Европа трудно ще приведе в действие ембаргото върху руския петрол

Решението на Европейския съюз да забрани вноса на петрол от Русия тази година ще предизвика големи главоболия, но би трябвало да сработи, ако някои страни проявят отстъпчивост, пише Bloomberg.

Все още има опозиция в блока. По-рано Унгария заяви, че ще наложи вето на забраната, а Словакия ще настоява за изключение, въпреки че и двете страни ще имат допълнителна година, за да се справят. И двете държави разчитат на петрола, доставян през тръбопровода “Дружба” от Сибир. Междувременно Германия, която дълго се противопоставя на този ход, е готова да го подкрепи.

Морските потоци на руски петрол към някои части на ЕС вече намаляват в отговор на самоналожените санкции от рафинерии и трейдъри, но действията на купувачите значително се различават. Най-близките съседи на Русия в Балтийско море - Финландия, Литва, Полша и Швеция, вече намалиха доставките си на руски петрол до почти нулеви нива от 500 хиляди барела на ден преди инвазията на Москва в Украйна. За разлика от тях, доставките до някои средиземноморски страни се увеличават, което от части се дължи на увеличения износ за притежаваните от Русия рафинерии в региона.

Северните съседи на Русия са водещи в желанието си да ограничат доставките. Графика: Bloomberg 

Алтернативни доставки

Европа увеличи доставките си от други места. Това се случва както в отговор на войната - какъвто е случаят на Полша, така и като част от дългосрочна стратегия за намаляване на зависимостта от Русия. Обемът на петрол от Близкия изток, транспортиран до Северозападна Европа от терминала Sidi Kerir на крайбрежието на Египет, нараства от началото на годината, след като полската рафинерия PKN Orlen SA подписа дългосрочно споразумение за доставки със Саудитска Арабия през януари.

Алтернативните доставки на петрол към Европа вече се увеличават. Графика: Bloomberg 

Европа също внася рекордни количества суров петрол от САЩ, като почти половината от общия износ от Персийския залив беше насочен към Стария континент миналия месец. Нарастващото производство и освобождаване на количествата от стратегическите резерви помогнаха за увеличаване на доставките от САЩ.

Износът на суров петрол от САЩ към Европа се увеличава. Графика: Bloomberg 

Повече количества също така трябва да бъдат осигурени от Близкия изток. Ирак - вторият по големина производител в Организацията на страните износителки на петрол, обмисля да увеличи доставките към Европа, твърди генералният директор на SOMO Алаа ал Ясири.

Не може да се очаква обаче производителите да развъртят кранчетата, за да компенсират изцяло свиването на руските доставки. Групата ОПЕК+, която включва повечето от износителите в Близкия изток и Русия, вероятно ще се придържа към плана си за скромни месечни увеличения на производството.

Средиземноморското предизвикателство

Картината е по-предизвикателна в средиземноморския регион, където вносителите все още разчитат силно на Русия.

Доставките до италианските пристанища се увеличават през последните седмици, което до голяма степен се дължи на преместването на обеми от руската "Лукоил" в Балтийско море до нейната рафинерия на италианския остров Сицилия. Може да се наложи Италия да последва примера на Германия с “Роснефт” в справянето с проблема за руска компания, притежаваща рафинерии.

Това, което се случва с потоците на руски петрол към тръбопровода “Дружба”, остава не така прозрачно. Не е изненадващо, че двете страни членки на ЕС, които са най-отявлени критици на санкциите, разчитат на маршрута за рафинериите си.

Дори тези държави обаче търсят алтернативи на доставките от Русия. “Дружба” често е определяна като руски тръбопровод, но това не е напълно вярно. Частите в европейските страни са притежавани и оперирани от самите тях, така че те могат със сигурност да се използват за транспортиране на барели, които не идват от Русия. Това може да е по-лесно в северния клон на маршрута, отколкото по южния.

Шест европейски страни са зависими от доставките по тръбопровода Дружба. Графика: Bloomberg 

В Източна Германия рафинериите Schwedt и Leuna исторически са зависими от руския петрол, доставян по “Дружба”, но това изглежда започва да се променя.

Икономическият министър Роберт Хабек заяви, че Германия вече е намалила зависимостта си от руския петрол от около 35% преди инвазията в Украйна до 12% - достатъчно, за да направи “управляемо” пълното ембарго. Рафинерия Leuna вече откри алтернативни доставчици, коментира Хабек, а потоците към двете рафинерии ще се допълват от запасите в западната част на страната. Това е само временно решение.

Още по темата

Забраната за внос в ЕС може да свали още 10% от добива на петрол в Русия

ЕС не може да разчита на помощ от ОПЕК при отказването си от руския петрол

Спирането на руския петрол за Европа вече е почти изцяло отразено в цената

Ембаргото върху руския петрол рискува да ускори още инфлацията в ЕС

ЕК предлага постепенна забрана на петрола от Русия, санкционира още банки

Полският договор

Германия и Полша финализират споразумение, което ще позволи на свободния капацитет в полската тръбопроводна система да бъде използван за пренасяне на суров петрол от пристанището в Гданск до рафинериите в Източна Германия.

Прекратяването на полските покупки на руски петрол обаче ще ограничи капацитета на този маршрут да доставя допълнителни количества на запад. С други думи - все още изглежда предизвикателно да се осигури точното количество петрол до Източна Германия, без страната да посяга на резервите си.

Ако Германия извърви дългия път към решаването на главоблъсканицата с диверсификацията си, това ще остави рафинериите в Унгария, Словакия и Чехия най-уязвими на загубата на руски доставки. Рафинериите в трите страни зависят от количествата, пренасяни по “Дружба”. Подобно на случаят с Германия, руският петрол може да бъде заменен с доставки от другаде, но алтернативите вероятно ще са по-скъпи и по-трудни за пренасяне.

Тест на реалността

Унгарската петролна рафинерия MOL Group заяви през февруари, че има достатъчен капацитет на тръбопроводите, за да достави до останалите рафинерии без излаз на море - Duna в Унгария, Братислава и Словакия, чрез Адриатическия тръбопровод. Този маршрут може да се използва за транспортирането на доставки, които не идват от Русия, използвайки местните участъци от “Дружба”.

Средиземноморските купувачи изостават в намаляването на зависимостта си от Русия. Графика: Bloomberg 

Чехия, чиято рафинерия Litvinov се намира в края на южния клон на “Дружба”, зае противоположната страна към източните си съседи. Външният министър Ян Липавски заяви пред репортери през април, че Прага иска ЕС да замрази вноса на руски петрол по време на председателството на страната през втората половина на 2022 г.

Litvinov може да получи петрол, който не идва от Русия, чрез наличната мрежа от тръбопроводи. Трансалпийския тръбопровод и .IKL позволяват доставките да бъдат получени от италианското пристанище Триесте, като стигат чак до Litvinov, използвайки “Дружба”.

Така че - поне на теория, Европа има възможност да избегне руските доставки. Реалността обаче може да е различна. Рафинериите в блока може да се затруднят с получаването на правилния вид петрол. Решението също така изглежда зависи от глобалните логистични мрежи.

Повече танкери

Ако нуждите на рафинериите не могат да бъдат задоволени, това ще натежи на ефективността, ще увеличи разходите и ще разтегне веригите за доставка. Повече руски петрол ще се изпраща към западната част на страната до рафинериите в Азия, което ще увеличи дължината на маршрутите с четири пъти спрямо традиционните избори в Европа.

Междувременно европейските рафинерии ще трябва да разчитат повече на преноса на суров петрол по Атлантическия океан през Суецкия канал, тъй като доставките от по-близките руски пристанища ще са замразени. Това ще увеличи търсенето на танкери, като маршрутите им ще се удължат с четири пъти. Не само цената на доставките ще се повиши, но и основните разходи за преноса на фона на ръста в търсенето.

Дизел

Петролът не е единственият проблем и далеч не е най-големият.

Това признание почти сигурно ще отиде при дизела, който е необходим за енергетиката и транспорта. 27-те страни членки на ЕС са внесли около 18 милиона тона руски дизел през 2020 г., според данни на Евростат, а количеството вероятно е нараснало през миналата година на фона на възстановяването от пандемията. Руските доставки генерират над 40-процентен дял от вноса на гориво извън блока.

Подобно на петрола, европейските страни могат да потърсят доставки от другаде. Потоците транспортно гориво от Персийския залив до Европа вероятно се повишават с близо 130% през април до 379 хиляди барела на ден, сочат изчисления на Bloomberg. Това е най-високото ниво от октомври 2020 г. и е повече от понижението със 166 хиляди барела на ден на европейския внос от Русия, показват временни данни.

Въпреки че алтернативните доставки на дизел ще се сблъскат със същите цени на петрола, логистиката би трябвало да е по-лесна, тъй като продуктът вече се доставя с кораби до европейските пристанища. Това избягва проблема, който някои вносители на петрол имат, със замяната на тръбопроводите с доставки по море.

Една сфера, в която ЕС ще трябва да публикува по-ясни насоки, е относно страната на произход на рафинирания продукт. Въпреки че е относително лесно да се определи коя е тя за суровите продукти, процесът може да е далеч по-сложен за рафинираните.

Продуктите, които включват руски суровини вероятно ще са забранени - но какво ще е правилото за дизел, който например е произведен в италианска рафинерия с руски петрол?

Само времето ще покаже как този казус ще бъде решен на практика.

Нетното влияние

На финала - съществува въпросът какво Европа наистина цели. Дали тя иска напълно да спре руския внос, или иска да спре да го купува? Между двете има огромна разлика.

Ако Европа иска само да спре да го купува, основното отражение ще е в промяната на търговките схеми.

Ако обаче предложената забрана обхване общите продажби на руски петрол и стъпките се окажат успешни, предизвикателството на Европа, а и на света, ще е много по-голямо.