Постепенният подход на Европейската централна банка при увеличаването на лихвените проценти започва да изглежда все по-смел на фона на трескавото затягане на условията от други големи централни банки, пише Bloomberg.
Тази седмица беше белязана от увеличаване на лихвените проценти в цял свят с цел овладяване на инфлацията, включително ускорено затягане с 50 базисни пункта в САЩ и 4-тото поредно увеличение на лихвите в Обединеното кралство. Но изглежда, че банкерите във Франкфурт нямат намерение да ги последват.
Освен Японската и Швейцарската централни банки, които трябва да се справят с много по-ниска инфлация, еврозоната е единственият останал регион, който управлява една от най-често търгуваните световни валути и не е увеличил своите лихви.
Този самотен статут беше потвърден в последните дни, след като и Австралия затегна политиката с повече от очакваното, а шведската Риксбанк също направи рязък завой в политиката и увеличи ставките.
Съществуващите обещания относно периода на затягане задължават служителите на ЕЦБ да изчакат, но отдавна уязвимата на спънки икономика и бушуващата война в съседство, както и заплаха от спиране на газа, също им дават причини за размисъл.
„ЕЦБ подготвя пазарите с приказки, но няма нужда да предприема големи действия“, каза Агнес Белайш, главен европейски стратег в Baring Investment Services Limited. „Нахлуването на Русия в Украйна забавя икономиката, някои компании намаляват производството поради по-високите цени на енергията. И така всяко затягане от страна на ЕЦБ вече ще се превърне в забавяне."
Политиците в еврозоната успяха да постигнат такова състояние на икономиката, че въпреки първите залози на инвеститори от над десетилетие, че инфлацията там ще изпревари тази в САЩ, финансовите пазари все още смятат, че в близките месеци лихвените проценти няма да бъдат променяни. Тази позиция представлява относителна победа за насоките в сравнение с борбата на ЕЦБ миналата година да убеди трейдърите, че нейната политика не е на път да се промени.
Вероятно ЕЦБ ще привлече повече внимание върху себе си от преди заради решението да не се съобрази със световното мнение за паричната политика, най-малкото заради предходни грешки при определяне на паричната политика като увеличенията през 2008 и 2011 г.
В четвъртък един от банкерите на ЕЦБ Роберт Холцман каза, че Управителният съвет ще обсъди евентуално увеличение на заседанието си през юни, колегите му бяха по-внимателни.
Някои официални лица, включително Оли Рен, се обединиха около затягане през юли. Междувременно членът на Изпълнителния съвет Фабио Панета, един от по-миролюбивите политици, дори предупреди, че ЕЦБ е изправена пред „по-сложен” избор в момент, когато ръста на икономиката е почти нулев.
„Монетарното затягане, насочено към ограничаване на инфлацията, в крайна сметка ще попречи на растежа, който вече отслабва“, каза той пред италианския вестник La Stampa.
Аргументите на банкерите в защита на своята предпазлива позиция са, че 19-членният съюз се различава от останалите региони. Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард казва, че докато САЩ и Европа се сблъскват с покачващите се цени, те са изправени пред „различни трудности“.
За разлика от САЩ, инфлацията се движи предимно от шокове от страна на предлагането; и за разлика от Обединеното кралство, фискалните стимули са налице и компенсират натиска върху разходите върху потребителите. Отслабването на пазара на труда е по-голямо, потенциалният растеж по-нисък, а войната в Украйна представлява по-голям риск за перспективите, отколкото другаде.
Но ефектите от инфлацията, която се задържа на високи нива и продължава да се ускорява, все пак започват да се показват. Очакванията сред потребителите, бизнеса и финансовите пазари се изкачиха над целта на ЕЦБ от 2%. Мощният германски синдикат IG Metall, който иска увеличение на заплатите от 8,2% за стоманодобивните работници също показва, че заплахата от възходяща спирала на заплатите и цените е реална.
,От друга страна, икономиката е изправена пред заплахата от рецесия и дори ограничаване в предлагането на енергия, ако газовите потоци от Русия бъдат неочаквано прекъснати.
Дори и ако този риск не се материализира, прозорецът за действие на ЕЦБ може да не е голям. Икономиката започна годината слабо и може да се забави допълнително, ако строгите блокади заради коронавируса в Азия и продължаващите битки в Украйна задушат изнемогващите вериги за доставки, намалят доверието и допълнително увеличат инфлацията.
Много икономисти прогнозират, че ЕЦБ ще увеличи лихвите си по депозитите, които в момента са на рекордно ниските -0,5% - до нула в две стъпки. След това ще спре за известно време, за да направи равносметка и да види как финансовите пазари и икономиката усвояват излизането от отрицателната територия след повече от осем години.
В помощ на ЕЦБ в борбата с инфлацията са пазарите, които сами започнаха да затягат условията за финансиране. Доходността на облигациите се е повишила в целия регион, банките са по-строги с кредитните стандарти и в резултат на това растежът на заемите за фирмите се забави.
Някои икономисти смятат, че потоците през финансовата система ще се задвижат и без действията на ЕЦБ и вероятно това е причината тя да не се намесва.
Има голяма вероятност и изчаквателния подход на ЕЦБ и агресивните действия на повечето останали големи централни банки да бъдат критикувани.
„Историята ще съди много централни банки много строго за този епизод“, каза Роситър.