дълга би бил малък за глобалната икономика, ударите в тези страни обикновено се разпространяват далеч отвъд изходните си точки. Това се случи през 1997 г., когато девалвацията на валутата в Тайланд предизвика по-широка азиатска криза и в крайна сметка доведе до неизпълнение на задълженията на Русия по местния й дълг.

5. Изцяло лоши ли са новините?

Донякъде повишаването на глобалните цени на суровините беше приветствано за богатите на ресурси региони като Латинска Америка. Износът на говеждо месо и мед бързо нарасна на места като Бразилия и Чили. Но тъй като регионът внася по-голямата част от необходимите горива и торове, притеснението е, че по-високите цени не могат да се компенсират помежду си.

В Бразилия, където напрежението се засилва преди изборите през октомври, правителството на президента Жаир Болсонаро използва непредвидените приходи от стоки, за да разшири помощта за бедните, след като скокът в цените на бензина ускори инфлацията до над 12% през април.

6. Какъв е отговорът?

Световната банка мобилизира пакет от 170 милиарда долара за реагиране при криза през април, повече от изразходваните 157 милиарда долара при първоначалния отговор срещу коронавирусната пандемия. Някои държави започнаха разговори с МВФ. Въпреки че много богати нации предоставиха отстъпки на развиващите се страни за изплащанията на дълговете, докато се борят с пандемията, напредъкът по плана за подпомагане на затъналите в дългове страни е бавен.

Междувременно часовникът тиктака: Oxfam International предупреди, че въздействието на Covid-19 и нарастващите цени на храните ще тласнат над четвърт милион души към крайна бедност тази година.