На пръв поглед малкият украински флот - само 5000 моряци на активна служба и шепа малки крайбрежни лодки - изглежда значително по-слаб от руските морски сили.
Черноморският флот на Кремъл се състои от над 40 фронтови бойни кораба. Руснаците изглежда са готови да прекъснат достъпа на украинската икономика до морето – по същество пресъздавайки стратегията "Анаконда", използвана от президента на САЩ Ейбрахам Линкълн през 19-ти век, за да задуши Конфедерацията.
Но руският успех едва ли е гарантиран, тъй като украинците се оказват също толкова изненадващо устойчиви в морето, колкото и на сушата, като вече извършиха няколко успешни атаки срещу руските военноморски сили, пише в свой коментар за Bloomberg Джеймс Ставридис, бивш върховен главнокомандващ на силите на НАТО в Европа.
Как изглежда морският компонент на украинската война през следващите месеци?
Преди малко повече от десетилетие посетих кримското пристанище Севастопол и обядвах с украинския началник на военноморските операции Виктор Максимов. Успяхме да наблюдаваме руския флот, който беше разположен малко по-навътре в пристанището.
Това беше преди нахлуването на руснаците в Крим през 2014 г., но дори тогава украинският адмирал правилно каза:
„Рано или късно те ще дойдат за това пристанище. И флотът им е много по-силен от нашия."
По това време отхвърлях идеята за пълномащабна инвазия, но руският президент Владимир Путин вече два пъти доказа, че съм грешал. Севастопол е в руски ръце и им дава ясно предимство в потенциалните битки в морето.
Графит в Севастопол след анексирането на Крим, изобразяващ руския президент Владимир Путин. Снимка: Bloomberg
Руснаците имат над три дузини боеспособни бойни кораба с непосредствен достъп до ключовите водни пътища на северното Черно море и поне частичен контрол над 60% от бреговата линия на Украйна от Крим през Азовско море до континенталната част на Русия. Украйна загуби основните си военни кораби, които бяха заловени или унищожени през 2014 г., и трябва да предприеме партизански подход. Засега тя играе много добре слабите си карти.
Шокиращото потъване миналия месец на руския флагман в Черно море, крайцера "Москва", беше добър пример за това как украинците ще подходят към войната край техния бряг. Те използваха местно произведена крилата ракета с малък обсег "Нептун" и хванаха руснаците неподготвени. Неизправност на руската система за противовъздушна отбрана, съчетана с лош контрол на щетите, доведе до загубата на кораба, неговата тежка батерия с крилати ракети и (според украинците) стотици от около 500 души екипаж.
Миналата седмица украинците обявиха, че са използвали турски дронове (които се появяват все по-често на бойните полета в световен мащаб), за да потопят два руски патрулни катера.
Резултатът както от удара по "Москва", така и от потъването на двата катера е, че украинците възнамеряват да се борят за контрола близо до брега. Разбира се, западният хардуер ще бъде от съществено значение – Обединеното кралство обеща да достави стотици противокорабни ракети Brimstone този месец – но също така важни ще бъдат разузнаването и насочването в реално време. Във война в морето - където корабите не могат да се скрият зад характеристиките на терена - това е от решаващо значение. Битката при Мидуей през Втората световна война, например, се обърна в полза на САЩ почти изцяло заради способността на американското разузнаване да ръководи превъзхожданите по численост от Япония американски военноморски сили.
Руснаците ще трябва да измислят нови стратегии. Това може да включва използването на морето като „флангова зона“ за заобикаляне на линиите на украинските защитници на сушата, подобно на смелия ход на генерал Дъглас Макартър при кацането в Инчон на Корейския полуостров през 1950 г.
Друга възможност би била блокирането на най-важното пристанище на Украйна, Одеса, за да се опита да се откъсне украинската икономика от глобалните пазари. Трето, руснаците вероятно ще се опитат да осигурят интензивен поддържащ огън от морето срещу украински цели на брега - наскоро те демонстрираха способността да изстрелят крилата ракета за наземно нападение от подводница, например.
За да се противопоставят, украинците могат да използват опита на своите сухопътни сили, които унищожават стотици руски танкове и бронирана техника, използвайки сравнително евтини оръжия, предоставени от западните съюзници. Специалните части на ВМС на САЩ имат добър набор от възможности за деактивиране на корабоплаването и някои от тези системи трябва да бъдат предоставени на украинците.
Предложеният от президента Джо Байдън пакет от помощ от 33 милиарда долара за Украйна включва хардуер за крайбрежна отбрана. И други членове на НАТО като Норвегия имат много добри крайбрежни системи, които биха могли да осигурят.
Струва си да помисли за система за ескорт за украински (и други национални) търговски кораби, които искат да влизат и излизат от Одеса. Това би било подобно на ескортите от операция „Ърнест Уил“, предоставени на кораби в Персийския залив по време на ирано-иракската война през 80-те години.
Западът би могъл също да проведе обучение по противокорабна война на украинския флот извън страната, може би в близката Констанца, Румъния. (Румънците наскоро започнаха да осигуряват излаз за украински стоки от това пристанище.)
В най-високия край на спектъра на конфронтация/риск съюзниците може да обмислят хуманитарна морска мисия за евакуация на цивилни (или дори украински военни сили) от обречения град Мариупол. Определянето на това като хуманитарно усилие би затруднило Москва да атакува участващите кораби, но те трябва да бъдат подходящо въоръжени и подготвени да защитават мисията.
Обширното Черно море е предимно международни води. Военните кораби на НАТО са свободни да пътуват почти навсякъде, където пожелаят, включително в териториалните води на Украйна и нейната 200-милна изключителна икономическа зона. Отстъпването на тези води на Русия няма смисъл. Вместо това те вероятно ще станат следващият голям фронт във войната в Украйна.
Джеймс Ставридис е колумнист на Bloomberg Opinion. Той е пенсиониран адмирал на ВМС на САЩ и бивш върховен съюзен главнокомандващ на НАТО в Европа и почетен декан на Училището по право и дипломация "Флетчър" в университета "Тъфтс". Той също така е председател на борда на фондация "Рокфелер" и заместник-председател на Global Affairs в Carlyle Group.