През миналата година много икономисти очакваха 2022 г. да е период на силен икономически растеж, а бизнесът да възстанови напълно операциите си до предпандемичните нива. Нагласите бяха потребителите да са свободни да изразходват натрупаните спестявания за почивки и дейности, които не бяха възможни по време на пандемията. Някои сравняваха периода с десетилетието на бурен растеж след “испанския грип” от 1918-1921 г., пише Financial Times.
Само няколко месеца по-късно далеч по-споделяно сравнение е това със 70-те години на миналия век, когато забрана за петрол от арабските страни доведе до продължителен период на икономически сътресения. Инфлацията се ускоряваше с двуцифрени числа дори след като икономиките по света изпаднаха в стагфлация - болезнена комбинация от високи цени и нисък растеж.
Сега възможността от стагфлация е отново на масата. След двойния шок от коронавирусната пандемия и руската инвазия в Украйна нивата на инфлацията се ускориха над очакванията до най-високите стойности от десетилетия в много страни, докато очакванията за икономическия растеж рязко се понижават.
Перспективата за завръщане на стагфлацията буди тревога у много централни банкери заради малкото парични инструменти, с които може да се реагира на проблема. Повишаването на лихвените проценти може да помогне за намаляване на инфлацията, но увеличаването на цените по заемите може допълнително да натежи на растежа. Междувременно поддържане на разхлабените парични политики рискува допълнително да увеличи цените.
Повечето анализатори и икономисти, включително Международният валутен фонд, не очакват повторение на 70-те години на миналия век - десетилетие на икономическа криза, която причини щети както на домакинствата, така и на бизнеса. Инфлацията все още не е толкова висока, колкото беше тогава; повечето централни банки са независими; фискалната подкрепа защитава най-уязвимите.
Точно както петролната криза отекна в световната икономика през миналия век, така и двойният удар от пандемията и войната оказаха безпрецедентен натиск върху доставките на стоки и услуги по света днес.
Дори преди избухването на войната в Украйна цените се повишаваха до най-високите си нива от десетилетия в много страни, включително в САЩ, Великобритания и еврозоната, тъй като пандемията удари веригите за доставка, увеличавайки търсенето на стоки, което в крайна сметка доведе до по-разхлабени парични политики и експанзивни фискални стимули.
Войната само усложни тези проблеми. Русия и Украйна произвеждат огромни дялове от глобалните доставки на газ, петрол, пшеница, торове и материали, което повиши цените на енергийните и хранителни продукти, особено в Европа.
Това е “най-големият шок при суровините от 70-те години на миналия век”, заяви Индермит Гил, вицепрезидент на Световната банка, отговарящ за отдела за Справедлив растеж, финанси и институции. В случай на продължителна война или допълнителни санкции срещу Русия “цените могат да станат дори по-високи от очакваното към момента”, добавя той.
Прогнозите не са оптимистични. Консенсусът сега е за глобален икономически растеж от около 3,3% през тази година, в сравнение с очаквания за 4,1-процентен ръст от януари - преди войната. Прогнозите са глобалната инфлация да достигне ниво от 6,2% - 2,25 процентни пункта над очакванията от януари. МВФ намали прогнозата си за икономиките на 143 страни през тази година, генериращи 86-процентен дял от глобалния БВП.
Стагфлацията е от голямо значение, защото малцина са икономистите, които имат съгласие относно начините за преустановяването ѝ, след като вече е започнала. Тя също така предизвиква големи, потенциално дългосрочни трудности за бизнеса, средната класа и домакинствата с ниски доходи. “С икономически термини - растежът се понижава, а инфлацията се ускорява”, коментира Кристалина Георгиева, управляващ директор на МВФ. Тя обясни, че отражението на тази комбинация за хората е в понижаване на доходите на домакинствата и повече трудности пред тях.
Глобалният спад
Шокът от стаглфлацията през 2022 г. е глобален, като очакванията за растежа и инфлацията в повечето страни се влошават от различни фактори, което ускорява синхронно тренда. В държава след държава могат да се проследят подобни събития - изненадващ ръст на цените и понижение на активността през последните няколко месеца, защото очакванията за годината се влошават.
В цяла Азия силните прогнози за растеж бяха преразгледани в посока надолу поради насрещните ветрове от войната в Украйна, подновените прекъсвания на доставките и по-слабото търсене в резултат на ограничителните мерки в Китай заради политиката на президента Си Дзинпин за нулева заболеваемост от Covid-19.
Инфлацията не е така висока в Азия, както в други страни, но се ускорява след глобалния скок на цените на енергийните и хранителни продукти. В Южна Корея например потребителските цени удариха 10-годишен връх през март.
В някои страни от Латинска Америка, особено в Бразилия, агресивното затягане на паричната политика заради ускоряващата се инфлация доведе до бързо влошаване на икономическите перспективи.
Въпреки че е ограничена до Европа, последиците от войната се “усещат по целия свят, тъй като нарастващите цени на енергийните и хранителни продукти засягат най-уязвимите, особено в Африка и Близкия изток”, коментира Дейвид Малпас, президент на Световната банка.
Все пак не е изненадващо, че икономическият шок от войната се усеща най-остро в Европа, особено в онези страни, които силно разчитат на руски петрол и газ.
Европейският регион като цяло е силно уязвим на смущения в енергийните доставки, като 40-процентен дял от природния газ за Европейския съюз идва от Русия. Потребителските цени на енергията се повишиха през март, което повлия отрицателно на нагласите на бизнеса и потребителите. Много експерти предупреждават, че забрана на ЕС за внос на руски газ би предизвикала една от най-тежките рецесии през последните десетилетия в Германия и еврозоната.
Отмъщението на Русия чрез износа на енергийни продукти също е заплаха за икономическите перспективи на региона, отчасти осъзната през миналата седмица, когато държавният енергиен гигант “Газпром” заяви, че ще прекъсне доставките за Полша и България. Дори и без спиране на газа, растежът в еврозоната се забави до едва 0,2% през първото тримесечие, докато инфлацията се ускори до рекордните 7,5%.
“Това ще бъде година на стагфлация” в еврозоната, заяви Андрю Кенингам, главен икономист за Европа в Capital Economics. „По-високите цени на енергията ще поддържат инфлацията висока, ще свият доходите на домакинствата и ще намалят доверието на бизнеса”, коментира той.
Германия е сред най-силно засегнатите със своя енергоемък, голям производствен сектор и експортно ориентирана икономика. През последните шест месеца икономистите намалиха наполовина прогнозата си за икономически растеж за 2022 г. за Германия, докато очакванията за инфлацията са три пъти по-високи.
Извън ЕС британската икономика усеща натиск от цените на енергията и нулев растеж, а прогнозите са за най-висок спад в реалните доходи на домакинствата от началото на водене на статистика през 50-те години на миналия век. Високите цени на вносните стоки в Кралството съвпаднаха с по-тесен пазар на труда, което увеличава възможностите за ускорение на инфлацията. Нивото на безработица във Великобритания е най-ниско от 70-те години на миналия век, а свободните работни места са на исторически връх, което рискува да доведе до “спирала” при заплатите и цените, когато по-високите изисквания за заплащане водят до покачване и на цените.
“Тази комбинация от шокове при доставките и тенденция за по-тесен пазар на труда ни създава повече проблеми (от настоящата инфлация)”, коментира гуверньорът на Английската централна банка Андрю Бейли пред Financial Times по-рано този месец.
САЩ обаче са изправени пред “далеч по-голям риск от драматична инфлация и спирала при заплатите и цените”, смята Анатол Калецки, Gavekal. Инфлацията достигна 8,5% през март, а инвеститорите очакват ново ускорение. Икономиката се сви през първото тримесечие, опровергавайки прогнозите. Междувременно пазарът на труда в САЩ е в точка на прегряване, като свободните места са с над пет милиона повече от безработните, посочва Даан Струйвен, от Goldman Sachs.
По-силният вътрешен ценови натиск, идващ от ръста на заплатите и по-високата базисна инфлация, предизвиква очакванията за многократно повишаване на лихвите в Обединеното кралство и САЩ. Фючърсните пазари вече отразяват 80% шанс лихвите в САЩ да достигнат ниво от 1,5% през юни, което предполага увеличение с половин пункт на всяко от следващите две заседания на централната банка. Това ще последва увеличението от 25 базисни пункта на заседанието през март - първото от 2018 г. насам.
Ръстът на заплатите в САЩ се ускорява. Графика: Financial Times
Очаква се АЦБ също да увеличи лихвите за четвърти пореден път на следващото си заседание на 5 май с един процент, след като страната регистрира най-рязкото ускорение на инфлацията от 30 години. Пазарите очакват допълнителни увеличения до два процента до края на годината.
За разлика от тях Европейската централна банка не е увеличавала лихвите от над десет години от настоящите минус 0,5% въпреки сходните главоболия с инфлацията на САЩ и Великобритания. Кристин Лагард, гуверньор на ЕЦБ, заяви наскоро, че САЩ и Европа се “борят с различни зверове”. Според нея в САЩ пазарът на труда повишава цените, а в Европа - разходите за енергия.
Връщане на часовника
Въпросът сега е колко дълго ще продължи стагфлацията и дали продължителен спад в стил 70-те години на миналия век е все още възможен. Тогава инфлацията се ускоряваше с двуцифрен темп в продължение на почти десетилетие, следваща голям ръст в цените на петрола заради ембарго на арабските страни за износ до много западни държави като наказание за предоставяне на помощи за Израел. Продължителното ускорение на инфлацията доведе до високи нива на безработица в много развити икономики, загърбвайки годините на силен растеж след Втората световна война.
Потребителската инфлация е по-ниска спрямо 70-те години на миналия век (диапазон на годишната промяна проценти в индекса на потребителските цени, страни от Г-7). Графика: Financial Times
Въпреки че настоящото рязко увеличение на цените на суровините наподобява това от 70-те години на миналия век, има много разлики от този период. Мнозина икономисти очакват инфлацията да се забави през следващата година, като се позовават на по-ниската зависимост на света от изкопаеми горива.
Домакинствата сега могат да смекчат удара от по-високите разходи за енергия с натрупаните спестявания по време на пандемията. Много икономики, предимно по-богатите, въведоха мерки за защита на най-уязвимите групи от удара на повишаващите се цени, включително чрез субсидиране на разходите за енергия и гориво. Други тенденции обаче са източник на безпокойство за растежа, заедно с високата инфлация, което допринася за изключително несигурните перспективи.
Прогнозите също може да са прекалено оптимистични. Икономическите данни често разочароват и „растежът (тази година) може да се забави повече от прогнозата, а инфлацията може да се окаже по-висока от очакваната“, посочват от МВФ. Повече централни банки са независими и доверието към паричната политика като цяло се засили през десетилетията, но повишаването на лихвите вреди на бизнеса и домакинствата в момент, когато вече виждат, че реалните им доходи ерозират от нарастващите цени.
На фона на исторически високите нива на частния и публичния дълг като дял от БВП, „централните банкери могат да предприемат нормализиране на политиката само до момента, преди да рискуват финансов срив на пазарите на дълг и акции“, предупреждава Нуриел Рубини, главен изпълнителен директор на Roubini Macro Associates.