Инфлация като настоящата не може да продължи да съществува вечно. Как ще завърши тя е по-важният въпрос. Често е необходима рецесия, за да се преустанови ускорението на инфлацията. Икономистът Лорънс Съмърс отбелязва, че именно това се е случвало досега, когато инфлацията е била толкова висока и пазарът на труда толкова затегнат, пише Алисън Шрагер за Bloomberg.
От друга страна - никога досега не е имало инфлация, причинена от спирането на икономиката. Така че, може би този път ще е различно. Все още има надежда, че чрез увеличения на лихвите Федералният резерв ще успее да забави инфлацията и да избегне рецесия. Фед може да увеличи лихвите достатъчно, за да предпази инфлацията от ускоряване, след което натискът по веригите на доставки и пандемията ще отстъпи и излишната инфлация ще изчезне. Вече има признаци, че инфлацията се забавя.
Въпреки това има друга - може би по-вероятна алтернатива. Икономиката може да изпадне в рецесия, след като Фед забави инфлацията, но тя ще е много мека и къса - или дори само няколко години на слаб растеж.
Притеснението е, че инфлацията вече доведе до увеличение на възнагражденията и хората очакват цените да продължават да се покачват. След като заплатите се повишават и очакванията са зададени, инфлацията набира инерция и е много по-трудна за контролиране. Това значи, че усилията на Фед могат да забавят темпа, но инфлацията ще остане над целта от 2% - можеби 5% или 6% дори след като преходните фактори се разгърнат.
Ако това се случи, Фед ще трябва да обмисли увеличаване на лихвите отвъд неутралните, което може да доведе до ръст на безработицата и да предизвика рецесия. Именно твърде късното и високо повишаване на лихвите доведе до няколко рецесии през 20-ти век. Според изследвания на икономистите Майкъл Бордо и Мики Леви Фед е причинил повечето от рецесиите през миналия век и обикновено това се е случвало, защото централната банка не е преценила правилно времето и размера, когато е преминала към повишаване на лихвите.
Експертите виждат много сходства със 70-те години на миналия век. Разликата сега е, че централната банка не изглежда решена да направи нещо, което би увеличило безработицата - поне не директно.
Рецесия обаче също може да настъпи, ако Фед не повиши лихвите достатъчно, за да охлади прегрялата икономика. Ако инфлацията остане висока и заплатите не се увеличат достатъчно в съответствие с нея (какъвто е случаят сега), самата инфлация може да предизвика рецесия. Това ще подейства като голямо понижение на заплатите в цялата икономиката и потреблението може да се свие. Инфлацията също така ще доведе до повече несигурност, което ще направи активите в долари по-малко привлекателни.
Все пак има причини да се вярва, че днешната рецесия няма да е толкова лоша, колкото тази през 2008 г. или дори тази през 2001 г. Загубата на работни места често се случва в резултат на спиране на инвестициите на компаниите или на замразяване на наеманията. Фирмите обикновено навлизат в рецесия със стабилни нива на инвестициите и наличности. След като рецесията настъпи, те ограничават разходите и свиват наличностите.
Ситуацията обаче не е такава сега. Наличностите са ниски и инвестициите също. Пазарът на труда не се развива от силните инвестиции или трупането на запаси. За разлика от 2008 г., балансите на домакинствата са в добро състояние. Много повече хора имат спестявания.
Една от основните причини защо рецесията през 2008 г. беше толкова тежка е, че домакинствата навлязоха в нея с прекомерни разходи. Отне години, за да се възстановят и да започнат да харчат отново. Сега държавните и местните правителства все още имат пари от пандемията и могат да продължат да харчат, ако настъпи рецесия. Лека рецесия може да доведе до увеличение на безработицата, но то няма да е съществено. Може дори да не е достатъчно, за да се определи като рецесия, ако растежът на брутния вътрешен продукт се забави, без да се свие.
Това не означава, че няма причина за безпокойство. Лека рецесия няма да е най-добрият вариант. Някои хора ще загубят работните си места и няма да им е лесно да намерят други. Фондовият пазар може да регистрира още по-големи спадове, което ще направи хората по-бедни - особено трейдърите, които разчитат на по-рискови активи като акции и криптовалути. Колкото и лека да е рецесията, тя обикновено удря най-много хората с ниски доходи: най-вероятно е те да загубят работата си и да останат с по-малко спестявания.
Рецесиите винаги имат човешка цена. Може да е утеха обаче, че слаба рецесия в краткосрочен план означава, че може да се избегне тежка рецесия в бъдеще. Големите рецесии стават факт от лоши инвестиции. Погледнато по-дългосрочно - рецесиите принуждават капитала и служителите да мигрират, което може да е по-продуктивно.
Лека рецесия може не само да забави инфлацията, но и да се окаже това, от което икономиката се нуждае, за да се върне към нормалното.