На 23 април, законотворците в Брюксел одобриха Закона за цифровите услуги – изключително важен закон, който цели да ограничи властта на технологичните гиганти. Този закон не е просто още една процедурна хватка в поточната линия от думи на Брюксел. Това е смел сблъсък с историята – и е първата подробна декларация, че дигиталното бъдеще се основава на легитимната власт на демократичните принципи и върховенството на закона, както и сигнал, че принципите на самоуправление вероятно ще оцелеят в цифровия век, пише в свой материал за Financial Times Шошана Зубоф*.
От зората на интернет в средата на 90-те години, либералните демокрации не успяха да създадат обща политическа визия за дигиталния ввек. Това остави една бездна там, където трябваше да бъде демокрацията, но тя бързо беше запълнена от система на „надзорен капитализъм“ изградена върху извличане на данни генерирани от хората в индустриален мащаб.
Тази бездна беше най-дълбока в САЩ. Първата политическа рамка предложена от властимащи представена през 1997 година от преидента Бил Клинтън и неговия аместник Ал Гор. Тогава тя обявяват, че „съществуващите закони и регулации може да навреедят на електронната търговия и трябва да бъдат прегледани и коригирани или премахнати“. Рамката предава правомощията върху „поверителността, рейтинга на съдържанието и защитата на потребителите“ на неназовани и саморегулиращи се „частни субекти.“
Озовахме се в бъдеще, което нито сме избирали, нито щяхме да изберем, и в което все по-здраво укрепващия ред на надзорния капитализъм създава задълбочаващ се демократичен хаос. И нямаше много закони, които да попречат на това, до сега.
Единствено легитимната и законодателна власт на либералните демокрации могат да променят тази траектория. Законът за дитиалните услуги е основното оръжие на тази промяна. Друг фактор от критично значение за успеха на промяната е признанието, че законодателството не е краят, а началото на демократично възраждане на няколко нива. Какво беше постигнато до сега и какво следва?
Сред най-важните компоненти на Закона за цифровите услуги са стандарти, които държат технологичните компании отговорни за социални вреди предизвикани от техните услуги и налагат оценка от независими одитори и изследователи. Има нови изисквания за прозрачност, които принуждават компаниите да разкрият тайните на на алгоритмичното си инженерство и методи за извличането на данни. Това включва и осигуряване на достъп за външни изследователи. Премахват се и вратичките за незаконно съдържание.
Тези пробиви са сигнал, че предстоят още по-дълбоки промени.
Законът за цифрови услуги демонтира и наратива, че технологичните гиганти са непобедими. Сега всеки може да види, че целта през последните две десетилетия винаги е била властта, а не за технологичния детерминизъм. И най-важното е, че актът твърди, че целостта на информацията е от съществено значение за нашия мрежов комуникационен домейн. Никое общество не може да оцелее, когато тези пространства се управляват от икономически режим, при който корупционната информация се е оказала благоприятна за бизнеса.
С приемането на Закона за цифровите услуги, ЕС обяви, че цифровите пространства принадлежат на обществото и са изключително важни за една здрава демокрация. Тези технологии трябва да живеят в дома на демокрацията, не като противник, а като продуктивен член на семейството. Само по този начин знанието, истинският плод на дигиталната епоха, най-накрая ще бъде върнато при хората, за да посрещнат предизвикателствата, пред които сме изправени като семейства, общности и жители на една болна планета.
Не трябва обаче да празнуваме преждевременно. Остава да се свърши много работа. Голяма част от това, което се случва в нашите информационни пространства днес, е дълбоко нелегитимно, но тъй като е безпрецедентно, все още не е незаконно. Законодателите през 20-ти век са изправени пред подобна дилема, която изисква нови харти на правата, както и закони за защита на тези права и институции, за да наблюдават върховенството на закона независимо от пазарния натиск или политическите цикли. Цифровият век изисква също толкова нови изобретения.
Следващите глави от демократичното възраждане срещу технологичните гиганти ще бъдат трудни. Въпреки че надзорният капитализъм все още е сравнително млад, той бързо разработи надеждни средства за господство. Но корпорациите не държат всички карти.
Проучванията показват, че хората са загубили вяра в технологичните гиганти и искат законодателите да действат. И въпреки че демокрацията може да е стара и бавна, тя се радва на предимства, с които е трудно да се съперничи. Те включват способността да вдъхвате надежда у гражданите и страх у противниците. Това ни учи, че всичко, което е направено от хората, може да бъде и променено чрез демократични действия. Само демокрацията запазва легитимната власт и сила да създава и налага върховенството на закона, основано на ценени ценности, идеи и принципи.
Шошана Зубоф е автор на книгата „Епохата на надзорния капитализъм“ и почетен професор в Харвардското бизнес училище.