Валутата е наша, но проблемът си е ваш - това беше посланието към търговските партньори на САЩ, уплашени от слабостта на долара през 1971 г., което отправи Джон Конъли - финансов министър по времето на Ричард Никсън. Вярното тогава остава вярно и днес, но в обратната посока, имайки се предвид поскъпването на зелените пари с 6% през април и с 13% през последната година до най-високото им ниво от две десетилетия насам спрямо кошницата с основни валути. Федералният резерв трябва да бъде внимателен относно заплахата върху глобалния растеж, която представлява силният долар, пише Маркъс Ашуорд за Bloomberg.
Зелените пари са логичното убежище за инвеститорите, търсещи финансова сигурност на фона на глобалните шокове, започнали с пандемията и ускорени от руската инвазия в Украйна, чиято кулминация беше поскъпването на енергийните и хранителни продукти. Доларът запази господството си, докато Фед поддържаше политиката си на валутния пазар, предоставяйки почти неограничен достъп до доларова ликвидност за централните банки по света през последните две години.
Доларът се представи по-силно спрямо почти всички валути на развиващите се и развитите пазари. Това кара централните банкери навсякъде да предпазят валутите си или рискуват да внесат повече инфлация в техните вече засегнати икономики.
Всички основни валути отслабват спрямо долара. Графика: Bloomberg
Паричната политика на Фед е диктувана от потребностите на местната икономика. На фона на ускорението на инфлацията - ключов елемент от мандата на централната банка, до 8,5% през март се очаква Фед да продължи с увеличаването на лихвите и да ги повиши с 0,5 процентни пункта през тази седмица. Пазарите на фючърси очакват лихви от поне 2,5% до края на годината в сравнение с настоящото ниво от 0,5%. Междувременно поскъпването на долара отразява очакванията за промяна в лихвения диференциал в сравнение с други страни.
По-силният долар също така кара Фед да се бори с инфлацията чрез затягане на финансовите условия на търговско претеглена база. Въпреки че САЩ са най-голямата икономика в света и огромен вносител на стоки, те все пак са относително изолирани от глобалните шокове, предизвикани от поскъпването на енергийните и хранителните продукти, заради местното си производство. Страната също така е облагодетелствана от ценообразуването на всички основни борсово търгувани стоки в долари. Проблем на всички останали е, ако изведнъж суровините станат по-скъпи в техните валути.
Доларът поскъпва с над 13% спрямо основните валути през последната година. Графика: Bloomberg
Светът е страдал от прекалено силен или твърде слаб долар няколко пъти през последните 50 години. Ръстът в цените на петрола през 70-те години на миналия век завърши с глобална рецесия, ускорена от агресивното повишаване на лихвите от Фед, ръководен тогава от Пол Волкър. Неговите политики за борба с инфлацията съживиха долара в средата на 80-те години: предимството, което беше предоставено на износители като Япония и Европа спрямо американската индустрия и доведе до Споразумението от Плаза от 1985 г., което драматично преразгледа силата на долара и насърчи американската икономика за сметка на тези на други страни, основно на Япония.
Настоящите слабости на валутите на Япония и Европа обичайно биха били разглеждани като възможност да се насърчи износът. Но скорошното отслабване на китайския юан поставя проблема в различна насока. И трите региона се сблъскват с необичайна и потенциално непреодолима вносна инфлация. Има ясна заплаха от повишаване на цените, което ще забави глобалния икономически растеж до ниво, в което рецесията е възможна, а стагфлацията е реален риск.
“Ралито при долара е лавинообразно”, смята Кит Джукс, стратег на Societe Generale SA. “Така както лавината повлича сняг, камъни, дървета и всичко останало по пътя си, когато се спуска от планината, ралито при долара имаше подобен ефект, предизвиквайки отслабване на повече валути. Междувременно по-широките мерки затягат глобалните парични условия, така че икономическите рискове в посока надолу растат”, добавя той.
В даден етап това ще засегне американската икономика и ще окаже влияние на решенията на Фед, но до тогава ще мине известно време. Със сигурност беше изненада понижението на БВП на САЩ с 1,4% на годишна база през първото тримесечие. Но това се дължеше на ръста на нетния внос - без съмнение подкрепен от допълнителната покупателна сила на долара, заедно с понижението при износа.
На фона на баланс на Фед, който все още е близо до девет трилиона долара, има множество долари в обръщение. Очаква се централната банка да започне да продава облигациите си най-рано през това лято, което може да намали общата ликвидност и да направи долара по-малко привлекателен като убежище. По-малко долари - на теория, трябва да повишат стойността на зелените пари, но светът ще трябва да стане по-добро и по-сигурно място, преди възходящата тенденция при зелените пари да се завърне. В името на глобалната икономика доларът трябва да свали короната си.