Най-големият град в Турция става жертва на Студена война с Ердоган

Когато преди две години общината в Истанбул издигна амфитеатър и изложбено пространство на площад Таксим, хората се стичаха към забележителната структура от дърво и стомана. Те си правеха селфита на стъпалата, гледаха безплатни концерти на музиканти, разглеждаха изложба за местната история и гледаха огромното бетонно пространство на най-емблематичния площад в града от нова гледна точка, пише Bloomberg.

Но едва седмица след дебюта си временното място за събиране на хора беше блокирано от полицията, а след това преждевременно демонтирано и изнесено. То е трябвало да даде началото на провеждан от общината конкурс за проект и да ангажира жителите на гъсто населения град в преосмислянето на общественото пространство. Вместо това то стана жертва на по-широк политически конфликт, който и до днес влияе на градската администрация на Истанбул - и на живота на 16-те милиона жители на града.

Сблъсъците между националните правителства и техните най-големи градове едва ли са нещо ново, независимо дали нюйоркчани се събират на митинг срещу Доналд Тръмп или лондончани са изведени от Европейския съюз против волята им. И все пак в страна, която е в центъра на вниманието заради все по-авторитарното си ръководство и чиято икономика е в криза, притискането на Истанбул е особено актуално.

"Има Студена война между централното правителство и местните общини, управлявани от политическата опозиция", казва Мурат Гювенч, урбанист и директор на Центъра за истанбулски изследвания към университета "Кадир Хас". Той е член на екипа, предложил нова визия за преустройство на Таксим в рамките на конкурса за проект на общината.

Конфликтът възникна почти веднага след като основната опозиция в Турция извоюва контрола над двата най-големи града в страната - Истанбул и Анкара - от управляващата партия на турския президент Реджеп Тайип Ердоган на общинските избори през 2019 г. Загубата на Истанбул - дом на една пета от населението на Турция и осигуряващ почти една трета от нейното икономическо производство - беше особено голям удар.

Ердоган, бивш кмет на Истанбул, сигнализира за намерението си да спъне опозицията на градско ниво, като ограничи финансирането ѝ. В речта си преди гласуването през 2019 г. той предупреди, че общините, "които не са в хармония с централното правителство, ще обявят своя фалит".

Мурат Онгун, говорител на Столичната община на Истанбул, изброява проектите, които според него централното правителство се опитва да блокира. Те включват разширяване на системата на метрото и подмяна на остарелия автобусен парк, за да се облекчат едни от най-тежките задръствания в света, издаване на нови лицензи за таксита и дори осигуряване на вода в чешмите на града.

Освен това се предвижда и промяна на дизайна на обществените площади, включително Таксим, чийто прилежащ парк беше център на жестоко потушаване на протестиращи срещу управлението на Ердоган през 2013 г.

"Всички тези действия се извършват, за да накарат хората да кажат, че не сме в състояние да управляваме града", казва Онгюн.

С планираните бюджетни разходи за 2022 г., които са с около 8 млрд. лири (550 млн. долара) по-високи от очакваните приходи, Истанбул зависи от финансирането за осъществяване на проектите. Откакто кметът Екрем Имамоглу встъпи в длъжност през 2019 г., общината не е получила нито един кредит от държавни банки, казва Онгюн.

Вместо това тя е потърсила финансиране в чужбина, но тези сделки все още изискват подпис от правителството, което се бави. Одобрението на първото заявление на града за продажба на еврооблигации отнема осем месеца.

Проектът за разширяване на метрото в западните предградия на Истанбул с дължина 18,4 км, който според градските власти ще обслужва почти 3,5 млн. души, също е спрян, докато се очаква одобрението на правителството. Според отговорното министерство общината все още не е извършила необходимия технически анализ за проекта.

Междувременно предложенията за увеличаване на броя на лицензите за таксиметрови превози, които са в застой от десетилетия въпреки значителния ръст на населението, бяха многократно отхвърлени от градския Координационен център по транспорта.

Съставът на агенцията беше променен от държавните министерства след изборите през 2019 г., за да се увеличи броят на членовете, представляващи публичните институции, като по същество контролът беше предоставен на турското правителство. Партията на справедливостта и развитието на Ердоган, или ПСР, също притежава мнозинство от местата в общинския съвет на Истанбул. Въпреки че инфлацията доведе до рязко повишаване на разходите, и двата органа в продължение на месеци се противопоставяха на одобряването на увеличения на цените - на водата, предоставяна от управляваното от града дружество за комунални услуги ISKI, и на цените на билетите в обществения транспорт. В крайна сметка те ги приеха през април.

"Това, което правят, не е незаконно, но те създават проблеми и след това ги използват за политически цели", казва Гювенч.

Коренът на конфликта се разглежда широко като политическа заплаха, която кметът Имамоглу и неговият колега в Анкара Мансур Яваш представляват като съперници на Ердоган. След забележителните си победи и двамата са сочени като потенциални кандидати за президент на националните избори, насрочени за следващата година.

Кметовете в Турция не винаги са имали висок политически рейтинг. Като цяло тези позиции са били слаби до 80-те години на ХХ век, когато бързата урбанизация повишава стойността на имотите в градовете, заедно с потенциалната им данъчна основа.

Законодателството за създаване на столични общини е прието през 1984 г. като начин за централизация на местно ниво и позволява на доминиращата по това време партия да заграби пари от нови строителни проекти, според Берк Есен, доцент по политически науки в университета "Сабанчи" в Истанбул.

Укрепването на тази власт за сметка на по-малките райони се ускорява при ПСР, която управлява страната от 2002 г. насам. Тя понижи минималния праг на населението за столична община и промени границите, така че градовете с такъв статут да имат юрисдикция, обхващаща околните провинции. Днес в Турция има 30 такива общини, в които живее почти две трети от общото население на страната.

"Това даде огромно политическо предимство на управляващата партия, тъй като провинцията е по-консервативна", казва Есен, който е и сътрудник в Германския институт за международни отношения и сигурност.

По-силните градове първоначално са били важни за ПСР както от политическа, така и от икономическа гледна точка, казва Яшар Аднан Аданали, директор на Центъра за пространствена справедливост, базирана в Истанбул група, която включва архитекти, урбанисти и учени. Партията трансформира инвестициите в услуги за бедното градско население в гласове, казва той.

Предоставянето на по-голяма автономия на местните власти играе роля и за поддържането на мирния процес в кюрдския регион на страната, за спазването на условията на спряната кандидатура на Турция за присъединяване към ЕС и за привличането на международни инвестиции.

Но държавната хватка върху турските градове се затегна, когато партията на Ердоган започна да се чувства политически застрашена. В тази ситуация "наличието на силни местни власти, особено ръководени от други партии, не е желателно", казва Аданали. Той цитира десетки кметове, избрани от кюрдската опозиционна партия в Турция, които са били заменени с държавни назначения. Правителството твърди, че партията е свързана със забранена бойна група.

Освен това не само контролираните от опозицията градове са притиснати, казва Фуат Кейман, директор на Центъра за политика в Истанбул към университета "Сабанчи".

Туризмът в Турция е изправен пред перспективата за още една проблемна година. Снимка: Морска слузеста трева във водите на канал в квартал Мода в Истанбул, Турция, през 2021 г. Фотограф: Никол Тунг/Bloomberg

"Централизацията създава голяма пречка пред изключително динамичния потенциал на градовете, не само на тези, управлявани от опозиционни кметове, но и на градовете, които са близки до правителството", казва Кейман. Той обяснява, че в напоследък "натискът от страна на центъра да се следва неговата програма намалява способността на общинските кметове да вземат решения в името на собствените си градове".

Очертаващият се риск от опустошително земетресение, заплахите за околната среда, като например епидемията от слузеста трева през миналото лято, и проблемите на градската бедност в условията на продължаващата икономическа криза в Турция изискват дългосрочна визия и планиране, които са възпрепятствани от настоящите политически конфликти, добавя Аданали. Градовете се нуждаят от "по-благоприятна в политическо отношение среда, в която централното правителство не се страхува от местните общини, а действително ги изслушва", казва той.

Засега обаче Истанбул изглежда е твърде голяма награда, за да бъде пусната лесно. "В една конфликтна политическа култура като турската не става въпрос за това кой ще се справи по-добре, а кой ще служи по-добре на хората", казва Гьоймен. "Става дума за това да се опиташ да направиш така, че съперникът ти да не разполага със средствата, с които да работи."