Независими руски медии виждат спасение в крипто от репресиите на Путин

“Медуза” - известният, независим рускоезичен новинарски сайт, знаеше, че е в беда, след като руският президент Владимир Путин нахлу в Украйна. Медията обаче не очакваше проблемите да дойдат от западните санкции, пише Bloomberg.

Малко, след като мерките бяха обявени, руските читатели започнаха да се оплакват, че плащанията през Stripe към базираната в Латвия платформа не се извършват, тъй като компанията за разплащания беше принудена да преустанови услугите си в страната.

“Не можахме да предвидим, че санкциите на западните правителства ще влязат в сила първи и ще унищожат нашето финансиране”, което принуди “Медуза” да се насочи към криптовалутите и за пръв път да зависи изцяло от парите на чужденците, коментира главният редактор Иван Колпаков.

След като Путин на практика забрани независимите репортажи за войната, поддържането на дейността стана толкова важно за руската свободна преса, колкото и да се намери начин как да се докладва за страната от чужбина. Новите ограничения разпръснаха по света стотици местни журналисти.

Безпрецедентният натиск принуди множество независими медии да преустановят дейност, а други ресурси бяха блокирани от правителствената цензура. “Новая газета”, чийто редактор Дмитрий Муратов спечели Нобелова награда за мир миналата година, спря да публикува през март, след като регулаторите издадоха предупреждения. Радиостанция “Ехо Москва” предаде FM честотата си на държавна пропагандна медия.

Кремъл също така атакува социалните медии, като блокира Facebook и Instagram на Meta заради “екстремистки” дейности. Роскомнадзор (Федералната служба за надзор в сферата на съобщенията, информационните технологии и масовите комуникации) наложи глоби и предупреждения на Google на Alphabet във връзка с правилата на YouTube. TikTok спря предаването на живо в Русия заради ограниченията.

На фона на репресиите в медиите популярността на Путин нарасна, въпреки че не е ясно колко точни са проучванията на общественото мнение в Русия. В края на март изследване на независимия център Levada отчете 83-процентно одобрение на действията на Путин в качеството му на президент, което е ръст с 12 процентни пункта спрямо предходния месец и най-високото ниво от 2017 г. насам.

Блокирано съдържание

“Медуза” продължава да публикува разследвания, включително скорошни доклади за предполагаеми зверства, извършени по време на руската окупация на град в близост до Киев. Кремъл отрича войските му да са извършили военни престъпления.

Съдържанието е блокирано в Русия, което принуждава потребителите на основния пазар за “Медуза” да използват виртуални частни мрежи, за да получат достъп.

Аудиторията се адаптира бързо, след като “Медуза” накара читателите да изтеглят приложението за новини и да последват канала ѝ в Telegram. Колпаков каза, че журналистите се чувстват като група оцелели в бункер, предупреждаващи, че „апокалипсисът ще дойде“.

“Медуза” губи около една трета от трафика си след налагането на ограниченията. Медията все още има сметки за плащане. Сега вместо да разчита на приноса от над 30 хиляди читатели в Русия, които я подкрепяха преди войната, “Медуза” моли международните си читатели да ѝ изпращат долари, евро или криптовалути колкото е възможно по-скоро, за да помогне на 25-те си журналисти да се установят в Рига.

Страницата на медията за дарения включва инструкции как могат да се закупят биткойни или етериуми на Binance, както и наръчник стъпка по стъпка за изпращане на непроследими плащания чрез Monero. Портфейлите с биткойн и етер, публикувани на сайта на “Медуза”, държат крипто на стойност около 230 хиляди долара на настоящите цени, показват данни на медията.

Призивът за събуждане

Светлана Рейтер е сред репортерите на “Медуза”, които се местят в Рига след инвазията. В двете седмици след пристигането ѝ тя е блокирана от приложенията за изпращане на съобщения. Рейтер смята, че това е доказателство, че “всички сега са притеснени” да говорят с медиите в изгнание. Въпреки това репортери на “Медуза” все още участват в конферентните разговори с говорителя на правителството Дмитрий Песков.

Трусовете служат като призив за събуждане относно ситуацията в журналистическата сфера в Русия, където близо 60 репортери са убити през последните три десетилетия.

“Смятам, че са момент бяхме забравили, че живеем в наистина странна реалност”, коментира Рейтер.

Останалите в Русия журналисти са изправени пред заплахи и дори по-лоши последици. Малко след затварянето на "Новая газета" Муратов беше нападнат от двама мъже и залят с червена боя във влак. При друг инцидент дългогодишният редактор на "Ехо Москва" Алексей Венедиктов публикува снимки на свинска глава, оставена пред апартамента му, заедно с антисемитски стикер.

Aboard a train to Samara, somebody attacked Nobel Peace Prize laureate and Novaya Gazeta editor-in-chief Dmitry Muratov with red paint laced with the solvent acetone. “This is for our boys!” the assailant shouted. Muratov’s eyes now burn, he wrote in a statement. pic.twitter.com/ny0Fjefo42

— Kevin Rothrock (@KevinRothrock) April 7, 2022

За “Медуза”, която е основана в Рига през 2014 г. по време на предишни трусове в медиите, последвали руската анексия на Крим, замразяването на финансирането не е първият случай, в който се налага дружеството да промени бизнес модела си в движение. След като Русия определи сайта като “чуждестранен агент” миналата година, приходите от реклама се изпариха за една нощ.

Сега Русия обмисля разширяване на закона за чуждестранните агенти, за да позволи прилагането му, дори ако отделни лица и групи не получават финансиране извън страната. Русия наказа десетки независими групи, журналисти и активисти спрямо настоящото законодателство, прието за пръв път преди десетилетие.

Ограниченията се отразиха и на международните медии в Русия.  Bloomberg LP, компанията майка на Bloomberg News, преустанови всичките си операции в страната.

Някои новинарски организации, финансирани от чуждестранни правителства, също бяха обявени за чуждестранни агенти.

Медиен хъб

Тъй като Русия е все по-недостъпна, Латвия - прибалтийска страна с население от около два милиона души и голям дял на рускоговорящите в него, се превърна в хъб за медийни изгнаници.

Нейната столица Рига е една от основите дестинации, заедно с Тбилиси в Грузия и Истанбул в Турция, за руски журналисти, които търсят начин да избягат от цензурата в страната, след като законът предвиди 15 години затвор за разпространяването на “фалшиви” новини около определяната от Кремъл “специална военна операция” в Украйна.

Някои медии, включително Deutsche Welle и Radio Free Europe/Radio Liberty, преместиха там руските си услуги, а европейското издание на “Новая газета” ще бъде публикувано в Рига.

За сега “Медуза” успява да спечели около половината от необходимото ѝ, за да се развива, което я кара да оцелява месец за месец, твърди Колпаков. Той отказва да разкрие размера на даренията.

Междувременно репортерите на сайта все още се адаптират към новия си дом извън Москва. Алексей Ковалиов, разследващ редактор на “Медуза”, който вече не може да се среща с правителствени източници лице в лице, вече не е толкова  убеден, че историите му ще променят нагласите на руснаците.

Той работи за бъдещето, когато се надява, че ще има процес срещу руските военни престъпления. Решителността му само нараства след смъртта на Оксана Баулина - приятелка на Ковалиов, която беше убита, докато предава от Киев.