Ливан ще гласува на първите избори след финансовия срив в нов тест за "Хизбула"

Ливанците гласуват в неделя на първите избори след икономическия колапс на страната им, тест за това дали подкрепяната от Иран "Хизбула" и нейните съюзници могат да запазят парламентарното си мнозинство на фона на растящата бедност и гнева към управляващите партии.

Очакванията обаче са ниски за голямо разтърсване на сектантската политика и правителство на Ливан, въпреки сериозността на кризата, която според Световната банка е организирана от управляващата класа, и яростта след опустошителния взрив в пристанището в Бейрут през 2020 г., пише "Ройтерс".

Сривът бележи най-дестабилизиращата криза в Ливан след гражданската война от 1975-1990 г. Валутата на страната потъна с повече от 90%, кризата изпрати около три четвърти от населението в бедност, а вложителите нямат достъо до замразените си депозити в парализираните банки. 

Анализаторите смятат, че кандидатите, настроени към реформи, биха могли да спечелят някои места този път, но реформаторите отдавна се борят да проникнат в сектантската система, която разделя местата в парламента между 11 религиозни групи и е изкривена в полза на установените партии. 

Вотът през 2018 г. бе победа на тежовъоръженото шиитско движение "Хизбула" и неговите съюзници - включително "Свободното патриотично движение" (FPM) на президента Мишел Аун, християнска партия, като те спечелиха 71 от 128 места в парламента.

Тези резултати издърпаха Ливан по-дълбоко в орбитата на ръководения от шиити мюсюлмани Иран, отбелязвайки удар по влиянието на водената от мюсюлманите сунити Саудитска Арабия.

"Хизбула" заяви, че очаква малко промени спрямо състава на сегашния парламент, въпреки че нейните опоненти - включително християнските "Ливански сили", подкрепяни от Саудитска Арабия - казват, че се надяват да получат места от FPM. 

Като добави нотка на несигурност, бойкотът от сунитския лидер Саад ал Харири създаде вакуум, който както съюзниците, така и противниците на "Хизбула" се стремят да запълнят. Рияд, регионален поддръжник на Харири в продължение на години, преди връзките им да се развалят, не е декларирал подкрепа за нов сунитски лидер преди гласуването.

Вдигайки залозите, парламентът трябва да избере нов президент на мястото на Аун, чийто мандат изтича на 31 октомври.

Какъвто и да е резултатът, Ливан може да се изправи пред период на парализа, който може да забави допълнително реформите, необходими за справяне с кризата, докато фракциите се борят за постове в новия кабинет - процес, който може да отнеме месеци.

Напускащото правителство сключи проект на споразумение с МВФ през април - при условие за дълго отлагани реформи.

Премиерът Наджиб Микати, магнат, изпълняващ третия си мандат като премиер, може да бъде назначен за съставяне на новото правителство, съобщиха за "Ройтерс" източници от четири фракции. Микати каза пред арабската телевизия Alhurra в сряда, че е готов да се върне като премиер, ако е сигурен в бързото сформиране на кабинета.

Набил Бу Монсеф, заместник-главен редактор на вестник Annahar, каза, че очаква политическа парализа след вота, за който според него опозиционните кандидати не са успели да създадат единен фронт, който да се конкурира с утвърдените партии.

„Тази политическа класа като цяло се възстанови силно, защото опозиционните сили се сринаха – и не знаеха как да действат."

Повече поляризация

След месеци на несигурност дали изборите ще продължат, избирателните секции ще бъдат отворени в 7:00 сутринта в неделя в 15 избирателни района. Гражданите на възраст над 21 години гласуват в градовете и селата на техните предци, понякога далеч от дома.

Избирателната активност беше 60% сред емигрантите, които гласуваха предсрочно, като мнозина казаха, че искат промяна.

Кандидатите-реформисти се фокусираха върху отчетността за икономическата криза, класирана от Световната банка като един от трите най-големи спадове след Индустриалната революция, и за химическата експлозия в пристанището на Бейрут през 2020 г., при която загинаха повече от 215 души, а големи части от града пострадаха.

Бедствието се разглежда като символ на корумпирано управление, за което нито един висш служител не е подведен под отговорност.

И все пак, когато изборите наближиха, друг разделен въпрос зае централно място: оръжията на "Хизбула".

Шефът на "Хизбула" Сайед Хасан Насрала, чиято организация е определена като терористична група от западните правителства, включително Съединените щати, заяви, че гласуването за неговата партия ще помогне за "защитата на Ливан".

Бившият министър-председател Фуад Синьора, яростен критик на "Хизбула", който подкрепя съмишлениците на сунитите на изборите, се опита да противодейства на сунитския бойкот, призовавайки избирателите да „запазят арабски Ливан“, като тласък срещу иранското влияние.

„За мен най-важната тенденция е по-поляризираната политика след изборите, по линия на про-Хизбула и анти-Хизбула“, каза Моханад Хаге Али от центъра "Карнеги" за Близкия изток.

Кой участва в изборите в Ливан?

"Хизбула"

Тежко въоръжена, шиитската мюсюлманска група "Хизбула" е най-мощната фракция в Ливан. Основана през 1982 г. от Революционната гвардия на Иран, "Хизбула" се счита за терористична организация от западните държави, включително Съединените щати. Европейският съюз класифицира военното ѝ крило като терористична група, но не и нейната политическа част.

Още по темата

Безнаказаността на политическия елит в Ливан създава предпоставки за мащабен конфликт

„Хизбула“ организира доставки на иранско гориво за Ливан

Без никаква отговорност: една година след взрива в Бейрут

Външните фактори оставят Ливан сам да се справя с политическата криза

Военните способности на "Хизбула" нараснаха, след като тя влезе в сирийската война в подкрепа на президента Башар ал Асад. Политическото влияние на групата у дома също се разшири от 2018 г., когато заедно със съюзници спечели парламентарно мнозинство.

Нейното влияние върху държавните дела се прояви по различни начини, включително чрез контрол на здравното министерство, което има един от най-големите държавни бюджети, от 2018 до 2021 г.

Харири приписва решението си да не участва отчасти на иранското влияние - чрез "Хизбула" - което обтегна връзките на Ливан с арабските държави от Персийския залив.

"Амал"

Шиитското движение "Амал" се ръководи от 84-годишния Набих Бери, който е председател на парламента от 1992 г. Бери е една от най-влиятелните фигури в Ливан след гражданската война от 1975-90 г., в която "Амал" имаше основна роля.

Известни като "шиитското дуо", "Хизбула" и "Амал" отдавна се движат в политическа крачка, доминирайки в шиитската политика.

"Амал" разглежда арсенала на "Хизбула" като предимство за Ливан и застана на страната на групировката в конфликти с ливански противници, които искат тя да бъде разоръжена.

В съответствие със Сирия и Иран, външните връзки на "Амал" отразяват тези на "Хизбула", въпреки че връзките на "Хизбула" и с двете са много по-дълбоки.

Сунити

Бойкотът на Харири преобърна сунитската политика. 

"Движението за бъдещето", създадено от баща му - убития бивш премиер Рафик ал Харири - доминира сунитската политика от десетилетия.

Премиерът Наджиб Микати - друг сунитски магнат в тежка категория и милиардер - също не се кандидатира.

Някои членове напуснаха партията, за да се кандидатират.

Анти-Хизбула ястребът Фуад ал-Синиора, бивш министър-председател и партиен член, подкрепя кандидатите, но не се кандидатира.

"Хизбула" има много съюзници сунити, които биха могли да се възползват от разпадането на сунитската политика. Те включват движението "Абаш", което има исторически връзки с Дамаск.

"Свободното патриотично движение" (FPM)

FPM е основана от маронитския християнски политик Мишел Аун, бивш командир на армията, който ръководи едно от двете съперничещи си правителства в последните години на гражданската война и е президент от 2016 г.

FPM е най-големият християнски блок в парламента след завръщането на Аун от изгнание през 2005 г. Той е съюзник на "Хизбула" от 2006 г., заявявайки, че оръжията й са защитили Ливан. Критиците казват, че това е дало християнско политическо покритие на "Хизбула".

FPM се ръководи от зетя на Аун, Гебран Басил. Вашингтон наложи санкции на Басил през 2020 г., като го обвини в корупция и че помага на "Хизбула" да дестабилизира Ливан. Басил нарече санкциите несправедливи и политически мотивирани.

Някои анализатори смятат, че FPM може да загуби гласове към християнските си съперници поради важната си роля в правителството преди и по време на финансовия колапс.

"Ливанските сили" (LF)

LF, водена от маронитския христянин Самир Геаджа, се появи от мощната милиция през гражданска война със същото име. LF е един от най-ярките противници на "Хизбула".

LF остава извън правителството от 2019 г., когато тогавашният премиер Харири подаде оставка по време на общонационални протести срещу политическия елит.

LF има силни връзки със Саудитска Арабия и може да се възползва от всяка загуба на подкрепа за FPM.

Групата подкрепи кандидати, които се борят срещу "Хизбула" в южната част на страната, обикновено крепост за подкрепяната от Иран групировка, но кандидатите започнаха да отпадат от списъците с наближаването на вота.

Геаджа поведе движението LF през последните години на войната след убийството на Башир Джемайел, неговия основател, през 1982 г. Геаджа е единственият ливански лидер, излежал присъда в затвора заради насилие в гражданската война. Останалите се възползваха от амнистия.

Прогресивна социалистическа партия (PSP)

Водена от семейство Джумблат, PSP е най-силната друзска фракция в Ливан. Уалид Джумблат предаде юздите на партията на сина си Теймур през 2018 г., но остава тясно ангажиран.

Джумблат критикува нарастващото влияние и арсенал на "Хизбула" и казва, че Ливан е бил изтеглен от естественото си място в арабския свят - критикувайки влиянието на Иран.

Джумблат, основна фигура в гражданската война, има добри връзки със Саудитска Арабия.

PSP е изправена пред предизвикателства от няколко друзски фракции, които имат тесни връзки с "Хизбул"а и сирийското правителство, включително Талал Арслан и Виам Уахаб.

Движението "Марада"

"Марада" се ръководи от маронитския християнски политик Сюлейман Франджие, близък съюзник на "Хизбула" и приятел на сирийския лидер Асад. Франджие се разглежда като претендент да замени Аун като президент по-късно тази година.

Подкрепата на "Марада" е съсредоточена в Северен Ливан, близо до дома на предците на Франджие в Згарта.

"Катаеб"

"Катаеб" се ръководи от маронитския християнски политик Сами Жмайел, който пое ръководството от баща си, бившия президент Амин Жмайел.

Сами Жмайел излезе на преден план след убийството на брат му Пиер през 2006 г. по време на вълна от убийства, насочени към противници на сирийското влияние в Ливан. Катаеб се противопоставя на "Хизбула" и нейните оръжия. Нейните депутати напуснаха парламента след взрива в пристанището в Бейрут през 2020 г. и партията се опита да създаде насочена към реформи коалиция, която да участва в изборите.

Опозиция

Изборите също се оспорват от няколко партии, противопоставящи се на традиционния управляващ елит. Някои са се кандидатирали и преди, а други се впускат в изборната политика за първи път.

Въпреки продължилите месеци преговори, различните групировки не успяха да формират единна избирателна платформа или коалиция, която да участва на национално ниво.

Само една, светска партия, основана през 2016 г. от бивш министър и известна като "Граждани в държавата", пуска листи под един флаг в множество области.

Останалите са събрали списъци на ниво област по област. Някои области имат множество опозиционни коалиции, които се борят една срещу друга, което намалява шансовете им.