Постепенният натиск на санкциите дава на Путин време да бъде дързък, засега
Путин не се интересува от икономическата цена, защото води екзистенциална борба със Запада за геополитическото оцеляване на Русия
Обновен: 10:59 | 21 май 2022
Близо три месеца след като Владимир Путин изпрати войските си в Украйна, Русия е изправена пред повече санкции от всяка друга държава, пише Bloomberg. Благодарение на покачващите се цени на изнасяните от нея петрол и газ, обаче, Кремъл успя да стабилизира рублата и да ограничи въздействието върху потребителите и военните усилия. Засега.
Признаците на напрежение се разпространяват в цялата икономика - от затворените магазини на избягали чуждестранни марки до рязкото намаляване на продажбите на автомобили, на молбите за ипотечни кредити и на събираемостта на много данъци. Въпреки че не го казват публично, служителите на Министерството на финансите предвиждат най-голямото икономическо свиване от едно поколение насам през тази година, тъй като санкциите лишават компаниите от ключови компоненти, технологии и капитали.
Въпреки че този бавен шок все още може да не е достатъчен, за да накара Путин да промени курса си по отношение на Украйна, икономическият натиск върху Кремъл ще се увеличи рязко по-късно тази година, особено след като Европейският съюз вече обсъжда ембарго върху руския петрол.
"Санкциите сами по себе си няма да спрат войната на Путин, но съчетани с военния натиск, го поставят в трудно положение", каза Даниел Фрид, бивш високопоставен служител на Държавния департамент на САЩ. "Шансовете се променят".
Досега именно постоянният поток от оръжия и друга помощ за Киев имаше най-решаващо въздействие за подпомагане на Украйна да отблъсне руските атаки. Представители на Кремъл признават в частен разговор, че не са очаквали САЩ и техните съюзници да действат толкова бързо и да предложат на Украйна такава широка подкрепа.
Според тях Путин не се интересува от икономическата цена, тъй като води това, което разглежда като екзистенциална борба със САЩ и техните съюзници за геополитическото оцеляване на Русия.
"Икономиката престана да бъде източник на легитимност за него", каза Сергей Гуриев, базиран в Париж руски икономист, който се застъпва за по-строги санкции. "За да го принудите да мисли за икономиката, ще трябва да наложите ембарго върху петрола и газа."
Това е непосилна задача, особено като се има предвид зависимостта на Европа от руските горива, но ограниченията върху петрола се обсъждат активно.
"Всички ние споделяме целта да намалим приходите, с които Русия ще купува стоки и услуги, за да подпомогне икономиката си и да й даде възможност да води война", заяви американският финансов министър Джанет Йелън в сряда преди срещата на финансовите ръководители от Г-7. "Правим много неща, които са ефективни за намаляване на достъпа им до стоките и услугите, от които се нуждаят."
Русия успя да ограничи първоначалните последици в началото на войната, като предотврати финансова криза чрез повишаване на лихвените проценти и налагане на строги ограничения за изнасяне на пари от страната, след като САЩ и техните съюзници наложиха санкции на централната банка и нейния военен фонд на стойност 600 млрд. долара.
"Санкциите налагат пренастройване на руската икономика, което ще я направи по-бедна и с по-бавен растеж, макар че пълната цена ще се прояви едва след време. Това, което предстои да видим, е дали болката за домакинствата и бизнеса ще има някакво съществено влияние върху външната политика на Кремъл", каза за Bloomberg Economics Скот Джонсън, икономист, проследяващ руската икономика.
Но докато Путин се хвали, че Русия "уверено се справя" с въздействието на санкциите, изтъквайки отскока на рублата от дъното, достигнато малко след инвазията, неговите собствени служители не са толкова оптимистично настроени.
В доклад на централната банка от 11 май се казва, че поскъпването на рублата всъщност е отражение на въздействието на санкциите, а не обратното.
Според банката ограниченията, съчетани с прекратяването на бизнеса на чуждестранни компании с Русия, са довели до спад на вноса. В резултат на това търсенето на чуждестранна валута почти пресъхна на пазар, на който капиталовият контрол беше забранил участието на други потенциални купувачи.
Проучване, публикувано тази седмица от банка "Откритие", показа, че 58 % от руснаците са забелязали недостиг на храни в магазините след началото на войната, а една трета са заявили, че се запасяват. Друго проучване на независимия център "Левада" показа, че 85% от анкетираните смятат, че сега не е подходящо време за големи покупки или вземане на кредит - най-високото ниво от повече от десетилетие.
"Обратна индустриализация" е терминът, който икономистите на централната банка въведоха в неотдавнашен доклад за това, пред което е изправена Русия. Според тях отдавна забравени явления като "куфарната търговия" - бизнесът от 90-те години на миналия век, когато руснаците летяха на големи групи до места като Китай и Турция, за да донесат обратно огромни чували с дрехи и други потребителски стоки, които да продадат - вероятно ще се завърнат.
Ограниченията на вноса "са като бавнодействаща отрова", казва Татяна Орлова, икономист в Oxford Economics. "С течение на времето тези санкции ще извадят от употреба много оборудване, за което няма да е възможно да се доставят части за ремонт".
Русия спря да публикува голяма част от подробните данни за търговските потоци, които биха могли да дадат представа за въздействието на ограниченията. Според Capital Economics обаче данните от най-големите търговски партньори на Русия показват, че вносът е спаднал с 45% през март.
Ембаргото върху руския петрол, което ЕС обсъжда в момента, ще струва на Русия до 155 млрд. долара през следващите три години, според Института за международни финанси.
Автомобилната индустрия дава предупредителен поглед към това, което може да се случи. Доскоро витрина на усилията на Путин да привлече чуждестранни компании и да диверсифицира дейността си от петрола и газа, след войната секторът до голяма степен спря, тъй като чуждестранните гиганти затвориха заводи и прекратиха доставките на жизненоважни компоненти.
Продажбите на автомобили през април са намалели с почти 80%, което е най-големият регистриран спад. Дори китайските компании, на които Русия се надяваше да запълнят празнината след напускането на европейските и американските производители, отчетоха спад в обемите.
В отговор Кремъл национализира някои заводи и обеща да възроди марките от съветската ера. Освен премахването на ограниченията върху сивия пазар и неразрешените доставки, официалните лица не дадоха никаква индикация откъде ще дойдат частите.
Ето три ключови елемента от въздействието на санкциите върху Русия:
Финансова криза
Досега Русия успяваше да избегне повторение на кризата от края на 2014 г., след като предишните вълни от санкции, свързани с Украйна, се съчетаха със срива на цените на петрола, което доведе до рязък спад на рублата и предизвика вълна от банкови фалити.
Според Олег Вюгин, бивш високопоставен служител на централната банка и Министерството на финансите, този път "централната банка затвори всички външни канали" с капиталов контрол, което - заедно с решението на Visa и Mastercard да спрат използването на картите на руснаците в чужбина - спря изтичането на капитали.
"Сега всичко се задържа благодарение на износа на енергия", каза той. "Ако тук се наложат сериозни ограничения, тогава ще видим ефекта от финансовите санкции."
Свиване на бюджета
Надеждите на САЩ и техните съюзници, че санкциите ще лишат Кремъл от паричните средства, необходими за финансиране на войната, изглежда все още не се сбъдват. Бюджетните приходи досега през тази година са близо до рекордни нива благодарение на високите цени на енергията, а Международният валутен фонд прогнозира само скромни дефицити през следващите няколко години. Колко точно Кремъл харчи за войната е засекретено, което затруднява оценката на въздействието.
Една по-дълбока икономическа криза, която изисква много по-големи разходи за безработица и други помощи, би могла да натовари ресурсите на Кремъл, но не и в краткосрочен план, според икономистите.
"Руснаците ще започнат да усещат обедняване, когато започнат да губят работните си места", казва Орлова от Оксфорд, като предупреждава, че с придвижването на Европа към елиминиране на руските енергийни доставки, обемът на износа, а оттам и бюджетните приходи, вероятно ще намалеят през следващите няколко години.
Забавяне на растежа
Официалната прогноза на централната банка очаква руската икономика да се свие с 8-10% през тази година, като спадът през четвъртото тримесечие ще достигне 16,5%. Тя предупреди, че санкциите и изолацията ще понижат потенциала за растеж на страната, както и реалните ѝ резултати.
Колко дълбоко и трайно ще бъде това отслабване зависи от успеха и способността на Кремъл да намери алтернативни доставчици за милионите неща, които вече не може да внася от САЩ и техните съюзници. Чиповете и други високотехнологични стоки ще бъдат особено трудни за заместване, твърдят служители и икономисти.
Тази седмица Министерството на икономиката предупреди, че рецесията ще продължи и през следващата година, като за първи път от много време насам Русия преживява свиване при високи цени на износа на суровини, предаде ТАСС.
Досега правителството устояваше на призивите на хардлайнерите за повсеместна национализация на заводите, които преди това са били чуждестранна собственост, надявайки се да запази поне малко конкуренцията и да избегне легендарната стагнация от съветската епоха.
Плановете на Европа за прекратяване на руските енергийни доставки означават, че Москва ще трябва да похарчи милиарди за нова инфраструктура, за да пренасочи доставките към клиенти в Азия. "Всичко вече е изчерпано", казва Орлова.
Дали обаче това напрежение ще бъде достатъчно, за да подкопае решимостта на Путин, остава под въпрос.
"Виждали сме примери от други страни като Иран и Венецуела, където дори продължителното прилагане на много крайни санкции не е променило съществено вземането на решения", казва Оксана Антоненко, директор в Control Risks в Лондон. "Това се разбира много добре на Запад."