Войната в Русия поставя на изпитание икономиката и моралните устои на Европа

В стремежа си да се справи с икономическите разходи, свързани с войната на Владимир Путин в Украйна, Европейският съюз не трябва да се концентрира само върху минимализирането на разходите, пише Мартин Улф за Financial Times. 

Това е война, от която ще зависи бъдещето на Европа, а може би и на самата демокрация. В такива времена целта на икономическата политика е да подкрепи военните усилия. Политиката трябва да се стреми да увеличи максимално разходите за агресора спрямо тези за ЕС, особено за неговите най-уязвими граждани. Как трябва да се направи това?

За да можем да мислим по този въпрос, ни е необходима аналитична рамка, отбелязва Улф и посочва, че Оливие Бланшар, бивш главен икономист на МВФ, и Жан Писани-Фери предлагат такава в един неотдавнашен документ.

Три са предизвикателствата, които Бланшар и Писани-Фери изтъкват. Първото е "как най-добре да се използват санкциите за възпиране на Русия, като същевременно се ограничат неблагоприятните последици за икономиката на ЕС"; второ - как да се справим с намаляването на реалните доходи, което е резултат от повишаването на разходите за внос на енергия; и трето - как да се справим с повишената инфлация, причинена от по-високите цени на енергията и храните, която се прибави към рязкото повишаване на инфлацията след Covid. Улф все пак напомня, че всеки подобен анализ е предварителен, защото "по време на война бъдещето е още по-несигурно от обикновено". 

По отношение на въздействието на санкциите върху Русия в един неотдавнашен коментар на Rystad Energy се казва, че "въпреки сериозните съкращения на производството на петрол, които се очакват в Русия през тази година, данъчните приходи ще се увеличат значително до над 180 млрд. долара, поради скока на цените на петрола". " Това е с 45% и съответно 181% повече, отколкото през 2021 г. и 2020 г.".

Това не означава, че се отричат щетите, нанесени от санкциите. МВФ прогнозира, че руската икономика ще се свие с 8,5 % през тази година. Но означава, че по-високите цени компенсират с повече от половин процент намаляването на обемите. Потребителите страдат, но и финансират инвазията в Украйна. "Това е лоша политика", коментира Улф.

Целта трябва да бъде най-малкото да се намалят приходите, които Русия получава от износа си, а не да се увеличават, коментира анализаторът. "Редица икономисти обмислят какво е нужно, за да се постигне това. В техните анализи се открояват седем точки".

Първо, уязвимостта на ЕС спрямо Русия, но и властта му над нея, е по-голяма при газа, отколкото при петрола, тъй като газът зависи в по-голяма степен от фиксирана инфраструктура. Това затруднява диверсификацията на продажбите от страна на Русия (но и на покупките от страна на ЕС).

Второ, най-ефективният начин за намаляване на приходите на Русия не е ембарго, а наказателен данък или тарифа, които трябва да прехвърлят "енергийната рента" на Путин върху потребителите.

Трето, налагането на мита би генерирало приходи, които могат да се използват за подпомагане на онези, които понастоящем страдат от загуба на реални доходи.

Четвърто, данъкът, наложен само от ЕС върху руския износ, би постигнал по-големи резултати при газа, отколкото при петрола, поради по-голямата трудност за диверсифициране на износа на газ.

Пето, търговските санкции биха били толкова по-ефективни, колкото по-голям е броят на участващите държави.

Шесто, санкциите върху петрола могат да бъдат разширени чрез налагане на санкции върху морския транспорт.

И накрая, цената на тези мерки за Русия би била многократно по-голяма от цената им за ЕС и съюзниците.

Постигането на консенсус по отношение на ефективните мерки е трудно, но от решаващо значение, коментира Улф. "Трябва да се намери начин да се прехвърли по-голяма част от приходите от руския износ към страните потребителки. И все пак, каквото и да се направи по този въпрос, богатите страни вносителки ще имат значителни разходи от войната: по-големи разходи за отбрана; по-големи разходи за енергийна инфраструктура; помощ за бежанците; и не на последно място - значителна подкрепа за силно засегнатите развиващи се страни".

Неизбежно основният политически въпрос ще бъде как да се смекчи ударът върху потребителите в отделните държави. Трябва ли това да стане чрез енергийни субсидии, трансферни плащания или контрол на цените? Голяма част от отговора зависи от режима на санкции, който ще бъде приет. Но общият извод е, че субсидиите по-скоро ще компенсират санкциите, като увеличат потреблението, отколкото да го намалят.

По-добре би било да се увеличат трансферите на покупателна способност към уязвимите домакинства, като им се предостави възможността да решат как да я изразходват, пише Улф. "Контролът върху цените на петрола беше катастрофа през 70-те години на миналия век. Не виждам никаква основателна причина, поради която те да се справят по-добре сега. Ако искаме да ограничим неочакваните печалби, по-добре би било да ги обложим с данък".

Как, питат още Бланшар и Писани-Фери, трябва да се финансират трансферите или други разходни мерки? Тъй като войната е краткосрочна извънредна ситуация, аргументите за допълнителни държавни заеми са силни. Нещо повече, при сегашните дългосрочни лихвени проценти (които все още са много ниски) и бъдещото нарастване на номиналния брутен вътрешен продукт (стимулирано от инфлацията) допълнителният дълг би бил достъпен.

Това повдига въпроса за паричната политика. Влиянието на войната се изразява в засилване на натиска за повишаване на цените, което рискува да доведе до инфлационна спирала на цените на труда, като същевременно отслабва търсенето, тъй като реалните доходи са свити. Бланшар и Писани-Фери смятат, че тези два ефекта взаимно се компенсират. 

В такъв случай според тях паричната политика трябва да продължи да се затяга, както беше заложено преди руската инвазия. Но те предлагат и фискални мерки, които биха могли да бъдат насочени към понижаване на ценовата инфлация, като по този начин се намалят рисковете от спирала на цените на труда. Предлагат също така такива фискални мерки да бъдат включени пряко в процеса на договаряне на заплатите. Въпреки скептицизма на някои анализатори за подобен подход, той все пак може да проработи, особено в Северна Европа, коментира Мартин Улф.

"Заключението, което правя от тези анализи, е, че войната е значителен икономически шок, но в много по-голяма степен е политически и морален. В Европа настъпи брутален конфликт, какъвто не е имало от Втората световна война насам. Това е момент на предизвикателство и възможност. Предизвикателството е да се защити либералната цивилизация на Европа. Възможността е за историческо изкупление. Русия не трябва да надделее. Това е най-важното. Наистина ще има болка. Но тя трябва да бъде понесена в името на една много по-голяма кауза", пише Улф.