Европейският съюз работи за забрана на вноса на петрол от Русия, както и за насочване на вниманието към по-широката търговия на страната чрез санкции върху застраховането на кораби. Но той трябва да осъзнае, че намаляването на руския износ на петрол до нула не е нито постижимо, нито желателно, пише Джулиан Лий, Bloomberg.
Унгария, Словакия и Хърватия вече заплашват единството на блока заради предложението за постепенно прекратяване на вноса на руски суров петрол през следващите шест месеца и на покупките на рафинирани продукти до края на годината. Те трябва да бъдат взети насериозно, дори ако аргументите им не бъдат приети изцяло.
И трите държави се намират на южния участък на тръбопроводната система "Дружба" - повече от 3000 мили тръби, които пренасят сибирски суров петрол дълбоко в Европа. Техните рафинерии са построени специално за преработка на специфичната смес от суров петрол, изпомпван от Русия. И всички те ще бъдат затруднени, ако до есента бъдат принудени да търсят алтернативи.
Вярно е, че има алтернативи. Характеристиките на руския експортен смесен суров петрол, по-често наричан "уралски суров петрол", могат да бъдат постигнати чрез смесване на суров петрол от други места - но това ще бъде по-скъпо. Така че не става въпрос за това, че рафинериите в Унгария, Словакия и Хърватия няма да могат да работят; по-скоро те няма да могат да работят толкова ефективно или изгодно.
Предоставянето на отсрочки няма да отмени санкциите, но ще им даде огромен финансов тласък, тъй като те ще продължат да преработват евтиния руски суров петрол, докато техните конкуренти ще бъдат принудени да намерят по-скъпи заместители.
Разбира се, това не е причина да се откажем от целта за прекратяване на закупуването на руски суров петрол от Европа. Макар че блокът трябва да удължи крайния срок за тези държави, той трябва също така да изиска последователно намаляване на обемите на руския петрол, които те преработват през този период - точно както санкциите от ерата на Обама върху иранския суров петрол направиха за избрани азиатски клиенти.
Въпреки че съответните обеми не са незначителни, те не са огромни. Данните на руския петролопроводен монополист "Транснефт" показват, че през 2021 г. комбинираните доставки на суров петрол за трите държави са около 240 000 барела дневно. Това е около 10% от общия износ на руски суров петрол, с който Транснефт се е занимавал на запад през миналата година, и по-малко от 7% от общия обем на доставките за "далечната чужбина" - страните извън границите на бившия Съветски съюз.
За ЕС е по-добре да приеме постепенното намаляване на тези обеми, отколкото да рискува целия пакет от санкции.
Специалните молби трябва да имат по-малко влияние. Всяка европейска държава ще се изправи пред въпроса за осигуряване на алтернативни доставки. Тъй като рафинираните продукти се произвеждат така, че да отговарят на регулаторните стандарти на клиентите, химическите разлики са много по-малки, отколкото при естествено срещащите се сурови масла. Тези стандарти се различават в отделните части на света, но дизеловото гориво, произведено в съответствие със спецификациите на ЕС в рафинерия в Близкия изток, може да замени подобен продукт от Русия.
Така че цените ще се повишат, но ще се повишат за всички. Истинските въпроси са: Какво всъщност имаме предвид под руски рафинирани продукти? И можем ли да се справим без тях?
Що се отнася до определението, главният изпълнителен директор на Shell Plc Бен ван Беурден вече отговори на въпроса, който поставих миналата седмица: Дали дизелът, произведен в индийска рафинерия, която преработва руски суров петрол, се счита за индийски или руски?
По време на представянето на резултатите от първото тримесечие на компанията миналата седмица Беурден заяви: "Ние не разполагаме със системи в света, които да проследят дали тази конкретна молекула произхожда от геоложка формация в Русия". При определянето на това, което се санкционира, той добави, че ако даден продукт е "значително обработен, реформиран, променен, той всъщност губи своя произход". С други думи, дизеловото гориво, изнесено от индийска рафинерия, преработваща руски суров петрол, следва да се счита за индийско дизелово гориво.
Алтернативата би била да се наложат санкции върху всички продукти от всяка рафинерия, която преработва руски суров петрол. На световния пазар, където предлагането вече е ограничено, особено за дизеловите горива, това би било икономическо самоубийство.
Руският петрол ще продължи да си пробива път на пазара. Но реални разходи ще бъдат нанесени на петролната индустрия и на държавните приходи на страната. Санкциите върху директния износ на рафинирани продукти ще засегнат рафиниращия сектор в Русия, а това ще се отрази по веригата за доставка на петрол до производствените дейности в Сибир и други региони. Самостоятелните санкции вече имат този ефект.
Затварянето на европейския пазар, който е най-близкият и най-печелившият за Русия, ще наложи износът да се транспортира на по-дълги разстояния. А след това санкциите върху превоза ще увеличат разходите за доставка. Следващата стъпка може да бъдат вторичните санкции, наложени от САЩ върху иранския и венецуелския суров петрол, които имат за цел да притиснат пазарите на Русия в Азия.
Може би няма да се стигне дотам. В края на краищата целта на санкциите не е да се нанесат икономически щети на Русия заради самата нея - каквото и да твърди Кремъл за обратното - а да се убеди Владимир Путин да прекрати инвазията си в Украйна. Не съм убеден, че това ще се получи, но това не е причина да не се опита.