Русия събира пакет за помощ, еквивалентен на десетки милиарди долари, за да смекчи удара на западните санкции и да защити населението си от финансовите последици от войната на президента Владимир Путин в Украйна, пише в свой коментар The Wall Street Journal.
Мерките на Москва, които са насочени към помощта за затруднени лица и предприятия, е малко вероятно да попречат на Русия да изпадне в най-рязкото забавяне на икономиката от десетилетия, казват анализатори. Но те показват дълбоките джобове, с които разполага Кремъл, за да прекара населението през сривовете на икономиката по време на войната.
От началото на нашествието на 24 февруари Путин подписа няколко кръга от антикризисно законодателство и нареди извънредно увеличаване на плащанията на пенсионери, държавни служители и нуждаещи се, за да компенсира нарастващата инфлация. Той също така е подкрепил субсидирани от държавата заеми на компании, засегнати от санкции. Подобен ход може да осигури спасителен пояс за фабрики, които са спрели производството поради липса на вносни компоненти като компютърни чипове.
Русия може да харчи щедро за укрепване на икономиката си благодарение на ниското си дългово бреме и огромните енергийни приходи - дори когато е изправена пред нарастващите разходи от войната в Украйна. През март, първия пълен месец на конфликта, разходите на руското федерално правителство се покачиха с 37% спрямо година по-рано, отчасти дължащи се на нарастващите разходи за отбрана, според данни на финансовото министерство. Но приходите от петрол и газ се удвоиха в рубли за същия период, почти компенсирайки цялото увеличение на разходите, показват данните.
"Руското правителство има много пари, защото получава огромни приходи от петрол и газ, които са на много високи цени", казва Наталия Зубаревич, икономист от Москва. "Има достатъчно пари както за отбрана, така и за издръжка на населението."
Длъжностните лица не са посочили обща цена за усилията за облекчаване или подробно как ще бъдат изразходвани парите. Министърът на финансите Антон Силуанов каза миналия месец, че първоначалните антикризисни мерки ще струват повече от 2,5 трилиона рубли, или 35 милиарда долара, което включва както разходите, така и данъчните облекчения. В сряда Силуанов каза, че държавният фонд за национално благосъстояние – фонд за черни дни, в който Москва е натрупала непредвидени приходи от петрол и газ – ще рекапитализира основния превозвач "Аерофлот" и железопътния оператор "Руски железници", като и двете са силно засегнати от санкции.
Друг висш служител, първият вицепремиер Андрей Белоусов, каза, че властите могат да предоставят до 8 трилиона рубли – или 112 милиарда долара – кредит за подкрепа на икономиката, включително субсидирани ипотеки и заеми на бизнеса. Говорейки пред депутати на 13 април, Белоусов описа това ниво като горна граница, която правителството не може да надхвърли, без да подклажда инфлацията.
Кремъл се надява, че подобни усилия ще помогнат за притъпяване на ефектите на рязкото забавяне. Световната банка прогнозира, че икономическото производство на Русия ще се свие с 11,2% тази година, което е най-сериозното свиване от 90-те години на миналия век.
Малко след инвазията Москва временно спря правилото за фискална дисциплина, което изискваше правителството да насочва излишните приходи от петрол и газ в суверенния фонд. Съгласно промяната такива средства могат да се насочват за подкрепа на икономиката.
Все пак икономистите твърдят, че държавните разходи не са магически куршум за Русия. Фискалните стимули – като многотрилионното законодателство за Covid-19 в САЩ – стимулират икономическата активност, като дават на потребителите повече пари за харчене. Но проблемът, пред който е изправена Русия сега, не е недостиг на търсене, казват икономисти. Вместо това е недостатъчно предлагане, поради изчезването на голяма част от вноса.
"Проблемът с руската икономика не е, че хората нямат пари", казва Максим Миронов, професор по финанси в IE Business School в Мадрид. "Това е, че няма достатъчно компоненти поради проблеми с веригата за доставки. И не можете да поправите това с фискални стимули."
Правителството вероятно ще насочи разходите си за политическата база на Путин, включително възрастни руснаци и служители в обществения сектор, прогнозира Миронов. "Те ще направят всичко необходимо, за да гарантират, че хората, издържани от държавния бюджет, и служителите на правоприлагащите органи се чувстват комфортно, защото това е, върху което е изградена системата", каза той.
Тежката икономическа криза може да представлява предизвикателство за Путин, който затвърди популярността си, като въведе период на стабилност след хаоса от непосредствените постсъветски години. През последните седмици президентът многократно се появяваше по телевизията, за да защити икономическото облекчение, дори когато обявяваше победа в отблъскването на първоначалния натиск на западните санкции.
Миналата седмица Путин призова депутатите да ускорят работата по увеличаване на социалните плащания. Такива стъпки "целят да предоставят пряка помощ на най-уязвимите категории граждани – семейства с деца и хора от по-старото поколение", каза той в телевизионни изказвания.
Някои икономисти твърдят, че фискалните мерки, обявени от правителството досега, са недостатъчни за мащаба на задаващата се криза в Русия, която те очакват да се влоши, тъй като компаниите обявяват повече съкращения през следващите месеци.
"Явно е, че икономиката е изправена пред трудни времена и досега не съм виждала конкретен план за спасяване на икономиката“, каза Александра Осмоловская-Суслина, ръководител на отдела за фискална политика в Economic Expert Group, независим мозъчен тръст в Москва.
Финасовият министър на Русия Антон Силуанов по време на конференция в Москва през 2019 г. Снимка: Andrey Rudakov/Bloomberg
Силуанов, финансовият министър, каза миналата седмица, че Русия няма да вземе заем, за да финансира дефицита си тази година. Вместо това правителството вероятно ще използва суверенния фонд, който възлизаше на 155 милиарда долара в началото на април.
Решението на правителството да не взема заеми може да показва предпазливост относно подхранването на инфлацията, която скочи до седемгодишен връх през март, тъй като санкциите засилиха цената на вноса. Санкциите затвориха и много международни дългови пазари към Русия, ограничавайки способността на правителството да поддържа дефицит.
Русия вероятно ще бъде предпазлива по отношение на фискалните стимули, за да избегне ускоряването на инфлацията, каза Елина Рибакова, главен заместник-икономист в Института за международни финанси. Всеки намек, че Русия печата пари за финансиране на дефицити, може да дестабилизира рублата и да отприщи финансова криза, предупреди Рибакова.
"Ако станат твърде агресивни с фискалните разходи, това е много голям риск за страната“, каза тя.