Отчаяние прозира в отношението на Ердоган към НАТО

Какво точно иска турският президент Реджеп Ердоган от НАТО? И, което е по-важно – какво НАТО трябва да му предложи?

В петък, когато алиансът очакваше формалните заявления за членство от Финландия и Швеция, турският лидер заяви, че страната му „не гледа положително“ на разширяването.

Според правилата на НАТО заявленията трябва да бъдат одобрени от всички 30 страни членки. Ердоган заплашва не само да наложи вето на разширяването на алианса, но също така да подкопае единството му спрямо руската агресия в Украйна – близо до неговите граници, пише Боби Гош за Bloomberg.

Обяснението на Ердоган е, че двете амбициозни членки на НАТО укриват активисти от кюрдското малцинство в Турция, част от чийто членове принадлежат на Кюрдската работническа партия, която страната счита за терористична група. „Скандинавските страни са като къщи за гости за терористичните организации“, заяви Ердоган в телевизионно изявление.

Турция отдавна се оплаква от кюрдски активисти в северната част на Европа. Анкара също така смята, че членството в НАТО, и Западът като цяло, не осигуряват адекватно сътрудничество в борбата ѝ с кюрдските сепаратисти. Въпреки че САЩ и Европейския съюз също определиха Кюрдската работническа партия за терористична организация, те подкрепят Народните отряди за защита – свързана с кюрдите група, която оперира основно в Сирия, в борбата ѝ срещу Ислямска държава.

Макар че риториката на Ердоган от петък не е новост, времето, в което се случва, намирисва на опортюнизъм. От няколко седмици беше ясно, че Хелзинки и Стокхолм ще кандидатстват за присъединяване към НАТО, но нямаше предупредителни сигнали от Анкара. Всъщност стана точно обратното. Когато преди месец разговаря с финландския си колега Саули Нийнистьо, Ердоган повдигна въпроса за членството и заяви, че го подкрепя.

Нийнистьо посочи в неделя, че промяната в турската позиция го е оставила „леко объркан“. В рамките на среща на външните министри на НАТО същия ден в Берлин представител на Турция отново се отклони от консенсуса, като изрази опасения относно разширяването. „За да бъдем конкретни, представители на тези две страни са провели срещи с членове на Кюрдската работническа партия и Народните отряди за защита, а Швеция също им е предоставяла оръжия“, отбеляза Мевлют Чавушоглу пред репортери.

Още по темата

Турция е против членството на Швеция и Финландия в НАТО

НАТО се обединява зад членството на Финландия и Швеция

НАТО се готви да добави Швеция и Финландия към отбраната на север

Турция разбива надеждите за бързо членство в НАТО на Швеция и Финландия

Финландия направи първа стъпка към НАТО

Заявките на Финландия и Швеция за членство в НАТО са все по-ясни

Междувременно говорител на Ердоган заяви, че той не затваря вратата на НАТО за двете кандидатстващи страни и че Турция би могла да бъде убедена да отхвърли възраженията си. Швеция изпрати делегация в Анкара, за да разбере какво е необходимо за промяна на мнението на Ердоган. Нийнистьо посочи, че ще проведе още един телефонен разговор. Други западни страни вероятно ще се включат в диалога за постигането на единство.

Най-добрият сценарий за НАТО е турският лидер да остане доволен само от вниманието – той има слабост към насочването на международните прожектори към него. Загриженост относно тревогите на Анкара по отношение на двете страни, заедно с обещанието за бдителност към всяка антитурска дейност на техните земи, биха позволили на Ердоган да твърди пред местната си аудитория, че е извлякъл важни отстъпки от европейците.

Той несъмнено ще иска повече, включително по-голяма военна подкрепа от партньорите в НАТО и вероятно някаква финансова помощ. Страните от алианса, търсещи гласа на Ердоган, трябва да имат предвид обаче, че той не е в позиция да се противопоставя прекалено дълго.

Местният електорат е ключът към разбирането на позициите му в момента. Икономическата криза в Турция - ускоряващата се инфлация и отслабването на лирата са само два от индикаторите за нейната тежест - оставя президента най-уязвим в историята на почти 20-годишното му управление. Подкрепата към него е слаба, мощните работнически синдикати се надигат, традиционните опозиционни партии се обединяват и се появяват нови съперници.

На фона на оставащата година до следващите избори Ердоган силно се нуждае от някои победи. Той преглътна гордостта си и загърби дългогодишното си презрение към арабските шейхове от Персийския залив с надеждата, че те ще спасят турската икономика. Дори милиардите долари обещани инвестиции да станат факт, ще са необходими години, преди турците да видят някои от ползите им.

На по-широката международна сцена, след като години наред се противопоставяше на партньорите от НАТО чрез сближаване с руския президент Владимир Путин, който нарече „скъп приятел“, Ердоган остана периферна фигура в рамките на най-сериозната конфронтация на алианса с Русия след Втората световна война. Той потърси ролята на миротворец между Москва и Киев, но без успех.

Имайки предвид наближаващите избори, Ердоган вероятно ще предприеме по-сериозни мерки. Може да се очаква например повторение на по-ранните му заплахи за отприщване на бежански поток към Европа, ако ЕС поиска повече подкрепа. Предизвикателството на партньорите на Турция в НАТО, както и за страните, които искат да се присъединят към алианса, е да запазят колективно добрия тон и спокойствието си.