Ако сте следили цените на златото и на акциите на компаниите за добив на злато през последните няколко седмици, вероятно сте забелязали, че те се повишават, когато фондовият пазар се движи нагоре, и се понижават, когато борсата отчита спадове, ограничавайки ролята на златото като хедж. Това не се случва за пръв път. Златото поевтиня значително през първите дни на пандемията през март 2020 г. поради теорията, че инвеститорите ще продадат печелившите си сделки, които включват злато, за да покрият щетите от губещите. Поради някаква причина обаче ролята на златото за намаляване на риска е почти заличена, пише Джаред Дилиън за Bloomberg.
Цената на златото няма определена посока и дори се отстъпва от върха си въпреки скорошните трусове. Графика: Bloomberg
Инвеститорите трябва да мислят за приноса на активите към риска за портфолиото, а не за риска на отделния актив, написа Дилиън миналата година. Това беше основната причина за държане на злато, независимо дали трейдърът смята, че цените ще се повишат или ще регистрират спадове. Напоследък обаче златото добавя волатилност към портфолиото и отслабва през цялото време, без значение от това какво се случва на пазарите.
Нивата на инфлацията вече са много високи, а представянето на златото е много слабо. Има редица теории за това и нито една от тях не е добра. Много умни и много рационални хора смятат, че цените на златото са манипулирани. За известно време изглеждаше, че цената на златото се понижава с между 10 и 15 долара за тройунция всеки ден в 8 и 30 часа на борсата в Ню Йорк. Какво друго обяснение би могло да има за тези необичайни ходове и слабото представяне на златото?
Дилиън има няколко. Според него най-очевидното е, че късите позиции към златото работят за толкова дълго, за колкото хората рефлексивно продължават да ги правят. Печелившите сделки привличат подражатели. На пазара на фючърси - обикновено изключително ликвиден, вероятно има много големи хедж фондове, които рутинно имат къси позиции към златото, както и мнозина управители на активи. Дилиън обаче посочва, че не познава някой, който продава злато - подобно на цитата на Полин Кейл, че не знае никой, гласувал за Ричард Никсън. Въпросът за трейдърите е с кого се обграждат.
Това, което хората обикновено разбират погрешно за златото е, че това е търговия на “доверие”, подобно на биткойн. Има цяла кохорта от инвеститори, които никога няма да продадат злато, без значение колко ниска е цената му, което отчасти обяснява защо - макар да не се представя добре през период на висока инфлация, то също не поевтинява значително. И колкото и да са големи недостатъците в представянето на златото, понижението на цената му е по-малко от това в цените на акциите.
Добра причина за притежание на злато е, че то е хедж срещу наистина лоши събития. По време на срива на фондовия пазар през 1987 г. златото поскъпва с около 10% до 500 долара за тройунция за няколко месеца. Приблизително същото се случва и в седмиците след терористичните атаки на 11 септември 2001 г. Но отношението към златото се промени през последните 20 години. То вече не притежава статута на солидно убежище. В четвъртък - най-лошият ден за пазарите от над две години насам, когато всичко се разпродаваше, златото също поевтиня.
Оказва се, че доверието е единствената причина за притежание на злато, а всеки знае, че доверието не е стратегия.