Китай и САЩ в битка за милиарди от добива на минерали на Луната

"Ще има нов световен ред и ние трябва да го оглавим", заяви президентът на САЩ Джо Байдън, след като войната на Русия в Украйна промени глобалната геополитика. Далеч от Земята този преход вече се случва, пише Bloomberg.

Точно както в епохата на "Спутник" и "Аполо" преди повече от половин век, световните лидери отново се надпреварват да постигнат господство в космическото пространство. Но има една голяма разлика: Докато САЩ и Съветският съюз изработиха общ набор от правила в Организацията на обединените нации, този път най-големите световни суперсили не могат да се споразумеят дори за основните принципи, които да управляват следващото поколение космически дейности.

Липсата на сътрудничество между САЩ и Китай в областта на космическите изследвания е особено опасна в епоха, в която космосът става все по-пренаселен. Милиардери като Илон Мъск и Джеф Безос заедно с развиващи се пазари като Руанда и Филипините изстрелват все повече сателити, за да преодолеят цифровото неравенство и да проучат търговските възможности.

Залогът е още по-висок, когато става въпрос за САЩ и Китай, които издигат икономически бариери в името на националната сигурност, тъй като идеологическите различия се разширяват заради пандемията, политическите репресии, а сега и войната на Владимир Путин. Неспособността им да си сътрудничат в областта на космическото пространство рискува не само надпревара във въоръжаването, но и сблъсъци относно добива на ресурси на стойност стотици милиарди долари на Луната и на други места.

"Нашата загриженост на Запад е по-скоро за това кой ще определя правилата за движение, особено за достъпа до ресурси", казва Малкълм Дейвис, бивш служител в австралийското министерство на отбраната, който сега изследва космическата стратегия в Австралийския институт за стратегическа политика в Канбера.

"Най-големият риск е, че ще имате два противоположни набора от правила", каза той. "През 2030 г. може да има китайска компания на Луната, която да претендира за територия с ресурси на нея, по същия начин, по който китайците претендират за цялото Южнокитайско море."

Геополитиката на Космоса, някога граница, която обединяваше съперниците за благото на човечеството, сега отразява конкуренцията на Земята, която противопоставя САЩ и техните съюзници на Китай и Русия. И точно както Пекин и Москва обвиняват американските военни съюзи в Европа и Азия за подклаждането на напрежението около Украйна и Тайван, китайските държавни медии предупреждават, че САЩ сега искат да създадат "космическо НАТО".

В центъра на спора е изготвеното от САЩ Споразумение "Артемида" - необвързващ юридически набор от принципи за управление на дейностите на Луната, Марс и отвъд тях. Инициативата, която според НАСА се основава на Договора за космическото пространство от 1967 г., е в основата на усилията на космическата агенция да изпрати астронавти на Луната през това десетилетие и да даде старт на добива на доходоносни лунни елементи.

Ракетата Space Launch System на НАСА в космическия център "Кенеди" във Флорида трябва да възобнови лунните изследвания на САЩ с програмата "Артемис". Снимка: Джоел Коуски/НАСА/Getty Images

Досега 19 държави са се съгласили да подкрепят споразуменията, включително четири - Румъния, Колумбия, Бахрейн и Сингапур - които се присъединиха към тях, след като нахлуването на Путин подтикна водените от САЩ усилия за изолиране на Русия. Подчертавайки разделението, Украйна беше ранен член на клуб "Артемида", след като правителството на президента Володимир Зеленски подписа в края на 2020 г.

Споразуменията са част от усилията на администрацията на Байдън да установи "по-широк и всеобхватен набор от норми" за космоса, заяви вицепрезидентът Камала Харис в реч на 18 април в космическата военна база Ванденберг, на около 160 мили (250 км) северозападно от Лос Анджелис.

"Докато напредваме, ще останем фокусирани върху писането на нови правила за движение, за да гарантираме, че всички космически дейности се извършват по отговорен, мирен и устойчив начин", каза тя. "Съединените щати се ангажират да бъдат водещи и да дават пример".

Китай и Русия оглавиха опозицията срещу споразуменията, като в началото на февруари обещаха по-голямо космическо сътрудничество като част от партньорство "без граници", когато Путин посети президента Си Дзинпин в Пекин малко преди началото на войната. Те съвместно насърчават алтернативен проект на Луната, който според тях е отворен за всички останали държави: Международната лунна изследователска станция.

Повечето космически апарати в орбита са от САЩ, но Китай намалява разликата

Един от основните проблеми на Китай със споразуменията от "Артемида" е разпоредба, която позволява на държавите да определят области на Луната като "зони за безопасност" - региони на лунната повърхност, които другите трябва да избягват. За американците и техните партньори от "Артемида" изключителните зони са начин да се спазят задълженията по Договора за космическото пространство, който изисква от държавите да избягват "вредна намеса" в Космоса.

За Китай обаче зоните за безопасност са зле прикрито заграбване на земя в нарушение на международното право. Пекин иска всички правила да се определят в ООН, където може да разчита на подкрепата на по-широка група държави, желаещи да поддържат приятелски връзки с втората по големина икономика в света.

"Време е САЩ да се събудят", обяви официалният вестник "Чайна дейли" в редакционна статия от януари, в която критикуваше как НАСА е "измислила" концепцията за зони за безопасност, за да позволи на правителства или компании да запазят райони от Луната. "Светът вече не се интересува от неговите разединяващи, хегемонистични схеми."

Китай има основателна причина да се отнася с подозрение към усилията на САЩ в Космоса. Американското законодателство, прието за пръв път през 2011 г., не позволява на НАСА да взаимодейства с китайския си колега в по-голямата част от дейността си, а САЩ блокираха участието на Китай в Международната космическа станция - ход, който просто подтикна Пекин да изгради своя собствена.

"Китай беше оставен извън този ред и сега върви по свой собствен път", казва Линкълн Хайнс, доцент във Военновъздушния колеж на САЩ, който е изучавал китайската космическа програма. "Това повдига въпроса дали може да има съгласувана система от правила в космическото пространство, когато има две различни визии за ред и няма никакво сътрудничество."

Ръководителят на руската космическа програма, директорът на Роскосмос Дмитрий Рогозин, в края на април предположи, че Русия е решила да се откаже от Международната космическа станция заради западните санкции срещу Русия след нахлуването ѝ в Украйна.

Докато руската космическа програма беше в упадък още преди войната на Путин, Китай бързо се движи към целта на Си да достигне възможностите на САЩ в Космоса. През 2019 г. Китай стана първата държава, която изпрати сонда до далечната страна на Луната, а миналата година стана едва втората държава след САЩ, която приземи марсоход на Марс.

На 10 март Китай изстреля ракета "Лонг Марч" от южната островна провинция Хайнан, за да достави товар на орбиталния космически кораб "Тянгун", който Пекин планира да завърши тази година - така Китай ще стане единствената държава, която управлява собствена космическа станция. През следващия месец Си нареди на длъжностните лица да изградят в Хайнан водеща в света площадка за изстрелване на космически кораби.

"Изследването на необятния Космос, развитието на космическата индустрия и превръщането на Китай в космическа сила е наша вечна мечта", заяви Си във въведението към Бялата книга за китайската космическа програма, публикувана през януари, в която се казва, че Китай планира да изстреля роботизирана лунна мисия около 2025 г. Китай може да успее да изпрати астронавти на Луната за първи път до 2030 г., заяви тогава пред държавните медии Йе Пейцзян, главен конструктор на първата китайска лунна сонда.

"Китай наистина много иска да бъде възприеман като НАСА на бъдещето", казва Мишел Ханлон, съдиректор на Центъра за въздушно и космическо право в Университета на Мисисипи и главен редактор на списанието за космическо право. "Тя иска да бъде лидер. Китай смята, че е дошло неговото време."

Тъй като САЩ, Китай и други държави се насочват към Луната, необходимостта от установяване на правила за избягване на конфликти става все по-належаща.

През април НАСА проведе тестове за изстрелването на "Артемис I" - първият американски космически апарат, който ще се насочи към Луната след "Аполо 17" през 1972 г. Въпреки че тази мисия ще бъде изцяло роботизирана, целта на НАСА е да изпрати астронавти на Луната около 2025 г. - включително първата жена - и да изгради базов лагер на лунната повърхност.

Space Exploration Technologies Corp. на Мъск ще извърши тестов полет от Тексас през следващите няколко месеца на новата ракета Starship на компанията, която SpaceX планира да използва за превоз на хора до Луната и Марс.

Япония и Южна Корея, които са подписали споразумението "Артемида", подготвят лунни мисии. Индия, най-голямата космическа държава, която все още не се е присъединила към американския или китайско-руския екип, също. Миналия месец Путин също обеща да "възстанови лунната програма".

По време на изслушване в Конгреса на САЩ тази седмица администраторът на НАСА Бил Нелсън предупреди за нарастващото напрежение в Космоса между САЩ и Китай.

"Китай вече има космическа станция и разполагат с впечатляваща технология", каза той. "Китайците обявиха, че ще отидат на Луната. И аз мисля, че ние - както по време на космическата надпревара, която водихме със Съветския съюз - в бъдеще ще водим тази космическа надпревара с китайското правителство".

За разлика от Земята, Луната може да съдържа големи количества Хелий-3 - изотоп, който е потенциално полезен като алтернатива на урана за атомните електроцентрали, тъй като не е радиоактивен. Китайските държавни медии през 2019 г. заявиха, че Луната "понякога е наричана Персийския залив на Слънчевата система", като експертите смятат, че 5000 тона въглища могат да бъдат заменени с около три супени лъжици Хелий-3.

Въпреки че все още няма доказателства, че Хелий-3 може да прави това, което твърдят изследователите, китайските учени вече търсят елемента в лунни скали, върнати на Земята в края на 2020 г. от една от китайските лунни мисии. Луната би могла да се окаже ценен източник на вода, взета от леда на лунните полюси, необходима за производството на ракетно гориво, което би могло да захранва мисии до Марс и други места в Слънчевата система.

Засега изглежда, че САЩ са начело в спечелването на нациите за своето тълкуване на правилата за работа в Космоса. Докато споразуменията от "Артемида" се подписват от нови страни, Китай все още чака друг лидер освен Путин, за да си партнира с Международната лунна изследователска станция.

За разлика от Пекин, Вашингтон е убедил много държави да подкрепят плана му

През март китайските държавни медии съобщиха, че се водят преговори с Европейската космическа агенция, Тайланд, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия за участие в конкурентната лунна база. Но войната на Русия в Украйна вероятно ще направи проекта много по-малко привлекателен за някои държави.

На 17 март Европейската космическа агенция спря плана за изпращане на спускаем апарат руско производство на Марс през септември или октомври, след като базираният в Обединеното кралство сателитен оператор OneWeb Ltd. отмени плановете си да изстреля своите сателити в ниска околоземна орбита на борда на руски ракети.

"Въздействието върху руската космическа програма ще бъде катастрофално", казва Джонатан Макдауъл, астрофизик в Центъра по астрофизика, който се управлява от Харвардския университет и института "Смитсониън".

Въпреки че Китай не се нуждае от руския експертен опит, дългосрочната стратегическа сметка на Си означава, че Пекин едва ли ще изостави Москва в стремежа си да спечели повече потенциални партньори. Най-високопоставеният космически служител на Путин вече призова за по-тясно сътрудничество с Китай.

"Ние работим добре с нашите китайски приятели", заяви директорът на Роскосмос Рогозин в интервю за китайската държавна телевизия CGTN, публикувано на 4 април. "За да бъдем приятели в Космоса, трябва да бъдем приятели и на Земята."

Същото изглежда важи и за противниците. В знак на това какво може да се обърка без общ набор от правила в Космоса, САЩ и Китай си размениха обвинения през последните месеци заради два инцидента миналата година, свързани със сателити, изстреляни от SpaceX на Мъск, които според Пекин са се приближили опасно близо до орбиталната му космическа станция.

След като Китай подаде жалба в ООН, САЩ заявиха, че не е необходимо уведомление - намеквайки, че Пекин е преувеличил риска. Това раздразни Китай още повече, като говорителят на външното министерство Джао Лицзян заяви, че САЩ не са отговорили на имейли за обсъждане на инцидента и не са "показали дължимото отговорно отношение като космическа сила".

Епизодът показва по-големия проблем на Китай със споразумението "Артемида", твърди Джесика Уест, старши изследовател и управляващ редактор на проекта "Индекс на космическата сигурност" в Project Ploughshares, институт за изследване на мира към канадския Council of Churches. "Пекин е разстроен, че е оставен извън процеса и е принуден да приеме принципи, изработени от САЩ вместо от ООН".

Конфликтът за това кой да определя правилата показва, че светът има още много работа, за да избегне сблъсък в Космоса.

"Не съм сигурна, че хората са очаквали експлозията на космическа дейност, която се случи", каза Уест. "Ние просто не сме достатъчно подготвени."