Руският енергиен гигант "Газпром" заяви на Полша и България, че ще спре доставките на газ от сряда, което ескалира спора на Москва със западните страни, които се противопоставят на нахлуването й в Украйна.
През март руският президент Владимир Путин каза, че най-големият производител на природен газ в света ще изисква от "недружелюбните" страни да плащат за гориво в рубли, като откриват сметки в "Газпромбанк" и извършват плащания в евро или долари, които да бъдат конвертирани в рубли.
Полша и България ще бъдат първите страни, на които Русия спира газа, откакто Москва започна това, което нарича военна операция в Украйна на 24 февруари. В сряда цената на газа в Европа се увеличи с над 20%.
Няколко държави заявиха, че няма да се съобразят с исканията на Москва. Русия и голяма част от нейните компании са под санкции заради инвазията.
Какво стои зад промяната
Икономиката на Русия беше засегната от западните санкции, въпреки че Европейският съюз не ограничи вноса на енергия.
Европа получава около 40% от своя газ от Русия, като плаща от 200 до 800 милиона евро на ден от началото на тази година.
Понастоящем почти всички договори за закупуване на руски газ са деноминирани в евро или в щатски долари, според консултантската компания Rystad Energy. Плащанията в рубли биха били от полза за руската икономика и ще укрепят нейната валута.
Законно ли е
Няколко купувачи заявиха, че ще продължат да плащат в евро, тъй като договорите им не позволяват промяна на валутата. Някои правни експерти казват, че е малко вероятно Русия да промени едностранно условията на договорите.
„Договорите се сключват между две страни и обикновено са в щатски долари или евро. Така че, ако една страна едностранно каже "не, вие ще плащате в тази валута", означава, че договорът е нарушен", каза Тим Харкорт, главен икономист в Института за публична политика и управление към Технологичния университет в Сидни.
Само няколко купувачи на руски газ, като Унгария и Uniper, основният вносител на руски газ в Германия, заявиха, че ще бъде възможно да плащат за бъдещи доставки по схемата, обявена от Москва, без да се нарушават санкциите на ЕС.
Друго усложнение е предпазливостта на западните банки да търгуват с руски активи.
„Дори ако купувачът е готов да плати в рубли, това може да се окаже доста предизвикателно предвид санкциите, наложени срещу редица руски банки“, каза ING Bank.
Според източници на "Ройтерс" няма яснота как ще бъде приложена схемата, но работата продължава.
Плащанията в рубли са технически възможни, тъй като санкциите са само частични, каза един банков ръководител с опит във валутните пазари. Западен купувач може да плати евро или долари на своята банка, която от своя страна ще ги изпрати до руска банка и ще ги поиска да платят на "Газпром" в рубли, добави той.
Остана неясно дали руската централна банка може да осигури достатъчно ликвидност в рубли, за да позволи на европейските клиенти да си набавят валутата.
Какво иска Москва и ще се съгласят ли България и Полша
Досега не е известно дали Полша или България ще се съобразят с исканията на Москва. И двете страни разчитат в голяма степен на вноса на руски газ по тръбопровод.
Полската газова компания PGNiG, чиято газова сделка с Русия изтича в края на тази година, многократно е казвала, че няма да спазва новата схема. Тя също така заяви, че няма да удължи договора.
Полша казва, че няма да съкращава доставките на клиентите. Страната може да доставя газ чрез две връзки с Германия, включително обратен поток по газопровода "Ямал", връзка с Литва с годишен капацитет от 2,5 милиарда кубически метра, която ще бъде открита на 1 май и чрез интерконектор с Чехия за до 1,5 милиарда кубически метра.
България също имаше договор с "Газпром", който изтича в края на годината. Страната разчита почти изцяло на руския внос на газ и е предприела стъпки за намиране на алтернативни договорености за доставки, се казва в изявление на енергийното министерство. България консумира около 3 милиарда кубически метра газ годишно и внася над 90% от него от Русия.
Преди това българският министър на енергетиката Александър Николов каза, че контрагент в София може да обработва транзакции в рубли, без да дава подробности.
Колко зависима е Европа
Европа зависи от Русия за около 40% от своя природен газ, като по-голямата част се транспортира по тръбопровод. Общите руски доставки за Европа миналата година бяха около 155 милиарда кубически метра (bcm), като 52 милиарда кубически метра от тях преминаваха през Украйна или близки маршрути.
Алтернативните маршрути включват "Ямал-Европа", който пресича Беларус и Полша до Германия, и "Северен поток 1", който минава под Балтийско море до Германия.
Повечето европейски държави намалиха зависимостта си от руския газ през последните години. През 2021 г. транзитният коридор на Украйна се използва основно за газ, който отива за Словакия, а след това за Австрия и Италия.
ЕС заяви, че иска да намали руския газ с две трети тази година и да сложи край на зависимостта си от руски доставки "много преди 2030 г".
Какви са алтернативните източници за Европа
Някои държави имат алтернативни възможности за доставки и европейската газова мрежа е свързана, така че доставките да могат да се споделят, въпреки че глобалният пазар на газ беше ограничен дори преди кризата в Украйна.
Германия, най-големият потребител на руски газ в Европа, която спря сертифицирането на новия газопровод "Северен поток 2" от Русия заради кризата в Украйна, може да внася газ от Великобритания, Дания, Норвегия и Холандия по тръбопроводи.
Германската асоциация за комунални услуги BDEW призова за извънреден правителствен план за подготовка на страната за прекъсвания на доставките на руски газ.
Норвежкият Equinor заяви, че обмисля начини за производство на повече газ от своите норвежки находища през предстоящото лято в Европа, сезон, през който производството обикновено се влияе от поддръжка.
Южна Европа може да получава азербайджански газ по Трансадриатическия газопровод до Италия и Трансанадолския газопровод за природен газ (TANAP) през Турция.
Съединените щати ще работят за доставка на 15 милиарда кубически метра втечнен природен газ (LNG) за Европейския съюз тази година, заявиха трансатлантическите партньори миналата седмица. Служители на администрацията на САЩ не уточниха какво количество или процент от допълнителните доставки на втечнен природен газ ще дойде от Съединените щати.
Заводите за втечнен природен газ в САЩ произвеждат с пълен капацитет и анализаторите казват, че повечето от всички допълнителни количества газ, изпратен до Европа, ще бъде износ, пренасочен от някъде другаде.
Европейските LNG терминали също имат ограничен капацитет за допълнителен внос, въпреки че някои европейски страни казват, че търсят начини за разширяване на вноса и съхранението.
Договорът на Полша с "Газпром" е за 10,2 милиарда кубически метра годишно и покрива около 50% от националното потребление.
PGNiG заяви във вторник, че ще предприеме стъпки за възстановяване на притока на газ съгласно договора с "Ямал" и че всяко спиране на доставките е нарушение на този договор и ще има право да търси обезщетение в такъв случай.
Какви са другите възможности
Няколко държави биха могли да се опитат да запълнят всяка празнина в енергийните доставки, като се обърнат към внос на електроенергия чрез интерконектори от своите съседи или чрез стимулиране на производството на електроенергия от ядрени, възобновяеми източници, хидроенергия или въглища.
Европейската комисия заяви, че газът и LNG от страни като Съединените щати и Катар тази година могат да заменят 60 милиарда кубически метра (bcm) руски доставки. До 2030 г. увеличеното използване на биометан и водород също може да помогне.
Новите проекти за вятърна и слънчева енергия могат да заменят 20 милиарда кубически метра потребление на газ тази година, докато утрояването на капацитета до 2030 г. (добавяйки 480 GW вятърна и 420 GW слънчева енергия) може да спести 170 милиарда кубически метра годишно.
Намаляването на термостатите с 1°C може да спести допълнителни 10 милиарда кубически сантиметра тази година, докато до 2030 г. подмяната на газовите котли с 30 милиона термопомпи може да спести 35 милиарда кубически метра, добави комисията.
Ядрената енергия намалява в Белгия, Великобритания, Франция и Германия, тъй като централите са изправени пред прекъсвания - защото остаряват или ще бъдат изведени от експлоатация.
Европа се опитва да се откаже от въглищата, за да отговори на климатичните цели, но някои въглищни централи бяха пуснати отново от средата на 2021 г. поради нарастващите цени на газа.
Германия заяви, че може да удължи живота на въглищните или атомните централи, за да намали зависимостта от руския газ.
При минали кризи страните също се стремяха да намалят промишленото производство в определени моменти, да плащат на резервни генератори да включат доставките си, да нареждат на домакинствата да намалят потреблението на енергия или да налагат временни прекъсвания на тока.
През последните 15 години се наблюдават няколко спора между Русия и Украйна за газа, най-вече за цените.
През 2006 г. "Газпром" прекъсна доставките за Украйна за един ден. През зимата на 2008/2009 г. прекъсванията на руските доставки се разразиха в цяла Европа. Русия прекъсна доставките за Киев през 2014 г., след като Москва анексира Крим.
Украйна спря да купува руски газ през ноември 2015 г. и вместо това внася газ от страни от ЕС, като обърна потока в някои от своите тръбопроводи.