По-малко от седмица преди Русия да нахлуе в Украйна, италианският премиер Марио Драги планираше пътуване до Москва, по време на което да обсъди възможно увеличаване на доставките на газ с Владимир Путин. Сега подходът му е много различен, пише Bloomberg.
Докато 74-годишният бивш централен банкер се готви да се срещне с президента на САЩ Джо Байдън в Белия дом във вторник, той се бори Европейският съюз да забрани вноса на руски петрол и се опитва да сложи край на зависимостта на Италия от руската енергия. Драги също така подкрепи изпращането на тежки оръжия в Украйна въпреки съпротивата на голяма част от неговата управляваща коалиция и исторически силните връзки на страната с Русия.
С тези си действия Драги нарежда Италия редом до страни като САЩ и Великобритания, които обещаха да продължат да изолират и притискат Москва с все по-строги наказания и по същество настоява по-колебливи нации като Германия да предприемат по-сериозни действия.
Това, което промени мисленето на Драги, беше нарастващата бруталност на войната. Той беше особено ужасен от изображенията на вероятните военни престъпления в Буча и други райони в Украйна, окупирани от руски войски, според източник на Bloomberg, близък до премиера.
На Драги не му бяха спестени и критиките. На среща на върха в Брюксел в нощта на инвазията на 24 февруари, Драги се противопостави на изхвърлянето на Русия от международната система за банкови плащания SWIFT. На следващата сутрин бившият председател на Европейския съвет Доналд Туск написа в Twitter, че Италия е сред трите държави, които са се „опозорили“, блокирайки по-силни санкции.
След това Драги изпрати правителствени служители, за да осигурят нови сделки в редица страни, включително Ангола, Конго, Алжир и Египет, за да се опитат да гарантират, че Италия никога повече няма да зависи толкова силно от един единствен доставчик.
„Мир ли искате или включен климатик?“ отвърна Драги по време на пресконференция на 6 април, когато беше попитан за последиците от санкциите срещу Русия за нейната агресия.
Той остана решителен, дори когато министърът на енергетиката Роберто Чинголани предупреждаваше, че ако потоците газ бъдат спрени този месец, Италия ще има трудности да преживее следващата зима, и привличе на помощ енергийния гигант Eni SpA, за да помогне с неговия план за спиране изцяло на руския газ през следващата две години.
Главният изпълнителен директор на Eni Клаудио Дескалци ще придружава Драги при пътуването му до Вашингтон преди срещите на върха на Г-7 и НАТО през юни. Украйна ще бъде на първо място в дневния ред и посрещането ще бъде топло. „Отбелязваме усилията, които те и тяхното ръководство положиха, и как се изправиха срещу президента Путин“, каза прессекретарят на Белия дом Джен Псаки миналата седмица.
Но историческите отношения на Италия с Русия повдигат въпроси за това колко трайна може да бъде промяната. До пролетта на 2023 г. трябва да се проведат парламентарни избори и Драги няма да бъде кандидат.
Други партийни лидери вече се борят за влияние, включително Матео Салвини от "Лигата", който някога носеше тениска с образа на Путин, и бившият премиер от "Пет звезди" Джузепе Конте, който сключи сделка, в която Москва изпрати военни лекари, медицински консумативи и вентилатори в Италия в първите седмици на пандемията от коронавирус.
И Салвини, и Конте изразяват скептицизъм за доставките на оръжия за Украйна, като вместо това призовават за подновяване на мирните преговори с Путин.
Нежеланието на Италия да се изправи срещу Русия може да се проследи до силната връзка, изкована по време на Студената война, когато Италия беше дом на най-силната комунистическа партия в Европа.
Връзките бяха засилени при бившия премиер Силвио Берлускони, който често се хвалеше с близкото си лично приятелство с Путин. Връзката им продължи и след като медийният магнат загуби властта. Берлускони подкрепи анексирането на Крим от Русия през 2014 г. и по-късно написа статия в най-големия италиански вестник Corriere della Sera, описвайки бойкота от западните лидери на руските тържества като „късогледо“ решение, което сигнализира за липса на уважение.
Проруските чувства също са дълбоки в елита и академичните среди на Италия. Неизвестен университетски професор изведнъж се превърна в телевизионна знаменитост заради ожесточената си критика към НАТО и европейската политика към Украйна. Ръководителят на комисията по външни работи на Сената публикува туит малко преди 25 април, като пожела на италианците „честит Ден на освобождението“, използвайки буквата „Z“, символ на руската инвазия.
Съвсем наскоро телевизионен канал, собственост на Берлускони, даде на руския външен министър Сергей Лавров платформа, за да изложи руската визия за войната. Неговите твърдения, че кланетата в Буча са били инсценирани и че нацисти управляват Украйна, останаха неоспорени. Той също така каза, че е „изненадан“ от настоящата позиция на Италия.
Драги нарече думите на Лавров „ненормални и гнусни“.