Пазарите и инвеститорите изпитаха облекчение от победата на Еманюел Макрон над евроскептичката Марин Льо Пен на президентските избори във Франция миналия месец. Но те не бива да свалят гарда. От неуморимата политическа лаборатория на Италия се надига нова заплаха, пише Рейчъл Сандерсън в рубриката Bloomberg Opinion.
До края на мандата на технократското правителство на Марио Драги остава по-малко от година - а "Супер Марио" заяви, че няма да се стреми към нов мандат. Джорджия Мелони, първата жена, оглавила политическа партия в мачистка Италия, сега е смятана за силата, която трябва да победи в ерата след Драги. И ако тя се превърне в наследник на Драги, това ще бъде политическо земетресение за Италия и за Европа.
Това е така, защото "Братята на Италия" на Мелони е основана от пепелта на фашисткия Национален алианс през 2012 г. На 17 май социологическите проучвания сочеха, че нейната партия се ползва с подкрепата на 23% от потенциалните гласоподаватели, което е с два пункта повече от лявоцентристката коалиция, ръководена от Енрико Лета. Някогашната дясна сила, Лигата на Матео Салвини, получава 16%, което е срив спрямо върха от 30% през 2019 г. Ако националните избори се провеждаха точно сега, един потенциален алианс - воден от Мелони и включващ Лигата на Салвини и последователите на опозорения магнат Силвио Берлускони - щеше да спечели най-много места в законодателния орган и да състави правителство.
Възходът на една неофашистка партия би предизвикал паника на международните пазари. А Италия в момента не може да си позволи да се върне към бурната пазарна волатилност от пролетта на 2018 г., когато Лигата и популисткото Движение "Пет звезди" излезе като шокиращ победител на националните избори. Дългът на третата по големина икономика в еврозоната вече е около 150% от брутния вътрешен продукт, а краткият ѝ подем след пандемията - след две десетилетия на икономическа стагнация - вече е подложен на изпитание от скока на цените на енергията, предизвикан от войната в Украйна.
Мелони вече се опитва да разшири обхвата на своята привлекателност, като смекчи реториката си. В токшоутата и в печата тя започна да се определя като дясноцентристка. Малцина - ако изобщо има такива - от интервюиращите я оспорват този ревизионен автопортрет. Според хора, с които екипът ѝ се е свързал, тя търси учени и бизнес лидери, които да я накарат да изглежда по-умерена в политическата си ориентация. Но ако се задълбочим в идеите ѝ, ще видим, че тя има повече общо с нелибералните демокрации на полската партия "Право и справедливост" и унгарския Виктор Орбан.
Успехът на Мелони се дължи отчасти на това, че е изключена. Нейната партия "Братя на Италия" беше единствената голяма политическа организация, която не беше включена в "правителството на единството" на Драги от пандемичната ера на дясно-ляво управление. Това ѝ даде свобода да попие протестни гласове сред засегнатите от нарастващото икономическо неравенство в Италия и разочарованите от брюкселските елити. Драги, бившият президент на Европейската централна банка, също беше назначен, а не избран за министър-председател. Това го превръща в перфектно противодействие на антисистемната реторика на Мелони.
Мелони натрупа политически капитал от политическото кабуки (японска танцова драма, бел.ред.), което се опита да премести Драги на по-сигурна и постоянна властова позиция - президентския пост - през февруари. Едно фарсово и безрезултатно гласуване завърши с това, че действащият президент Серджо Матарела отложи оттеглянето си поради липса на достатъчно парламентарна подкрепа за този ход. Никой от управляващата коалиция, включително Салвини, не излезе от ситуацията добре. Но хаотичният процес унижи и "Супер Марио". Премиерът вече не е полубогът спасител, какъвто беше някога.
Сега Мелони е единствената истинска политическа звезда, неопетнена от машинациите на системата. Тя си е взела поука от провала на хардкор евроскептицизма на Льо Пен и Салвини - всъщност тя се беше дистанцирала от Льо Пен, доста преди изборите във Франция. Мелони се позиционира като нов тип консерватор, наричайки себе си "дясно крило" на Тони Блеър. Ако това е объркващо, то вероятно така е било планирано. Много от позициите на Мелони са противоречиви. Тя знае, че Италия се нуждае от средствата на Европейския съюз, откъдето идва и по-меката ѝ антиевропейска позиция. Но тя остава открит противник на имиграцията и на европейския федерализъм. Неомъжена майка, тя се представя като защитник на християнските, традиционни семейни ценности.
През 2020 г. тя беше избрана за лидер на Партията на европейските консерватори и реформисти - обединение на крайно десни партии, сред които е и полската партия "Право и справедливост". Мелони - владееща свободно английски и френски език - беше оратор на републиканския конгрес CPAC, където задълбочи връзките си с контингента на Доналд Тръмп и се обяви срещу "нашествието" на мексикански мигранти в САЩ, сравнявайки го с африканците в Италия. В Испания тя застана на сцената сред членовете на дясната партия "Вокс" в тази страна миналата година и се описа - този път на свободен испански език - като "майка и жена", която защитава Европа от глобалистките елити.
Тя е забележителна личност в културата на токсичния мачизъм в Италия - и ако спечели изборите, ще бъде първата жена министър-председател на страната. Само на това ниво тя вече печели подкрепа от неподозирани кръгове. Миналата седмица италианска бизнес дама, която естествено клони наляво, заяви, че все пак смята, че Мелони заслужава внимание, защото ще влезе в историята с факта, че е жена.
Но не се заблуждавайте от феминисткия блясък. Мелони е твърдяла, че "абортът е поражение за обществото", и е оглавявала опозицията в италианския парламент срещу закон, в който са залегнали правата на ЛГБТ+.
Има много неща, които могат да се променят от сега до края на мандата на Драги през пролетта на 2023 г. Едно пренаписване на италианския избирателен закон в полза на по-пропорционалното представителство може значително да намали шансовете на Мелони. Тя се нуждае и от подкрепата на северния индустриален елит на Италия и на предприемаческата класа. Това е трудна задача за жена, която е израснала в работнически квартал на Рим. Салвини също така не би оценил навлизането ѝ в неговата територия.
Сега обаче тя е приемливото лице на крайната десница и нейното постфашистко наследство - и доказателство, че нелибералната демокрация достига до самото сърце на Европа.