На фона на изтеглянето на украинските войници от Мариупол, които предават контрола над града на руските сили, е време за оценяване на последствията. Един от факторите, останали до голяма степен неизследвани до този момент, е ефектът върху производството на инертни газове, пише Изабела Каминска за Bloomberg.
Заводът Азовстал – обсаденият завод за стомана в Мариупол, е едно от малкото съоръжения в света, способни да произвеждат материалите, необходими за рентабилно производство на инертни газове като неон, криптон, ксенон и хелий – от решаващо значение за глобалното производство. Към момента е необходима оценка на удара върху веригата на доставки, за да се разработят алтернативни източници.
Неонът, например, е ключов за производството на полупроводници. Газът е страничен продукт от производството на стомана и търговски е жизнеспособен само когато се произвежда в значителни количества в много големи стоманодобивни заводи като Азовстал. След това производители като Ingas (свързан с Мариупол) и Cryoin в Одеса могат да извадят неона от въздуха и да го направят достъпен за употреба. Имайки се предвид, че производството и на двете компании сега е преустановено за неопределено време, анализаторите се тревожат за доставките на неон и други газове, като предизвикателствата са особено големи за западните производители.
Голям проблем е, че пазарът на инертни газове остава зависим от шепа специалисти – компании като Lindе, Air Liquide и Air Products and Chemicals, които предпочитат да се ангажират с поверителни дългосрочни договори. Липсата на прозрачност пречи на развитието на спот пазара, на който недоговорените количества могат да се продават на текущи пазарни цени, и обезкуражава разкриването на реалните цени.
Тъй като никой не може да бъде сигурен в текущите цени, е трудно да се прецени какви количества инертен газ има. До избухването на войната в Украйна през 2014 г. страната осигуряваше 90-процентен дял от глобалните доставки на неон. По-голяма част от тях идваха от Мариупол и се насочваха към западните пазари.
Част от производството оттогава насам е изместено в Китай, като сега Украйна вероятно генерира между 50 и 70-процентен дял от световните доставки на неон, посочва Клиф Кейн от The Edelgas Group, независима консултантска компания. Южнокорейската стоманодобивна компания POSCO също е започнала да произвежда малки количества, за да задоволи вътрешното търсене.
В скорошна конференция относно отчета на компанията главният изпълнителен директор на Linde Санджив Ламба заяви, че дружеството получава по-малко от 20% от доставките си на неон от украински и руски източници и остава добре диверсифицирано.
Ако Русия запази контрола над Мариупол и рестартира работата на повредените съоръжения в града, 95-процентен дял от пазара може да се окаже в ръцете на само двама „недружелюбни“ играчи, коментира Кейн.
Metinvest Group на украинския милиардер Ринат Ахметов, която притежава Азовстал, заяви, че е в процес на подготовка на дела за 10 милиарда долара срещу Русия заради унищожаването на двете съоръжения в Мариупол. Сумата обаче едва ли ще компенсира вторичните ефекти, особено ако производството на полупроводници остане ограничено заради недостига на неон.
Несигурността около доставките на хелий, друг инертен газ, необходим за производството на полупроводници, също нараства.
Хелият се получава или от естествени земни находища, или при извличането като страничен продукт при процеса на втечняване на газ. Въпреки че производството е по-диверсифицирано - САЩ, Катар и Алжир се считат за едни от най-големите производители, пазарът на хелий страда от значителна непрозрачност на цените.
Тъй като проблемите на пазара на инертни газове предшестват войната в Украйна, е трудно да не се обвини пазарната структура за настоящите обстоятелства. Понякога натискът е точно това, което е необходимо, за да се насърчи прозрачността.
Именно затягането на пазара след Иранската революция от 1979 г. доведе до разкритието на картела „Седемте сестри“ – група западни производители на петрол, които доминираха на пазара на дългосрочни договори, и позволи да се създаде активен спот пазар на петрол.
Добра първа стъпка би била западните правителства да призоват големите компании за повече прозрачност относно това каква част от доставките са били засегнати от войната и колко все още идват от спорни територии или такива, които са под риск от санкциониране.
Пазарните участници също трябва да подкрепят развитието на нови платформи, които да им позволяват да публикуват оферти за привличане на доставки и покриване на недостига. Криптопазарът, например, вече разглежда възможности в тази сфера. Той убеди Renergen, която предлага нови доставки на пазара от тази година, да продава своите обеми в токенизирана форма.
Какъвто и да е пътят към спот пазара, става все по-ясно, че газове като неон и хелий са твърде важни, за да зависят само от няколко големи играчи. Инертните газове трябва да се предлагат свободно на пазара.