Защо за Хърватия членството в еврозоната е гаранция за сигурността?

Хърватия - най-новата страна членка на Европейския съюз, чиято икономика е силно зависима от чуждестранни посетители, бърза да приеме еврото за своя национална валута. Ходът, към който правителството се цели през 2023 г., ще постави страната в ядрото на ЕС, правейки плащанията по-лесни и по-евтини, като ще предостави на финансовата система сигурност при бъдещи кризи. Страната също има амбиции да се присъедини към Шенгенската зона, която премахва бариерите за пътуване в Европа, пише Bloomberg.

1. Колко близо е Хърватия до приемане на еврото?

Хърватия иска да замени националната си валута - куната, с еврото на 1 януари 2023 г. - осем години, след като Литва стана последната държава, присъединила се към валутния блок. Бившата югославска република с население от 3,9 милиона души е близо до изпълнение на целта си - тя се присъедини към валутния механизъм ERM II, известен като чакалнята за еврозоната, през 2020 г. и се надява да получи одобрение за членство това лято.

2. Защо Хърватия иска да се присъедини?

Хърватия се насочи към еврозоната веднага, след като се присъедини към ЕС през 2013 г. - стъпка, която беше забавена от войните през 90-те години на миналия век, довели до разпада на Югославия. Подобно на други места в източната част на континента, този ход е отчасти насочен към укрепване на западния ред след около половин век комунистическо управление след Втората световна война.

3. Каква е икономическата логика?

Това може би е по-интригуващо. Страната разчита повече от всяка друга държава в блока на туристите, тъй като те генерират една пета от брутния ѝ вътрешен продукт. Междувременно повечето частни и корпоративни банкови депозити се държат в евро, заедно с над две трети от дълга на обща стойност около 520 милиарда куни (75 милиарда долара). Членството в еврозоната ще намали лихвените проценти, ще подобри кредитните рейтинги и ще направи Хърватия по-привлекателна за инвеститорите, смята гуверньорът на централната банка Борис Вуйчич.

Повече страни искат да се присъединят към еврозоната. Графика: Bloomberg

4. Какви са предимствата?

Приемането на еврото ще формализира част от икономическа дейност, която вече се извършва с помощта на единната валута - от продажба на апартаменти и автомобили до краткосрочни наеми за туристи. Това ще намали разходите за чуждестранна валута извън туризма до около 1,2 милиарда куни годишно според централната банка.

Хърватия ще получи достъп до ликвидност на Европейската централна банка и потенциално спасително финансиране от Европейския механизъм за стабилност по време на периоди на криза.

5. Какви са недостатъците?

По отношение на паричната политика Хърватия няма много за рискуване, тъй като обменният курс на куната е обвързан с еврото. Очакваното приемане на еврото в Хърватия ще струва на местните банки около един милиард куни годишно за пропуснати такси за конвертиране, но преминаването ще намали валутните рискове и ще подобри стабилността, посочват представители на националната банкова асоциация.

Приемането на еврото също се очаква да струва на банките между 80 и 100 милиона евро еднократни разходи, насочени към адаптиране на техните ИТ услуги и мрежи от банкомати.

Още по темата

Хърватия може да се присъедини към Шенген, решиха вътрешните министри на ЕС

Хърватия и Черна гора са двете най-зависими от туризъм страни в Западните Балкани

6. Какво трябва да направи Хърватия за присъединяването си?

Накратко - тя трябва да изпълни ограниченията на ЕС за публичния дълг и държавните финанси, заедно с целите за инфлацията и обменния курс. Има известна неяснота обаче, защото Брюксел преразглежда как трябва да изглеждат заемите, отпускани от блока, както и фискалните ограничения след пандемията.

Хърватия планира да намали бюджетния си дефицит в рамките на първоначалния таван, докато съотношението на дълга към брутния вътрешен продукт се очаква да се понижи до малко над 80% - приблизително в съответствие с предишните изисквания и вероятно ще бъде достатъчно в рамките на новите правила.

7. Какво е най-голямото предизвикателство?

Инфлацията е най-голямата несигурност. Увеличението на цените на енергийните продукти в Европа, заедно с руската инвазия в Украйна и възстановяването на хърватската икономика през 2021 г. доведоха до поскъпване на потребителските стоки. От значение е мястото на Хърватия спрямо средното ниво на инфлацията в трите страни на еврозоната с най-ниски показатели. Това изчисление ще бъде направено, след като се получат данните за април. Данните на Евростат за март, публикувани на 21 април, показват, че годишната инфлация в Хърватия е 7,3% - малко под средната стойност за еврозоната от 7,4%.

Хърватската централна банка е заявила в отговор на запитване на Bloomberg, че очаква средната годишна инфлация в страната да бъде около 5,4% за 2022 г., като е добавила, че „с голяма степен на вероятност може да се очаква Хърватия да изпълни критерия за ценова стабилност“.

Международният валутен фонд прогнозира през април, че хърватските потребителски цени ще се повишат с 5,9% през 2022 г., в сравнение с 5,3% за еврозоната.

8. Има ли други предизвикателства?

Проучване на Хърватската агенция за надзор на финансовите услуги (HANFA) на сделки на висши служители, включително Вуйчич, заплашва процеса. Все пак разследването, започнало през януари, оправда гуверньора в началото на май.

Вуйчич отрече каквито и да било нарушения и посочи, че обвиненията целят да саботират плановете на балканската страна да приеме еврото.

9. Искат ли и други страни да приемат еврото?

Сред страните, които искат да приемат еврото, е България. Тя отложи графика си с една година до 2024 г., след като беше приет в ERM II, заедно с Хърватия. Румъния също така изрази желание да последва източноевропейските си партньори Естония, Латвия, Литва, Словакия и Словения във валутния блок.

Въпреки че са задължени да се присъединят към еврозоната в даден момент, най-големите държави в този регион не бързат. Например Полша приписва способността си да преживее световната финансова криза от 2008 г. без рецесия на запазването на независима парична политика.

10. Какво казват страните от еврозоната?

Пашал Донохоу, финансовият министър на Ирландия, „огромните усилия“ на Хърватия да се подготви за приемането на еврото.

Отвъд Брюксел общественият дебат за разширяването на еврозоната е ограничен от предупреждения след поредица от скандали с пране на пари в Балтийския регион. Подобна предпазливост е насочена и към България.