Светът се нуждае от диверсификация на храните, не само на енергията

Зашеметена от нападението на Русия срещу Украйна, Европа се опитва да диверсифицира енергийните си доставки - от тръбопроводен руски газ до втечнен природен газ, повече възобновяема енергия и ядрена енергия. По същия начин и почти по същата причина продължаващата война трябва да подтикне страните да променят и диверсифицират хранителните си доставки – за да ги направят по-сигурни и в същото време да подобрят храненето в световен мащаб, пише проф. Джесика Фанзо в свой коментар за Bloomberg.

Русия и Украйна заедно доставят 30% от пшеницата в света. Ето защо войната доведе до рязко покачване на цените на пшеницата, заедно с цените на много други хранителни стоки. От февруари до март индексът на цените на храните на Асоциацията по храните и земеделието на ООН скочи с 12,6% до най-висока стойност за всички времена. Това заплашва хората по света с безпрецедентна продоволствена несигурност.

Тоwa също така подчертава необходимостта от реформиране на глобалната хранителна система, която сега оставя твърде много хора зависими от шепа масово произведени зърнени храни, включително пшеница, ориз и царевица.

За да се справят с непосредствения недостиг, фермерите в САЩ, Индия, Канада и на други места ще трябва да засаждат повече пшеница. И хората по целия свят ще трябва да заменят пшеницата с ориз и други налични зърнени култури. В дългосрочен план обаче тази криза предоставя възможност за промяна на облика на селското стопанство и намаляване на зависимостта на света от пшеница и други големи основни култури.

Извършването на тази промяна ще бъде политически предизвикателство. Много страни са установили субсидии за селското стопанство, които поддържат основни суровини, включително царевица, ориз, пшеница, масла, захар и соя, и гарантират, че те се отглеждат в огромен мащаб, като се използват единни производствени практики в земеделието. В страните, които отглеждат две трети от световните култури, правителствата предоставят 540 милиарда долара годишно в селскостопанска подкрепа. Само САЩ харчат 16 милиарда долара годишно за земеделски субсидии, 80% от които отиват за най-големите 10% от фермите.

Тази парадигма има много недостатъци. В крайна сметка винаги ще има рискове да разчитате твърде много на една зърненан култура или само на няколко. Това затруднява справянето с прекъсванията в доставките, причинени от конфликти, продължителни кризи и нестабилни държави — както става ясно от конфликта в Украйна. И освен геополитическите проблеми, съществува и вековната, но сега нарастваща заплаха от лошо време.

Горещи вълни, суши, наводнения и застудявания могат да опустошат посевите от пшеница, царевица, соя и ориз. Поради изменението на климата екстремното време вече намали реколтата достатъчно, за да издигне цените на храните до най-високите им нива от 40 години. Изменението на климата също така увеличава риска подобни екстремни метеорологични явления да се появят на различни места през един и същи сезон. Това явление на „множество неуспехи в кошницата“ може да компрометира достъпа на милиарди хора до храна.

Още по темата

Търговски вериги в Европа замразяват цените на основни хранителни стоки

Храните ще поскъпват още заради забрана на Индонезия за износ на палмово масло

Как войната в Украйна усложнява глобалната търговия със зърно

България увеличaва запасите си от пшеница, Русия заплаши да спре торовете

Субсидиите за големите култури също пренебрегват необходимостта от насърчаване на здравословното хранене. Вземете пшеницата, например. Нерафинираната пшеница е основен източник на нишесте и енергия, както и на протеини, витамини (особено витамини от група В), диетични фибри и фитохимикали. Но търсенето на пшеница нараства в световен мащаб поради уникалните й глутенови свойства, които я правят идеален компонент за хляб, юфка, спагети, бисквити и много други печени храни и закуски. Тези силно преработени храни, които сега съставляват значителен дял от световната диета, са изчерпани от здравословни хранителни вещества и допринасят за лошо здраве.

През последните 50 години селскостопанските субсидии, подкрепени от допълнителни усилия за научни изследвания и развитие в зависими от селското стопанство страни, направиха ориза, царевицата и пшеницата най-доминиращите култури в света, които сега представляват две трети от глобалния прием на храна и енергия. Алтернативните основни продукти като сорго, просо, ръж, маниока, сладки картофи и ямс не са изчезнали – поне не още – но стават все по-малко важни.

За да насърчат по-разнообразно и устойчиво снабдяване с храни, страните трябва да започнат да пренасочват субсидиите за селското стопанство към плодове, зеленчуци, ядки и бобови растения и други хранителни храни. Едно скорошно проучване предполага, че ако половината от всички субсидии за селско стопанство в света бъдат пренасочени за подпомагане на отглеждането на храни, които са от полза за човешкото здраве, както и за околната среда, това би могло да увеличи отглеждането на плодове и зеленчуци с до 20% и да намали парниковите газове емисии от селското стопанство с 2%.

Преместването на селскостопанските субсидии не е лесно. Много фермери зависят от тях, за да поддържат прехраната си и мнозина биха сметнали за невероятно рисковано да направят големи промени в това, което отглеждат. Но с нарастването на изменението на климата и нестабилността на геополитиката промяната става все по-необходима. И ако хората искат да избегнат хронични здравословни проблеми като диабет и сърдечни заболявания, те се нуждаят от помощ от хранителната верига, за да приемат по-питателни диети. Глобалните смущения, причинени от войната в Украйна, трябва да накарат правителствата да преразгледат усилията си да повлияят върху отглеждането на култури, които фермерите отглеждат, и да се придвижат към насърчаване на по-разнообразно предлагане на храни.

Джесика Фанзо е професор по глобална хранителна и селскостопанска политика и етика в Училището за напреднали международни изследвания Nitze, Института по биоетика "Берман" и катедрата по международно здраве на Училището по обществено здраве "Блумбърг" в университета "Джон Хопкинс"