ЕС ще даде отсрочка на три страни за ембаргото върху руския петрол

България също е поискала удължаване на срока, но не са ѝ били предложени конкретни времеви възможности

15:30 | 6 май 2022
Обновен: 18:38 | 6 май 2022
Автор: Николета Рилска
Унгарският премиер Виктор Орбан. Снимка: Akos Stiller/Bloomberg
Унгарският премиер Виктор Орбан. Снимка: Akos Stiller/Bloomberg

Европейският съюз предложи ревизия на санкциите върху руския петрол, която ще позволи на Унгария и Словакия да се възползват от още една година - до края на 2024 г., за да изпълнят мерките, съобщава Bloomberg, като се позовава на запознати източници.

Чехия също ще получи възможност за удължаване на срока до юни 2024 г., твърдят запознатите лица. Всички страни членки ще преустановят вноса си до края на тази година, както първоначално беше предложено, като вносът на суров петрол ще бъде спрян след шест месеца, а на рафинирани петролни продукти - след осем месеца.

България също е поискала изключение от забраната за внос на руски петрол, ако други страни получат, но не са ѝ предложени отстъпки и срокове, “защото те нямат реален смисъл”, твърди запознат източник. Останалите три страни, на които е предоставена повече свобода за действие, “имат обективен проблеми”, добавя той.

Според един от източниците удължението е изчислено на базата на вероятните крайни срокове за модернизацията на тръбопроводите. Унгария и Словакия имат само 6-проценрен дял от общия внос на петрол от Русия в ЕС, така че удължаването на сроковете за тях няма да окаже влияние върху забраната и отражението ѝ върху руската икономика, добавя той.

Унгарският премиер Виктор Орбан заяви по-рано в петък, че се противопоставя на първоначалното предложение на ЕС за ембарго върху руския петрол, като посочи, че то е равносилно на “ядрена бомба”, хвърлена върху икономиката на страната му. Орбан каза, че иска 5-годишно удължаване на срока за налагане на забраната, след като блокът първоначално предложи да даде на страната една допълнителна година.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отбеляза в петък, че постигането на единство за петролните санкции не е лесно и може да отнеме “няколко дни”, но добави, че е уверена в сключването на споразумение. Дипломати на ЕС ще се срещнат в петък, за да обсъдят преразгледаните предложения, като преговорите може да продължат и през уикенда, твърди запознато лице.

Унгария, Словакия и Чехия са силно зависими от руския петрол, но делът им в общия внос на ЕС е относително малък. На трите страни няма да е позволено да препродават внесените количества според плана. Отсрочката за Чехия ще е по-кратка, ако Трансалпийския тръбопровод бъде приведен в действие навреме.

Преработеното предложение в момента се разглежда внимателно от европейските правителства. Словашкият заместник-министър на икономиката Карол Галек каза в петък, че страната му все още „настоява за 3-годишно освобождаване“. Той добави, че преговорите продължават.

“Предложението е стъпка в правилната посока, но продължаваме конструктивните разговори с нашите партньори от ЕС. Не искам да изпреварвам окончателната версия, но вярвам в добро решение", коментира чешкият премиер Петр Фиала.

Предложената забрана върху руския петрол няма да засегне покупките, които произхождат от други страни и са транзитирани през Русия, стига това да не доведе до заобикаляне на санкциите, посочват запознати източници.

Унгария е най-голямата пречка за постигането на сделка, като Орбан предупреди, че натискът за забрана на петрола рискува да наруши единството на ЕС по отношение на Украйна.

Съпротивата на Унгария срещу плановете на ЕС може да изглежда като просто още един аспект от обтегнатите отношения между Брюксел и правителството на премиера Орбан, но представители на властите и ръководители от петролната индустрия подчертаха практически опасения зад позицията на Будапеща, пише Financial Times.

Без излаз на море и с тръбопроводна инфраструктура, която сочи към Москва, Унгария посочва, че ще ѝ бъде почти невъзможно да се справи със забраната. Унгарското правителство заяви, че не може да подкрепи плана на ЕС за забрана на вноса на руски петрол и горива, докато блокът не изключи страните, които са силно зависими от руската мрежа за внос на своите нужди. Това постави плана на пауза, тъй като приемането му изисква подкрепата на всички 27 страни членки.

Споровете между Орбан и ЕС относно корупцията и демократичните ценности доведоха до противопоставяне, което заплашва Будапеща с финансови санкции за милиарди евро. Орбан също така е сред европейските лидери, които са най-близки с руския президент Владимир Путин.

Междувременно обаче Петер Сиярто, външен министър на Унгария, заяви, че нежеланието на правителството да наложи забрана на руския петрол “не е въпрос на политическа воля или време”.

“Това е просто геополитическа, физическа, инфраструктурна реалност... Унгарските енергийни доставки са гарантирани в момента, но пакетът санкции може напълно да разруши тази сигурност”, коментира Сиярто.

Представители на ЕС смятат, че Унгария ще склони на мерките, вероятно чрез обещания за финансиране на нова инфраструктура. “С тях винаги се преговаря трудно, но те подкрепиха останалите пет пакета (от санкции)”, коментира дипломат на ЕС. В писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен Орбан заяви, че Унгария няма да може да подкрепи последния план със санкции на ЕС “в настоящия му вид”.

“Санкциите ще изискват пренасочване на необходими национални ресурси към инвестиции в изкопаеми горива, докато свързаното финансиране от ЕС е налично за нас само на хартия”, написа Орбан.

Золт Хернади, главен изпълнителен директор на базираната в Будапеща мултинационална енергийна група MOL, заяви, че Унгария няма нито физически достъп до достатъчно други източници, нито технологията за рафиниране на петрол от другаде. “Западна Европа от десетилетия изгражда по-евтини и по-малки рафинерии с капацитет, насочен към пренос на Брент от Близкия изток по море... Те ще са много по-малко засегнати от руското петролно ембарго”, обяснява той.

Унгария и някои други източноевропейски страни осигуряват по-голяма част от вноса на петрол чрез тръбопровода “Дружба” от съветско време, който преминава през Украйна. Съществува един алтернативен маршрут: тръбопроводът Adria от хърватското крайбрежие, който може теоретично да покрие 80-процентен дял от нуждите на региона, казва Хернади. Рафинериите на MOL е региона включват само тези в Унгария и Словакия.

Хернади отбелязва, че компанията е инвестирала милиарди долара през десетилетието за развитие на технология за преработка на петрола, доставян чрез “Дружба” - стандартизирана смес от 70 различни петролни находища. Ако Русия или ЕС решат напълно да скъсат връзките си по отношение на доставките, рафинериите на MOL ще трябва да бъдат преоборудвани - процес, които може да отнеме години и ще струва около половин милиард долара, обяснява Хернади.

“В случай на наложено ембарго, би било невъзможно да се осигури пазарно предлагане дори на 60 или 70% от сегашното ниво”, посочва той.

“Трябва да се подготвим за поне три или четири години на икономика с недостиг в Унгария, но също така и в Чехия, Словакия и България”.

ЕС предложи на Словакия и Унгария допълнителна отсрочка до края на 2023 г., но Карол Галек, държавен секретар в словашкото икономическо министерство, посочи, че ще са необходими години за промяна на рафинериите - които също снабдяват Австрия, Чехия и Украйна. “Ще струва допълнителни 250 милиона долара”, коментира той.

Чешкият министър на промишлеността и търговията Йозеф Сикела иска подобна сделка за Прага, като заяви, че “болката трябва да се понесе по равно”.

Двама дипломати на ЕС посочват, че България и Гърция са поискали обективни критерии за това кои страни заслужават допълнително време, което предполага, че евентуална отстъпка ще обхване повече държави.

Унгарското правителство обмисля начини за управление на вноса на енергия, но консултациите са особено трудни по отношение на петрола, тъй като липсват лесни решения, твърдят запознати източници. Всеки преход от руския петрол ще отнеме време и ще струва пари, което оправдава резервираността на Унгария, коментира Тамаш Плетсер, анализатор на пазара на петрол и газ в Erste Bank в Унгария. „Това е политически натоварен въпрос, но зад него стои обективна реалност“, добавя той.

“Има интензивни разговори и споразумение вероятно ще обхване преходен период с определена продължителност. В крайна сметка тези страни може наистина да използват дългосрочно руски петрол”.

Според Плетсер ЕС трябва да “подслади” сделката с допълнителна финансова подкрепа за намирането на алтернативна инфраструктура, а в противен случай тя ще е икономически неизгодна за Унгария.