Колко ще забави намаляването на въглеродните емисии конфликтът в Украйна

Нахлуването на Русия в Украйна и последвалите санкции на практика извадиха четвъртия по големина замърсител в света от глобалната битка за постигане на нулеви нетни емисии, пише Bloomberg.

Според запознати, проект за милиарди долари, който би помогнал за намаляване на емисиите и модернизиране на най-големия производител на алуминий в Русия, е изправен пред предизвикателства. А два нови завода, които биха помогнали на най-големия производител на желязна руда в страната да произвежда по-екологична суровина за стомана, която да бъде изнасяна за Европа, са изправени пред вероятни забавяния.

Възможното забавяне на инфраструктурните подобрения заплашва да провали всички стъпки, които Русия предприема, за да изпълни обещанието на президента Владимир Путин от миналата година да постигне въглеродна неутралност до 2060 г. Вестник "Комерсант" писа миналия месец, че Русия вече не е в състояние да изпълни целите си за намаляване на емисиите до средата на века. Това има преки последици и за амбициите на Европа в областта на климата, тъй като енергийният преход стимулира търсенето на всичко - от никел за нови батерии за електромобили до мед за модернизиране на електропреносната мрежа и стомана за нови по-ефективни сгради.

Общите емисии на Русия ще намалеят през тази година, тъй като икономиката на страната се свива, но индустриите, които оцелеят, няма да могат да намалят въглеродното замърсяване толкова бързо и дори може да станат по-замърсени с времето. Външният натиск за намаляване на емисиите, като например търсенето на по-чист никел от Tesla Inc. или стъпката на Европейския съюз да наложи такса за въглеродни емисии върху вноса на стомана, отслабна, тъй като чуждите държави и компании се отказват от руските стоки.

"Тези стимули за развитие на възобновяемите енергийни източници, за развитие на енергийната ефективност - те просто ще изчезнат", казва Татяна Митрова, сътрудник в Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет. "Защо да инвестираш в пестене на енергия, ако горивото е толкова евтино и в същото време вече нямаш достъп до енергийно ефективни технологии?"

Руската икономика продължава да е силно зависима от изкопаемите горива, като въглищата и газът генерират около 58% от енергийните нужди на страната. Хидроенергията и ядрената енергия са генерирали почти 40% през 2020 г., като вятърната и слънчевата енергия едва се регистрират в енергийния микс на страната.

Страната е постигнала напредък в намаляването на емисиите от производството на желязо и стомана, което е причина за около 6% от парниковите емисии. През последните две десетилетия производителите на стомана похарчиха десетки милиарди долари, за да модернизират и възстановят стари съветски съоръжения, като в много случаи разчитаха на чуждестранен опит и технологии. Но ремонтът и по-нататъшното усъвършенстване на тези заводи са по-трудни в условията на санкции.

Един от начините за значително намаляване на замърсяването от производството на стомана е производството на вид желязо, известно като горещо брикетирано желязо или HBI, което генерира от 35% до 40% по-малко въглероден диоксид, отколкото се отделя при традиционните процеси като производството на стомана в доменна пещ на базата на въглища.

Най-големият руски производител на желязна руда Metalloinvest Holding Co. подписа през октомври договор на стойност 600 млн. долара за изграждане на нов завод за производство на HBI в своята мина Лебедински. Според запознати, този проект вероятно ще бъде спрян. Друг завод за производство на HBI на стойност 540 млн. долара, планиран за мината "Михайловски" на компанията, който е в процес на изграждане, е в подобна ситуация.

Metalloinvest, който вече е най-големият производител на HBI в света, е планирал новите съоръжения  да бъдат използвани за снабдяване на клиенти в Европа. Те ще се сблъскат с по-големи такси, ако внасят суровини с високи нива на емисии, както предвиждат разпоредби, целящи премахване на нетните емисии на парникови газове на континента до средата на века.

Някои други производители на стомана също са обмисляли да увеличат производството си на HBI, за да направят руската стомана по-чиста. Но тези планове вече са мъртви, още преди да бъдат оповестени публично.

"Ако сегашната геополитическа ситуация и наложените санкции останат в сила в дългосрочен план, това може да направи невъзможно използването на високотехнологични продукти, необходими за осъществяването на проекти, изисквани за постигане на целите в областта на климата", заяви Александър Шевелев, главен изпълнителен директор на  "Северстал", един от водещите руски производители на стомана. Компанията ще се опита да се придържа към плана си за намаляване на емисиите с 10% до края на десетилетието, каза той.

Същият проблем е засегнал и руската алуминиева промишленост, на която се падат 10% от световния пазар.  "Русал Интернешънъл", основният руски производител на метала, не е подложен на санкции, но е изправен пред логистични предизвикателства и недостиг на вносен алуминий - суровината, необходима за производството на метала. Причина за това е войната и забраната за износ от Австралия. Това може да се отрази на планираните от компанията инвестиции в размер на 5 млрд. долара за модернизиране на металургичните заводи.

"Русал" продължава програмата за екологично преструктуриране на четирите алуминиеви топилни в Сибир", заяви неин говорител. "Възможни са промени в някои параметри на проекта. Но целта остава същата: на мястото на цеховете, построени по съветско време, ще се появят супермодерни производствени мощности, а екологичната обстановка в нашите градове ще стане по-добра." На 30 март компанията заяви, че планът на Русия да промени начина на регулиране на цените на металите на вътрешния пазар може да навреди на рентабилността на компанията, което може да отложи проектите.

Със сигурност някои проекти продължават да се осъществяват въпреки санкциите.  "ГМК Норилск Никел", най-големият производител на рафиниран никел, използван в батериите, заяви този месец, че планът за изграждане на съоръжение за улавяне на сяра в завод за мед на стойност около 4 млрд. долара е в ход и се планира да бъде завършен през 2023 г. Въпреки че реконструкцията няма да намали въглеродното замърсяване, тя ще намали местните емисии на серен диоксид.

Все още е твърде рано да се каже как точно санкциите ще се отразят на руската икономика, а оттам и на емисиите. Световната банка изчислява, че брутният вътрешен продукт може да се свие с повече от 10% тази година, а централната банка на страната предупреди за " обратна индустриализация", която ще увеличи отпадъците и замърсяването.

Междувременно войната има и други негативни последици върху глобалните емисии. Стремежът на западните страни да се откажат от руските изкопаеми горива стимулира бум на пазара на въглища. Нарастващите цени на енергията също така увеличават търсенето на мръсни горива, включително газ, в други части на света.

Все пак има вероятност санкциите да оставят повече въглеводороди вътре в земята. Добивът на петрол в Русия през тази година може да намалее с до 17% поради международните ограничения, заяви тази седмица министърът на финансите Антон Силуанов.

Над руските компании витае несигурност за това докъде ще ескалира войната. Ръководителите вече работят в условията на военна икономика, а не на все по-глобално интегрирания модел от миналото, което прави обявяването на бъдещите планове почти невъзможно. При положение че предприятията се борят да не фалират, климатичните цели едва ли са най-належащият въпрос.