Да цитирам погрешно Джак Никълсън в ролята му на полковник Нейтън Рой Джесъп в "Няколко добри мъже": Когато става дума за петролния картел на ОПЕК, американските политици не могат да се справят с истината.
Организацията на страните износителки на петрол е полезно плашило за законодателите от още първата петролна криза през 1973 г., пише Хавиер Блас в свой коментар за Bloomberg.
OПЕК е лесна мишена и позволява на всеки във Вашингтон да сочи с пръст някъде другаде за болката по бензиностанциите. И има болка: В сряда средните цени на бензина на дребно в САЩ достигнаха рекордно ниво от 4,404 долара за галон, което е с близо 50% повече от преди година. Цените на дребно на дизела също достигнаха рекорд; при $5,553 за галон, дизелът е нараснал с почти 80% спрямо май 2021 г.
Не е изненадващо, че американските законодатели възродиха т. нар. „Закон за забрана на картелите за производство и износ на петрол“ или NOPEC, който предлага организацията да бъде подчинена на антитръстовия закон на Шърман, използван преди повече от век за разбиването на петролната империя на Джон Рокфелер. Той няма — и не трябва — да проработи.
Има причина ОПЕК да издържи повече от 60 години. Въпреки цялата шумотевица в Капитолия как ще могат да изправят ОПЕК пред федерален съдия, истината е, че американските политици тайно обичат картела. Когато цените на петрола са високи, каквито са сега, те могат да се скрият зад ОПЕК, отклонявайки всякаква отговорност. Когато цените на петрола са ниски, както бяха през 2020 г., те могат да го помолят за помощ, за да спасят приходите на петролната индустрия в САЩ.
Миналата седмица Съдебната комисия на Сената одобри законодателството NOPEC, проправяйки пътя за пълно разглеждане в Сената. Съдебната комисия на Камарата на представителите одобри своя собствена версия на законопроекта миналата година. И двата проекта за NOPEC са лоши - и няма да намалят цените на бензиностанциите - а само ще противопоставят САШ на петролните съюзници, с които Вашингтон трябва да работи.
Законопроектът за NOPEC е изправен пред труден път, преди да стане закон. Предишни опити минаха през съдебната комисия четири пъти и въпреки заплахата за вето от тогавашния президент Джордж У. Буш, законопроектът дори беше одобрен от Камарата на представителите през 2007 г. с 345 гласа "за" и 72 "против" и от Сената със 70 срещу 23 , само за да умре след това. Президентът Барак Обама заплаши да наложи вето на последващо предложение. NOPEC не се споменаваше по време на администрацията на Тръмп, въпреки че самият президент Тръмп подкрепи законопроекта като частен гражданин.
Американският петролен институт, лобистката група, е категорично против NOPEC. Защо? Защото има само едно нещо, което енергийната индустрия на САЩ мрази повече от данъците – свободния пазар на петрол. Тя усети как изглежда това три пъти през последните четири десетилетия: през 1986 г., 1998 г. и отново през 2020 г., когато ОПЕК спря да действа като картел и всеки от членовете му, главно Саудитска Арабия, помпаше петрол на воля. Не беше красиво. Цените на петрола паднаха, индустрията изпадна в огромна рецесия и лидерите ѝ лобираха пред Белия дом да върне ОПЕК да работи отново като картел.
ОПЕК е толкова централна за петролния пазар, че Тексаската железопътна комисия, която регулира петролната индустрия на щата, стигна дотам, че присъства на срещите на картела във Виена в края на 80-те години на миналия век като наблюдател.
В известен смисъл бих искал да видя одобрението на NOPEC, което да предизвика процес във федерален съд.
Представете си официалната обстановка и кръстосания разпит на свидетели. Почти можете да чуете адвоката на ОПЕК да пита генералния секретар на картела: „И, господине, как се съгласихте да зададете лимити за производство през април 2020 г., за да манипулирате пазара на петрол?“ И отговорът на шефа на ОПЕК: „Е, направихме това по време на конферентен разговор, организиран от Белия дом с участието на президента на САЩ Доналд Тръмп, краля на Саудитска Арабия Салман бин Абдулазиз и, хм, руския президент Владимир Путин. Така го направихме." Очевидно е виновна както ОПЕК, така и правителството на САЩ.
Може би поради тази причина Белият дом няма позиция относно последния тласък за NOPEC, въпреки че прессекретарят Джен Псаки направи всичко възможно миналата седмица да полее студена вода върху предложението. „Потенциалните последици и непредвидените последици от това законодателство изискват допълнително проучване и обсъждане“, каза тя.
Вашингтон се притеснява, че ако законът бъде одобрен, ОПЕК може да отмъсти. Саудитска Арабия и други арабски петролни монархии могат да продадат американски активи, включително значителни дялове в държавни ценни книжа. И, разбира се, ОПЕК може да откаже да намали производството в бъдеще, за да подкрепи цените, ако пазарът се срине, нещо, което ще навреди на американски петролни щати като Тексас, Ню Мексико, Северна Дакота и Аляска.
Президентът Джо Байдън – заедно с много други американски политици, както републиканци, така и демократи – изиграха и двете страни в дебата за NOPEC. През 2000 г., когато цените на петрола се покачваха, тогава сенатор Байдън написа писмо до тогавашния президент Бил Клинтън, призовавайки Белия дом да съди ОПЕК или във федерален съд на САЩ, или, да, познахте, в Международния съд в Хага. През 2007 г. сенатор Байдън беше съ-спонсор на версия на законопроекта за NOPEC. Въпреки че първоначално беше съ-спонсор на законодателството, той се въздържа по време на гласуването. Истинска тайна любов.
Самата ОПЕК много прилича на света, който измисленият полковник Джесъп описа в известната си заключителна реч: „Синко, ние живеем в свят, който има стени и тези стени трябва да бъдат пазени от хора с оръжие. Кой ще го направи? Вие?" Заменете „стените“ с „пазар на петрол“ и „мъже с оръжие“ с „ОПЕК“ и ще получите картината. ОПЕК може да е неприятна, но понякога е необходима.
Вместо законопроекти NOPEC, Вашингтон трябва да опита дипломация, като започне с подобряване на отношенията си в Близкия изток със страните производителки на петрол. Но самата ОПЕК трябва да обърне внимание на сътресенията с САЩ. Колкото по-дълго петролът се търгува над $100 за барел, толкова по-голям е рискът от непредвидени последици.
Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ енергията и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.