Световните цени на хранителните продукти се покачват от две години насам, подхранвани от сътресенията на COVID-19 и климатичните проблеми. Сътресенията в предлагането на зърнени култури и масла, предизвикани от руската инвазия в Украйна, доведоха до рекордни стойности през февруари и след това през март, пише Reuters.
Нивата на инфлация се повишиха рязко, като повишаването на цените на енергията увеличи натиска. Турция или Аржентина с годишна инфлация от 70% и около 60% може да са крайни случаи, но в страни от Бразилия до Унгария показателите са двуцифрени. В сравнение с това инфлацията в САЩ от 8,3% изглежда скромна.
Нарастващите цени на храните са гореща тема в развиващите се пазари, което повишава риска от граждански вълнения с отзвук от Арабската пролет и поставя политиците в затруднено положение - да се намесят с фискална подкрепа, за да облекчат положението на населението, или да защитят държавните финанси.
По данни на Международния валутен фонд храните са най-голямата категория в инфлационните кошници - набор от стоки, използвани за изчисляване на разходите за живот - в много развиващи се страни, като в Индия и Пакистан те са около половината, а в страните с ниски доходи - средно около 40 %.
Протекциите на производителите на храни са засилени: През уикенда Индия обяви забрана за износ на пшеница, а Индонезия спря износа на палмово масло, за да контролира покачващите се цени у дома в края на април.
И тъй като войната в Украйна нарушава не само доставките на храни, но и на торове, инфлацията при храните може да бъде по-дълготрайна, заяви Марсело Карвальо, ръководител на отдела за глобални изследвания на развиващите се пазари в BNP Paribas, пред Ройтерс.
"Това ще остане", каза Карвальо. "Храната е много значима - когато има промяна в цените на храните, възприятието за инфлация се засилва - това подхранва инфлационните очаквания, които по-лесно се разколебават."
В Египет, един от най-големите вносители на пшеница в света, инфлацията се покачи с над 13% през април и се очаква страната отново да повиши лихвените проценти на заседание на централната банка тази седмица, след като в средата на март девалвира валутата си с 14%.
Политиците на развиващите се пазари, които повишиха лихвените проценти със стотици базисни пунктове кумулативно от 2020 г. насам, за да ограничат ценовия натиск и да осигурят на инвеститорите премия за облигациите спрямо нарастващата доходност в САЩ, трябва да балансират между укротяването на инфлацията и поддържането на крехкия растеж в момент на повишаване на глобалните лихвени проценти.
Според прогнозите на Световната банка развиващите се икономики може да се разширят само с 4,6% през тази година в сравнение с по-ранната прогноза за 6,3%.
Полина Курдявко, ръководител на отдел "Дълг на страните от Източна Европа" в BlueBay Asset Management, казва, че правителствата имат три възможности: Да предоставят по-големи субсидии на потребителите или да се откажат от ръста на цените и да се изправят пред инфлация и социални вълнения, или да направят нещо средно.
"Няма лесни решения", казва Курдявко.
Редица държави са въвели мерки. Турция повиши минималната работна заплата с 50% през декември, за да се справи с валутния срив и скока на инфлацията. Чили също ще повиши минималната заплата през тази година. Правителството на Южна Африка обсъжда дали да увеличи безвъзмездните социални помощи, въведени през 2020 г., и да направи схемата постоянна.
Икономистите се опасяват, че развиващите се икономики са изправени пред нова вълна от вълнения заради последните увеличения на цените на храните. Северна Африка, където хранителната инфлация допринесе за бунтовете от Арабската пролет преди десетилетие, изглежда особено уязвима, заяви Беата Яворчич, главен икономист в Европейската банка за възстановяване и развитие.
"Иронията на тази война е, че докато всички очакваха Русия да изпадне в криза, всъщност именно страните от Северна Африка са по-близо до извънредна ситуация поради високите цени на храните", каза тя.
Очаква се обаче болката да се разпростре и по-нататък: Три четвърти от държавите, за които се очаква да бъдат с висок или екстремен риск от граждански вълнения до четвъртото тримесечие на 2022 г., са страни със средни доходи, съобщи миналата седмица консултантската компания Verisk Maplecroft.
Успокояването на инфлационния натиск чрез разходи ще бъде свързано с фискална цена, която може да доведе до проблеми по-нататък, каза Карвальо от BNP.
"На развиващите се пазари фискалните грехове се прощават, но не се забравят", каза той. "През последните няколко години всички се чувстваха така, сякаш имат празен чек... отчасти защото лихвите бяха толкова ниски. Сега, когато лихвените проценти се повишават, става малко по-трудно."